Различните оценки за резултатите от референдума чертаят противоположни сценарии за бъдещето на съседната държава

Резултатите от референдума, проведен в Македония в неделя, както никога разделиха политическите анализатори в прогнозите си за бъдещето на бившата югославска република.

Ясното "да" за европейското бъдеще на съседната ни държава, изразено от 91% от избирателите, беше помрачено от сравнително ниската избирателна активност - 36,9%.

Все още не всичко обаче е загубено, смятат международни наблюдатели.

Доколкото референдумът няма задължителен характер, всичко

предстои да се реши в парламента

в Скопие. Ако сегашното правителство е в състояние да осигури мнозинство от две трети в парламента, за което ще са нужни от дванадесет до петнадесет парламентаристи от опозиционната консервативна партия ВМРО-ДПМНЕ, Македония ще може да промени конституционно името си. Това е една от най-важните стъпки в прилагането на споразумението от Преспа.

В тази връзка правителството вече заяви, че може да са необходими предсрочни избори след неубедителното гласуване в неделя, което би позволило на балканската страна да се приближи до членство в НАТО и Европейския съюз.

Още повече че предварително се знаеше, че ще бъде трудно да се постигне петдесет процента участие на избирателите, необходими за удостоверяване на валидността на плебисцита. Съществуват и няколко важни фактора, които неминуемо допринесоха за неблагоприятния резултат при броя на участвалите -

остарелите избирателни списъци

(В Македония последното преброяване е от 2002 г.), големият брой македонци в чужбина без достъп до гласуване и усилията на някои да бойкотират референдума.

Официалните реакции на Запад засега също са окуражителни. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг приветства резултата от референдума в Република Македония и призова всички политически страни да използват тази историческа възможност.

"Приветствам гласуването с "Да" на референдума", заяви Столтенберг в туитър, въпреки че

избирателната активност

не беше достатъчно висока. Призовавам всички политически лидери и партии да се ангажират конструктивно и отговорно, за да използват тази историческа възможност. Вратата на НАТО е отворена, но трябва да бъдат изпълнени всички национални процедури", заяви Столтенберг.

Държавният департамент на САЩ също приветства гласуването на референдума и призова парламента да подкрепи пълното прилагане на споразумението.

"Съединените щати твърдо подкрепят пълното прилагане на споразумението, което ще позволи на Македония да заеме своето място в НАТО и ЕС, като допринесе за регионалната стабилност, сигурност и просперитет. Тъй като македонският парламент започва да обсъжда конституционните промени, настояваме лидерите да се издигнат над партийната политика и да се възползват от историческата възможност да осигурят по-добро бъдеще за страната като пълноправен участник в западните институции."

На фона на тези изявления далеч по-обезпокоителни бяха реакциите в региона. Може би най-добре те личат в изказването на черногорския президент Мило Джуканович, който обобщи

страховете от негативно развитие

на ситуацията от трибуната на Европейския парламент в Страсбург:

"Резултатът от референдума в Република Македония, белязан от масов бойкот, трябва да бъде възприет от Европейския съюз като "сигнал за тревога" срещу заплахата, каквато представляват антиевропейските сили на Западните Балкани. Имам впечатлението, че проевропейският ентусиазъм, последвал падането на Берлинската стена, сега тъпче на място. /.../ В страните от Западните Балкани се чуват послания, различни от тези на останалата част от Европа за ритъма, в който трябва да продължи разширяването", поясни той.

"Объркването подхранва илюзии, от които се възползват някои ретроградни фактори, все още присъстващи в нашия регион, които продължават да мечтаят да прекомпозират отново целия регион и да създадат и разширят държави на национална основа. Надявам се, че в Брюксел резултатът от македонския референдум ще бъде разбран като

сигнал за тревога

и като последно предупреждение, че трябва да направим много дълбок анализ за отношенията ни по политиката на разширяване", подчерта Джуканович.

Така или иначе, както преди вота, така и сега има два възможни сценария за Македония. Първият сценарий е доста мрачен. Ако Македония или Гърция не успеят да приложат преспанското споразумение, надеждите на югозападните ни съседи за членство в НАТО и ЕС ще бъдат забравени.

Македония ще бъде изправена пред предизвикателството да гради бъдеще и сигурност - политически и икономически, извън евроатлантическите институции, а именно това се оказа неуспешно през последните 27 години.

Така би било много трудно Македония да стане Швейцария на Балканите, както пропагандират бойкотиращите референдума, като се има предвид нейната бързо влошаваща се демография, лоша инфраструктура, недостиг на природни ресурси и ограничен достъп до пазари. А за съжаление този резултат би бил дестабилизиращ не само за Македония, но и за целия регион.

Най-вече подобно развитие би могло да доведе до задълбочаващо се недоволство и засилено

напрежение сред албанското малцинство,

което е по-малко склонно да жертва своето евроатлантическо бъдеще, за да спаси сегашното конституционно име на страната. А с оглед на демографската картина в страната, в близко бъдеще този назряващ конфликт може да доведе дори до разпадането на държавата. Рисковете от бъдещи конфликти и нестабилност, ревизионистични настроения за промяна на държавни граници в региона.

Неуспехът при решаването на проблема с името най-вероятно ще има отрицателно въздействие и върху преговорите между Сърбия и Косово и допълнително ще попречи на Грузия и Украйна да разчитат на бъдещо членство в НАТО и ЕС. В допълнение, Македония извън НАТО и ЕС ще отвори вратата за по-силно влияние на Русия в страната и региона, изтъкват анализатори.

Тъкмо обратното,

положителният сценарий,

който предвижда влизане в НАТО и ЕС, ще обедини албанското и другите етнически малцинства за общо бъдеще, като същевременно засили регионалното сътрудничество със съседните страни, включително и Гърция.

Както е известно, процесът на присъединяване към ЕС действа както като морков, така и като тояга. Той предоставя необходимата пътна карта за Македония да приеме и приложи необходимите реформи, включително мерки срещу корупцията, в сферата на правосъдието и върховенството на закона, и да синхронизира своите правни и регулаторни системи с Брюксел. Македонските преговори и членството в ЕС ще донесат ползи за страната и нейните граждани, включително допълнителен достъп до фондовете на ЕС, техническата експертиза и пазарите. Просперираща Македония ще има нови икономически възможности за растеж и по-висока заетост.

В тази връзка българската позиция си остава принципна и добронамерена.

"Правото на всеки народ да се самоопредели е това, което се случва в Македония, обобщи ситуацията министърът на външните работи Екатерина Захариева по Би Ти Ви. - От 25 години там не е правено преброяване. Избирателната активност е ниска, но дали това са реалните избирателни списъци, също е под въпрос. Не е малка подкрепата от гражданите на Македония за това, за което се стреми и България - вървенето на Македония към ЕС. В интерес на България е да има стабилност там,

чувстваме ги най-близки

Това беше и един от най-високите ни приоритети, но няма как да се бъркаме в тяхната вътрешна политика.

Много напрежение има все още на Балканите. Историята сякаш продължава да ни тежи, а трябва да ни бъде учител. В крайна сметка, трябва да се проведат разговори на вътрешно ниво. Най-важното е да се запази сигурността там, нашата ръка за членството на Македония в ЕС остава протегната", допълни Захариева.