Ф. Д. - Синдромът на претенциозното нищо

Не е важно дали някъде живее реален персонаж, наречен Ф. Д. Може и да съществува наистина. Може да хетеро, хомо или бисексуален. Може да е от първия, втория, третия....трийсет и третия пол. Това няма никакво значение. Много по-важен е типажът, а не конкретната личност. Типажът Ф. Д. е нарцистична особа, обсебена от мисълта, че е крем дьо ла крем на обществото, че той и няколко негови приятели знаят всичко, а останалите българи не знаят нищо и са прости до безобразие. Типажът Ф. Д. съществуваше и преди 1989-та. Само че тогава говореше за "светлото комунистическо бъдеще" и хвалеше Партията. Днес говори за "светлото евроатлантическо бъдеще" и хвали НАТО. А зад венцехваленето и обожанието на поредната доктрина се крие една голямо ....нищо. Ф. Д. е олицетворение на посредствеността. Това е мижитур, когото пяната на историята е издигнала на повърхността. И той прави всичко възможно, за да се задържи там. Цял живот е на държавна/международна служба. И говори, говори, говори....удавя ни в приказки. Винаги защитава либерални и глобалистки каузи. Винаги се прави на особено извисен. Надява се, че така няма да забележим отчайващата му посредственост. Само дето тя личи,очеизвадна е. И колкото повече Ф. Д. проповядва, толкова повече личи претенциозната му нищета....

*Коментарът е от фейсбук!