Защо се разтресоха прочутите италиански магистрали
След трагедията в Генуа Италия обмисля връщане към държавни магистрали
Има нещо гротексно във факта, че именно наследниците на древните римляни, най-гениалните инженери и архитекти в Античността, днес гинат под отломките на вдигнатото от тях. “Каквото сам си направиш, никой друг не може да ти го направи”, обичат да казват в Италия.
Достатъчно е да се разходите из покрайнините на Рим и да се полюбувате на руините на древноримските акведукти и пътища като Апия Антика, за да си зададете въпроса как генералът архитект Агрипа, дясна ръка на Октавиан Август, предвижда с какви технологии и от какви материали да направи хидравличните и пътните инфраструктури така, че
да са здрави и
след повече от
две хилядолетия
А как инж. Рикардо Моранди преди само половин век измисля гениалния виадукт в Генуа, но не може да предвиди, че той ще издържи едва 50, а не 100 г.?
Модерна държава ли е държавата, в която за 5 г. падат пет модерни моста, запита един италиански експерт в предаване на телевизията РАИ.
Останалата почти незасегната от терористични атаки през последните години Италия днес едва смогва да се съвземе от вълната от бедствия, плод не на чужди агресори, а на нейната модерна инженерна мисъл. И всички
те се случват не
в бедния Юг, а в
богатия Север, където капитализмът не може да се оплаче от спънки пред авангардните технологии.
Земетресения (Абруцо, Марке), пожари на модерни тангенциални пътища (Болоня), рухнали виадукти (Генуа) – от няколко години наред медиите тук само броят жертвите като след войни. Общите елементи във всички случаи са едни и същи – некачествено строителство, армиран бетон, спестени реконструкции за сметка на бутнати пари под масата. Именно те се оказаха главният виновник за огромните поражения и при природните бедствия – десетки загинаха като пилци, но не заради трусовете, а защото бяха притиснати под некачествените и неустойчиви сгради от железобетон.
Над 300 мостове, тунели и виадукти в Италия в момента са точно толкова високорискови, колкото и раздробилият се на парчета виадукт “Моранди”, твърдят италиански експерти инженери. Казват, че
жителите на
Генуа притаявали
дъх за 8-9
секунди,
докато преминавали с кола по еднокилометровото трасе. Всички очаквали в един момент да рухне. Защитниците на моста твърдят, че не бил изчислен за толкова натоварен трафик - в Италия днес 90 на сто от транспорта се извършва “на гуми”, т.е. с коли и камиони.
Според критиците обаче вина има недобрата, даже изобщо липсващата поддръжка. Както стана ясно, отговорна за нея е групата Бенетон, която стои зад акционерното дружество “Аутостраде пер л’Италия” – негова е концесията за тази част от магистралата.
След трагедията в Генуа и след други подобни срутвания на по-малки мостове мнозина се питат доколко ефикасно е частници да са концесионери на магистрали. Това значи, че те би трябвало да се грижат и за здравината на десетките хиляди мостове и тунели из Италия, които са на над 50 г.
Според частната компания “Аутостраде”, която контролира 3000 мостове и виадукти, тя прави поддръжка на всеки 3 месеца. Държавната група АНАС (Националната пътна служба), която е отговорна за 12 хил. моста, твърди, че е инвестирала 180 млн. евро за поддръжката им – твърде малко. Според експертите много по-евтино е, ако се бутнат всички стари структури и се изградят нови.
Никъде в Европа не се строят толкова пътни инфраструктури, колкото в Италия. Много от тях са сред най-модерните, но и сред най-скъпите – в това може да се убеди всеки български турист, който пътува с кола.
Италианците
плащат едни от
най-високите магистрални такси на Стария континент. Ако пътувате от Рим до Флоренция с кола (250 км), ще платите над 18 евро магистрална такса.
Те влизат директно в дружеството, зад което стои фамилията Бенетон.
Според вицепремиера Луиджи ди Майо обаче е сигурно, че те печелят милиарди евро, а плащат само милиони за данъци в Люксембург. “Щом не могат да се грижат за поддръжката, ще им бъде отнета концесията за магистралите”, гневят се на компанията вицепремиерът Ди Майо и министърът на транспорта Тонинели.
Разрешението според сегашното италианско правителство е управлението на магистралите да се повери отново на държавата.
Като изход от сегашното положение в Италия правителството обмисля нещо като план “Маршал” за пътищата, чрез който да се върне сигурността на инфраструктурата. Голяма част от нея е изградена през 60-те и 70-те години. Сегашното италианско правителство не иска да инвестира в мастодонтски проекти, а в снабдяване на всички виадукти, мостове и тунели със сензорни технологии, които да измерват стабилността им.
Но докато това стане, със сигурност мнозина вече ще се прекръстват, преминавайки по мост.
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Художникът бедняк
Бил съм на около десет години, когато за пръв път видях автопортрета му. Стоях пред него около час като вцепенен. Никога няма да забравя високото чело на художника, тъжните му очи, къдравите коси
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Не харесвах Живков, подслушваше ме, но вярваше на информацията от нашата служба
Предлагаме на читателите си интервюто, взето от ген.-полк. Васил Зикулов през 2013 г. - 2 г. преди смъртта му. Той е най-дълго служилият началник на военното разузнаване в България
-
Време да си кажем - ние сме един лабораторен експеримент на ченгета
От вчера вече и Пееф заплаши с "немирен" протест. Преди няколко дни активисти на Възраждане, ВМРО и обикновени плоскоземци и мангъроиди се опитаха да превземат Народния театър