Вместо да извади очи, негативната кампания преди мондиала изписа вежди на руския президент

Два факта извън футбола ми направиха впечатление непосредствено след края на финалния мач на световното първенство по футбол, в който Франция заслужено победи 4:2 сензацията Хърватия на стадион “Лужники” в Москва.

Първо, веднага след последния съдийски сигнал небето се разтвори и за първи път от месец над столицата заваля пороен дъжд. Костюмирани служители се затичаха и изнесоха един (цифром - 1) чадър, който разпънаха над главата на излезлия да участва в награждаването руски президент Владимир Путин. Колегите му - държавни глави на страните финалистки, Еманюел Макрон (Франция) и хърватката Колинда Грабар-Китарович, която в живота си може да не е прегръщала толкова мокри мъже, колкото след финала, останаха под дъжда. Там

мокър като

кокошка беше и

шефът на ФИФА

Джани Инфантино, както и другите официални лица и горките хостеси, облечени като стюардеси на една от компаниите спонсори. После изнесоха още чадъри, но първото впечатление беше много силно.

Второто нещо беше поздравителният туит на американския президент Доналд Тръмп. Той честити на Макрон титлата, но веднага се разсипа да хвали Путин и Русия колко добре са се справили с организацията и как не били прави онези, които пишели и разправяли обратното.

В крайна сметка след края на първенството се оказа, че извън чисто спортната страна - светът си има нов шампион, 21-и поред, който заслужено триумфира с най-постоянна игра и без да разкрива пълния си потенциал, големият печеливш е именно руският президент, а покрай него и страната.

Дори британските журналисти, които - какво да си кривим душата - преди началото, даже доста преди началото развихриха образцова кампания. Допинг, запалянковци - хулигани и расисти, скрит политически терор, насилие над ЛГТБ обществото, корупция - всичко това отказа доста от западноевропейските и американските фенове, но

ни най-малко не

навреди на Путин

Факт е, че и руските власти направиха почти перфектно световно. На това се учудиха даже много от самите руснаци, които не вярваха, че в тази държава може наистина да бъде проведено нещо толкова всеобхватно и глобално като световното първенство. Олимпиадата в Сочи, която бе генерална репетиция за световното, се проведе само в един град. Домакини на футболния мондиал обаче бяха цели 11 града, в някои от които чужденците бяха екзотика като от времето на развития социализъм.

Особено впечатление направи охраната по време на световното. На пресконференцията ден преди финала шефът на организационния комитет Аркадий Дворкович, който очевидно е сред любимците на Путин и ще се кандидатира за шеф на световната федерация по шах, разказа, че негови западни колеги се учудили колко любезни и усмихнати са милиционерите, пардон - полицаите. А че те не са такива винаги, доказателства колкото щеш. Ден след финала изтече видео от разпита на членовете на групата “Пуси Райът”, на което полицейски глас зад кадър съжалява, че навън не е 1937 г., с очевиден намек за политическите репресии тогава. А пратеникът на “24 часа” с очите си видя в понеделник сутринта на превърналата се в култова за всички чужди фенове московска улица “Николская”, която води към Червения площад, как две млади полицайчета събуждат към 11 часа с ритници и псувни заспала на една пейка клошарка.

Лозунгът “Да не се изложим пред чужденците”, вкаран в съветската ДНК преди много години, сега бе доразвит. Но в отношението на местните към другите запалянковци имаше много повече искреност, отколкото просто желание да не стане някой гаф. Руснаците в по-голямата си част са душа хора и в това се убедиха дори онези, които пристигнаха с големи опасения.

Самото първенство също бе на световно равнище. Сензационните отпадания на сочените за фаворити Германия, Аржентина, Испания, Бразилия, Португалия, че дори и на Англия от Хърватия само придадоха свежест на започващото да доскучава футболно меню от последните няколко мондиала.

Трябва да се отбележи, че на Путин му провървя дори с неговите хора. Преди световното руснаците вярваха в националния си отбор точно колкото на партийния си секретар преди време. Изненадващо, макар донякъде предопределено от лесната група, отборът взе две поредни победи, а успехът с дузпи над Испания накара руснаците да се почувстват почти като нас пред 1994 г.

Все пак трябва да се отбележи, че след разпадането на СССР “сборная” не бе дори излизала от предварителните групи при трите си участия на световни финали, а сега докосна полуфинала, губейки на прага му с дузпи от Хърватия.

Място в топ 4 вече щеше наистина да накара светът да си помисли, че ФИФА съвсем е клекнала пред Путин, докато сега кремълският вълк е сит, и футболното агне - цяло.