Слава богу, тогава нямаше тежко ранени, но рискът е налице винаги. Предложенията ни за 4 болници и алгоритъм за спасяване в големи бедствия дават шанс за оцеляване на повече хора, казва д-р Асен Меджидиев, председател на Столичната лекарска колегия към БЛС, завеждащ УНГ отделение в университетската болница за спешна медицина "Пирогов". В сряда управителният съвет на колегията изпрати предложенията си за оптимизиране на спешното лечение до премиера, здравния министър, парламентарната здравна комисия, НЗОК, БЛС.

- Д-р Меджидиев, вие сте лекар в “Пирогов” – синоним на спешна медицина, как оценявате организацията за спасяване на пострадалите в катастрофата край Своге?

- Реакцията на държавата и на колегите беше перфектна. Затова в първия ден след трагедията наред със съболезнованията към семействата на починалите и съпричастността към близките на ранените благодарих от свое име и от името на ръководството на столичната колегия на Бърза помощ и на болничните екипи, които реагираха изключително бързо и професионално, вашият вестник писа за благодарственото писмо.

Много показателно беше участието на държавните структури в организацията и логистиката.

МВР осигури

коридори за

възможно

най-бързо

придвижване

и достъп на лекарите до мястото на инцидента. Адекватни на ситуацията бяха работата в централата на телефон 112, помощта на спасителите от Гражданска защита, изключително ценно беше участието на районните болници в най-голяма близост. Всички ангажирани структури показаха професионализъм.

Мотивът на ръководството на столичната лекарска колегия да предложи още мерки не е свързан с пропуски, напротив. Спасяването на толкова много хора с тежки комбинирани травми потвърждава колко заслужена е благодарността, която изказахме. Идеите ни са по-скоро застраховка, че недай боже, системата ще реагира толкова адекватно и при инциденти с повече пострадали, въпреки че всички се надяваме да не се случват. И в Европа, и по света всеки ден стават катастрофи, рушат се мостове, лумват драматични пожари като в Гърция, стават земетересния. Специалистите по гражданска защита казват, че

у нас са

възможни

всички видове

природни

бедствия

- Какво е водещо за спасяването на максимален брой хора при кризи?

- Много важна е отличната комуникация между болниците с потенциал да поемат тежки случаи и една по-добра колаборация с екипите на Спешна помощ. Това е мотивът ни да предложим създаване на колцентрове, които да координират възможностите за поемане на пострадали според леглата в болниците и възможностите за реакция и обезпеченост със специалисти в момента. Така ще се знае колко мултидисциплинарни екипа – с лекари от възможно най-много специалности, са на разположение.

При тежки инциденти пациентите са с политравми – засягане на много органи и системи, които често са животозастрашаващо състояние. Поемането им изисква квалифицирани екипи с лекари от всички медицински области, обезпеченост със съвременна апаратура за диагностика и интензивно лечение. Затова е добре да се знае кои са тези центрове и ако се налага, те да бъдат дооборудвани.

- Не споменавате искането за отпадане на лимитите на тези болници, което привлече най-много вниманието на ръководствата на останалите лечебни заведения.

- Грешка е писмото ни да се тълкува като стремеж към извънредно финансиране. Искането ни за отпадане на лимитите в болници с основно спешни пациенти като “Пирогов” е уникалната им дейност – работят по 24 часа в денонощието 365 дни в годината в делник и празник с екипи от всички специалности. Поддържането на подобно ниво изисква голям финансов ресурс. Гарантирането на значителен брой свободни легла във всеки момент също изисква средства.

Да не забравяме, че болниците са търговски дружества.

- Спешните случаи не се ли финансират по специален ред?

- Министерството на здравеопазването заплаща за всеки спешен пациент по 25 лева, сума за прегледа. При политравматичните случаи големите разходи започват след това. Такива пациенти влизат по една клинична пътека, а в хода на терапията се ангажират специалисти от много области, понякога от над 10 специалности. Престоят на пациент с комбинирани травми продължава средно 15-30, а в много случаи и повече дни. Разходите по лечението многократно надхвърлят предвиденото в пътеката, по която е приет. Това наведе столичната колегия на идеята да се предложи обмисляне на по-прецизен механизъм за финансиране на това лечение. Също толкова необходимо е тези болници за кризисни ситуации да поддържат мултидисциплинарни екипи денонощно и да са добре оборудвани с апаратура, дори да бъдат задължени да разполагат с всички необходими медицински технологии за сложни случаи и масов приток на пациенти. Това са решаващи условия.

- От опит ли съдите?

- И от опит, и от практиката на колеги. Бях на разположение и ме извикаха в “Пирогов”, когато през 2012 г. стана земетресението в Перник. Между 6 и 7 ч сутринта в болницата дойдоха 150-160 души, повечето с леки наранявания. Но при подобен брой сериозно пострадали хора, ако няма добра комуникация, колцентрове за координация в реално време, дори чисто физически не може да се окаже помощ в една болница на толкова много пострадали.

Най-малкото

ще се чувства

недостиг на

операционни

Предложенията ни са за гаранция за добра комуникация и организация на подобна дейност, а не да се отвоюват привилегии за няколко болници. Смисълът е тези центрове да са във всеки момент на национално разположение и да са адекватно подсигурени. Малко болници могат да поемат такава функция.

Когато се разбра за катастрофата с автобуса, в “Пирогов” бяха мобилизирани дежурните в кабинети и клиники. Но

извън смяната си

по свое желание

дойдоха 64 души,

които не са били

на работа

Но при голямо бедствие няма да става дума за 18 души с политравми, а вероятно на много повече и ще се нуждаят от комплексно лечение. Дай боже, да не става, но колкото по-подготвени сме, толкова повече пострадали ще имат шанс да оцелеят.

- Как протича лечението при политравма?

- В първите часове веднага се пристъпва към операция, която трябва да овладее критичното състояние. След това се полагат интензивни грижи в реанимация и след стабилизиране на пострадалия обикновено следват нови операции по реда на тяхната неотложност. През цялото време тези пациенти се нуждаят от високоспециализирано лечение и наблюдение, а след подобрение се започват допълващите терапии, рехабилитацията, контролни прегледи и изследвания. Това е опростен модел, във всеки момент лечението може да изисква изключително сложни интервенции.

- Нали “Пирогов”, ВМА, “Св. Анна”, ИСУЛ и сега поемат тежко пострадали?

- Това е мотивът да ги посочим за центрове, те са най-близо до изпълнението на критериите. С малко съдействие за обезпечаване на достатъчно квалифицирани екипи и съвременна апаратура плюс възможности за бърза комуникация и координация ще сме по-сигурни, че сме готови за евентуални предизвикателства. Столичната колегия не е против да има и още такива болници, но това предполага много по-големи финансови и организационни ресурси. И най-трудното, е, разбира се, поддържането на мултидисциплинарни екипи на непрекъснато разположение.