Коментарът е от в. "24 часа"

Как България бе оставена на Сталин, кои се радваха до полуда и кои не знаеха какво ги чака

Датата 9 септември 1944 г. никога няма да обедини нацията ни. Обратно – вече 74 години тя само я разделя.

Или, както беше написал един посвоему гениален кандидатстудент, “на 9-и

едни се радваха до

полуда, а други не

знаеха какво ги чака”

Забелязвате ли колко точно е казано?

Но поред. Историческата литература (забележете, не казвам наука) неколкократно промени версиите си за тази дата. Първоначално беше “народно въстание”, после стана “начало на социалистическата революция”, след това “положила основите на развитото социалистическо общество” и какви ли не още формулировки.

А простата истина е, че на 9 септември беше извършен военен преврат. Без каквото и да е “народно” участие, ако не броим десетината партизани от Шопския отряд, дето на заранта едвам ги изкопали от купата със слама.

Едва ли и превратаджиите тогава са си представяли, че поставят началото на “социалистическа революция”. Те просто са се възползвали от това, че в България вече е нахлула Съветската армия.

И всъщност тук стигаме до няколко парадокса.

Първият е, че посрещаме окупаторите (СССР вече ни е обявил война, макар и ние да не сме воювали срещу него) с “Добре дошли, освободители”. От кого ни освобождават, историята все още мълчи.

Вторият е, че край Кула и Видин започваме военни действия срещу германски войски, иначе част от съюзника ни в Тристранния пакт от 1941 година.

Третият е за ролята на Чърчил в цялата тази ШгалимацияЩ.

Той открито

ненавижда България още от времето на Първата световна война, когато англичаните ядат як бой от храбрата българска войска. С англо-американските бомбардировки от 1943-1944 година той не успява да превърне София в “картофено поле”, каквото е планирал. И тогава оставя държавата ни на Сталин.

Защото и Чърчил прекрасно знае, че “където стъпи ботушът на съветския солдат, там се налага и нашата политическа и икономическа система” (цитирам думите на Сталин пред Милован Джилас от март 1944 година). И си ни оставя в лапите на руския диктатор, при това май с наслада и за назидание.

Четвъртият парадокс е за “решаващата роля” на БРП(к) в деветосептемврийския преврат. Всъщност май единственото “решаващо” в нея е прословутото “окръжно №4” от 26 август 1944 г. за „курс към въоръжено въстание. Естествено, изпратено от Москва. И още по-естествено – след успеха на Яш-Кишиневската операция, когато става ясно, че едно от направленията на Съветската армия ще бъде и България.

 

Имал съм достъп до документи от онова време и все още ме напушва смях. “Оперативният щаб” на БРП(к) май не е бил силно подготвен за преврата. Един от неговите членове – Владимир Поптомов, например пише в спомените си, че “сутринта на 9 септември се събудих рано и чух по радиото декларацията на новото правителство”.

Друг –

клетият

Станко Тодоров,

пет пъти променя мемоарите си, докато накрая изкара, че ръководител на “щаба” е бил самият др. Живков. Който иначе на тази дата е в Говедарци, където жена му е районен лекар, за да види болната си дъщеря.

И неслучайно в едни прословути кинокадри от 12 септември, на които др. Янко се прегръща с току-що слезлите от горите партизани, българинът виждаше повод за запознанството му с тях...

И така – военен преврат. Но някои го схващат още по-превратно – като повод за организиране на масов терор.

Различните изследователи дават и различни цифри за броя на жертвите. Аз обаче съм склонен да вярвам на покойния академик Мито Исусов, че до края на септември 1944 г. са избити без съд и присъда около 18 000 души.

Склонен съм да вярвам и на един от основателите на „новата“ Държавна сигурност, че в редица случаи е ставало въпрос и за уреждане на лични сметки. Примерно длъжник

се обявява за “отечественофронтовец”

и убива кредитора си,

защото бил “враг на народа”. Кой враг, кой народ – няма значение, важното е, че длъжникът вече не е такъв.

Мащабът на терора притеснява дори и Сталин. Не че е прочут с привързаността си към хуманизма, но вакханалията в България му бърка сметките в уреждането на пазарлъка с Великобритания и САЩ във връзка с мирните договори. И чрез Георги Димитров е предадено на Трайчо Костов масовият терор да спре и да се организира Народен съд.

И вижте сега още един парадокс – излиза, че който от “враговете на народа” е оцелял до Народния съд, всъщност е имал по-големи шансове да оцелее! Все пак там е имало и адвокати. Един от тях например е спасил от смъртна присъда Димитър Пешев, активен участник в спасяването на евреите.

Тъй и тъй тръгнах с парадоксите, стигам и до следващия – създаването на ТВО (трудововъзпитателни общежития, а иначе концлагери). Указът за учредяването им е подписан от всички коалиционни партньори в първото “отечественофронтовско” правителсто – комунисти, земеделци, социалдемократи и т.н. И най-вече е публикуван “в името на Негово царско Величество Симеон”.

Представяте ли си?

Осемгодишно хлапе

се оказва съучастник

(че дори и покровител) на създаването на Белене! Ами това си е български принос за “Гинес”.

А всъщност истинският 9 септември идва чак три години по-късно – през 1947-а. Мирните договори са подписани, Сталин окончателно получава цяла Източна и Централна Европа и наистина започва да налага в нея своя си модел. Някои го наричат комунизъм, но всъщност той си е

дивашки азиатски

болшевизъм

Та и в България последиците му са национализация в промишлеността, а после и колективизация на селското стопанство. И, разбира се, край на илюзиите за някаква уж “народна демокрация” (само по себе си тъпо понятие, защото означава народно народовластие), и подмяната им с “диктатура на пролетариата”.

“Пролетариатът” всъщност се оказаха онези около 200 000 души, които, обявили се за АБФК, възседнаха политическата и стопанската власт в България.

И се наслаждаваха

на всички възможни

привилегии,

които тя им даваше. За сметка на онези, които наистина “не знаеха какво ги чака”.

За да не си кривя обаче душата, без да съм от другите, които са се “радвали до полуда”, всъщност и аз съм получил доста от това, което е донесъл 9 септември. Безплатно образование и здравеопазване, евтин живот срещу евтино заплащане, евтина панелка на изплащане и т.н.

Та и досега тези, които не са знаели какво ги чака, и онези, които са се радвали до полуда, си живеят разделени. И се мразят помежду си.

Всъщност доказа го и една друга дата – 10 ноември 1989 г. И тъй като с омраза успешен преход не се прави, ние и досега сме си на плачевно дередже.

В лагера на победените и милиони долари репарации

Добре, масовият терор веднага след 9 септември 1944 година е престъпление. Но новата власт прави още едно, доста по-голямо.

Тя не успява (а май и не прави опити) да извоюва за България статут на “съвоюваща държава” срещу нацистка Германия. Излиза, че още през 1943 година подобен статут получава Италия след 21 години диктатура на Мусолини. А България, в която фашизъм като политическа система просто не е имало, я нареждат в лагера на победените. Без въобще да е воювала!

Резултатът е плачевен – 30 000 загинали в нещо, което се нарича Отечествена война. И после милиони долари репарации за Гърция и Югославия, които плащаме десетилетия.