Изместили работниците от Сенегал и Гана

Те печелят между 50 и 75 евроцента на час и са деца роби – става дума за българчета от ромски етнос, пише обширно изследване за мафията в земеделието в Южна Италия. То беше представено тези дни в Рим и изследва феномена с бългaрските роми, работещи на полето там. Те са обект на четвъртия доклад за мафията в земеделието, изготвен от асоциацията “Плачидо Рицото” по поръчка на синдиката “Чи Джи Елле-Флай”.

За доклада и българската мафия в италианското земеделие писа и в. “Кориере дел Медзоджорно”.

Според проучването българските роми са изместили младите общи работници от Сенегал и Гана, които доскоро бяха основна работна сила на полето, простиращо се между Джуляно, Кастел Волтурно и Мондрагоне в област Кампания (с център Неапол). От пет години българските роми изминават всяка година един “драматично тих коридор”, който ги отвежда в Кампания, а после пак по него се връщат в България. Надеждата им е през следващия сезон пак да се върнат за събирането на реколтата.

За да спечелят доверието на шефовете си, организиращи този трафик, трябва да

спазват строги правила

и най-важното от тях е

омерта - мълчание

Така твърди Паскуале Кампаниле, секретар на синдиката в град Казерта. Според него общността на българските роми е изключително “мълчалива” и отблъскваща какъвто и да било достъп до нея от другите. Именно затова българските роми са възнаграждавани с по-високо заплащане от това на африканските работници, които заливат италианските полета през последните години. От синдиката казват, че са опитвали всякакъв вид контакти и опити за медицински визити, като се има предвид, че много от ромите имат гръбначни проблеми заради тежкия всекидневен труд. Всеки опит обаче досега е бил не само изключително труден, а и напразен. Възрастните роми получават обикновено 2 евро на час, а жените – наполовина. Малолетните пък, които са 4% от българската работна сила на полето, получават още по-ниски надници.

В 28-хилядния град Мондрагоне има около 500-600 роми, които не са постоянни обитатели. Те идват от България между май и юни. През септември пък идват около 1000-1200. Те се редуват на смени, като всяка е за не повече от три месеца. 

Обитават изоставени блокове в краен и мизерен квартал, който се посещава често от органите на реда заради непрекъснатите безредици. За краткия период на престоя си

успяват да заработят

5-7 пъти повече от

това, която биха

спечелили в България

Българските роми делят годината си на две – на пребиваването си в Италия и в родните си градове в България, пише изследването. В провинция Казерта те пристигат обикновено с автобуси с добре организирани екскурзии. Идвайки в Мондрагоне, имат осигурени подслон и работа. Това е добре структуриран мигрантски цикъл, нещо като пакет, който се управлява от българските шефове на трафика. В района, който години наред е бил под контрола на мафиотския клан Казалези, сега се разпорежда българската престъпност. Италианската мафия е оставила обширни празнини във властта си без контрол, така че сега те се заемат от престъпните групи на българските роми. Те управляват разпределението на работната ръка. В зоната остават само 4-5 босове.

Истинските шефове

контролират трафика

от България

Според изследването пътуването в автобуси или фургони до Мондрагоне струва по 100 евро на човек. След като пристигнат в Италия, семействата от ромски работници се разпределят по жилищата и всеки плаща по 70-100 евро наем месечно. Всяка сутрин големи групи роми се отправят на работа към полетата. Често изминават и по 150 км, за да достигнат до полето в Южен Лацио или близо до Салерно. Там някои роми спят нощем и в палатки, докато свършат работата си, след което се връщат в Кампания.

Надницата се определя от борсата на работна ръка. Споразумението се достига след преговори между двама шефове – единия ром, другия италианец. Първият подбира работниците, а вторият се споразумява за цените с италианския работодател. Всеки от двамата шефове прибира комисиона. Така семейство роми от 4-5 души на практика получава колкото надницата на 1 възрастен италианец, работещ на половината от техните часове. Децата роми струват още по-малко, твърди синдикалният лидер Кампаниле.