Нападателят се измъкна от кръстосания огън на автоматите, за да спечели приза за най-добър играч на световното в Русия.

Да, Франция спечели световното. И да, Хари Кейн грабна голмайсторския приз на турнира. Само че златният трофей в ръцете на "петлите" и красивите попадения на английския нападател не се оказаха достатъчни някой измежду тези герои да бъде коронясан за номер 1 на мондиала.

Престижната награда отиде в ръцете на Лука Модрич. Капитанът на Хърватия с изключителното си трудолюбие, дисциплинираност и жертвоготовност на терена помогна на тима си да стигне до финала. Отсега е ясно, че Модрич, който спечели и Шампионската лига с "Реал" (Мадрид), има огромни шансове да разбие хегемонията на Роналдо и Меси в надпреварата за Златната топка.

Тази година наистина е златна за Модрич, който изпита много повече радости, отколкото разочарования. В родината си той беше посрещнат като бог и очевидно го очакват много велики моменти до края на тази година. Сега Лука има пълното право да се наслади максимално на славата, блясъка и любовта на хората. Защото дългокосият хърватин си е изстрадал всяка една секунда от щастието, което се е настанило в скута му тези дни.

От живота на иначе скромния хърватин си става страхотна холивудска драма. В началото му е много трудно, после става още по-трудно, за да изживее накрая своята велика емоция.

В разгара на световното хърватският документалист Павел Баленович пусна 7,5-минутното филмче, което е снимал в края на 80-те години. Темата е за глутница вълци, появила се край село на 40 км от град Задар в полите на планината Велибит. В кадър попада 5-годишно момченце, което пасе кози, облечено във ватенката на баща си. Е, това е бъдещата звезда на световния футбол!

Лука тръгва от стадото с козите, за да стигне до отбора на кралете. Сега разполага с десетки милиони в банковата си сметка, а някога е доволен, ако получи хляб на вечеря. Трудното му детство и нерадостното юношество го каляват и му дават онази безценна съставка, без която не може да бъде създаден велик шампион.

Лука се ражда в селска махала, в която живеят не повече от 100 души. Баща му е авиомеханик по професия, но е ангажиран с поддръжката на селските пътища. В този край нищо не вирее и никой не може да се измъкне от съдбата си. Родителите му живеят толкова трудно, че местните казвали как на тази земя оцелявали само гущери и Модричи.

После идват сръбските войници. Малко след като Лука е отпразнувал петия си рожден ден, избухва войната в бивша Югославия. Войниците пристигат в селото и разстрелват дядото, на когото е кръстен, заедно с още шестима възрастни жители. Лука и семейството му някак си успяват да се измъкнат от наказателния отряд и се установяват като бегълци в Задар. Родителите му наемат стая в долнопробен хотел, а на децата си обясняват, че това е само временно положение и скоро ще се завърнат у дома. Само че им се налага да се позастоят повече от необходимото. Модрич е записан от баща си да тренира футбол в местната детско-юношеска школа. Татко му няма пари, за да му купи екипировка и първият му треньор Томислав Башич му измайсторява предпазни кори от дърво. Неудобни са, тежки са, но такива са времената.

Момчето показва талант, но късметът не е на негова страна. 10 години се лашка между различни отбори, а специалистите му предричат скорошен край на кариерата. Не го харесват заради ръста му от 1,72 м. Скаути на "Хайдук" се отказват от него с мотива, че толкова дребничко и кльощаво момче няма да им свърши работа. За сметка на това от босненския "Зрински" преценяват, че могат да го пуснат в дълбокото. А първенството на Босна е дълбока и опасна пропаст. Модрич оцелява въпреки зверските влизания на безкомпромисни защитници и печели приза за най-добър футболист през 2003 г.

Това е повратният момент в кариерата му. 17-годишният талант получава оферта от "Динамо" (Загреб). Любопитното е, че новите му шефове го принуждават да подпише договор за 10 години!

"Стреснах се от офертата, но след това си казах, че и без това няма какво толкова да губя", ще разкаже по-късно Модрич. Прекарва пет години в столичния гранд, след което е купен от "Тотнъм". За трансфера много помага и личният му агент Ваня Боснич. От дума на дума по футболните дела агент и клиент се оказват в едно легло и през 2010 г. минават под венчилото. Кум на Модрич е съотборникът му в националния отбор Ведран Чорлука.

След сватбата двамата с жена му правят всичко възможно да избягат от светлината на прожекторите. Лука мрази светската суматоха. Не се променя и след като подписва договор с най-успелия и богат отбор в света. Съотборниците му в "Реал" често го прикоткват да отиде с тях на бар, но той предпочита да е свеж на сутрешната тренировка. Сам признава, че мрази пиянските изцепки.

Предпочита да отиде с децата и жената в зоопарка, за да видят най-новите обитатели. Точно това му отношение към кариерата и живота направи от Модрич толкова безценен футболист. Дори сега изглежда притеснен, когато отвсякъде се пресягат, за да го вдигнат на ръце. Надява се шумът да утихне възможно най-бързо, за да се върне към предишното си сравнително тихо за футболист от неговия ранг съществуване. Е, този път ще му е доста по-трудно да осъществи мисията си.