Геологията ни до скоро робува на тезата, че сме били дъно на море

Шокът от откритието е толкова голям, че още изследват дали наистина костта е на орнитомимозавър или на мозазавър

Откриването на първия динозавър у нас минава почти тихомълком, тъй като научната общност години наред не вярва, че това изобщо е възможно. Българската геология винаги е поддържала тезата, че по-голяма част от нашите земи са били дъно на море.

Напоследък обаче все повече авторитетни учени и издания посочват, че това не е така и че сме били част от островната система на Европа. Това се доказва и от откритите през 80-те години в пещерата "Лабиринта" различни останки. Тогава те автоматично са определени като мозазаври – вид морски влечуги. Очевидно прибързан извод, тъй като научната общност не е допускала, че по нашите земи може да има нещо друго. Затова костите са сложени по чекмеджетата

и никой не им обръща внимание години наред.

За щастие 20-ина години по-късно една от тях попада в полезрението на тогавашния студент в Софийския университет Пламен Иванов, който по това време готви дипломната си работа за влечугите от късната креда. Младежът непрекъснато ходел в музея, за да описва и оглежда останките.

Впечатлен от размера на костта, той започва собствено проучване като се обръща към експерта по динозаври в португалския музей в Лауриния д-р Октавио Матеус.

"Той проявява интерес за по-нататъшно съвместно изследване на костта, с цел изясняване на принадлежността й" – отбелязва Антоанета Илчева в статията "Първа публикувана находка на динозавър в България" в списанието на Българското геологическо дружество от 2008 г.

Очевидно

находката е направила впечатление,

защото е сформиран екип, в който участват палеонтолозите д-р Гарет Дайк от Университетския колеж в Дъблин, д-р Неда Мочурова-Декова от Националния природонаучен музей и геохимикът д-р Георги Каменов от Университета на Флорида.

През 2008 г. находката е представена на 56-ия симпозиум по гръбначна палеонтология и сравнителна анатомия, който се провежда в Ирландия.

"Направените анализи дават основания на учените да изкажат хипотеза, че това е фрагмент от ляв хумерус (раменна кост) на

динозавър

от групата на орнитомимозаврите-

отбелязва Илчева. - Орнитомимозаврите (птицемимични гущери - бел. ред.) са тероподни (звероноги) динозаври. Придвижвали са се на два крака и са живели през кредния период. Наричани са също така "щраусови динозаври" поради известна външна прилика с щраус. Имали са малки глави, големи очи и издължени вратове. Някои примитивни представители са имали множество остри зъби. По-късните видове вместо зъби са притежавали заострен клюн. Предните им крайници ("ръце") са били тънки и дълги, със здрави нокти, а задните — добре развити и силни. Били са добри бегачи, може би едни от най-бързите сред всички динозаври. Вероятно са били всеядни и са се хранили с растения и дребни животни."

Изследванията продължават дълго след това, но откритието така и не става новина.

"Получените данни за редкоземните елементи потвърждават, че

костта има континентален произход

и е преотложена сред морските варовици – отбелязва в статията си Антоанета Илчева. - Стронциевите изотопни данни също свидетелстват, че костта е от сухоземно животно. Независимо от многото и добре документирани находки на повечето известни досега групи тероподни динозаври в Европа, орнитомимозавърските находки са изключително редки на нашия континент. Те са сравнително широко разпространени в Северна Америка и Азия."

Според Илчева, ако по-нататъшни изследвания и нови находки потвърдят първоначалната хипотеза за принадлежността на българския екземпляр към групата на орнитомимозаврите, тази находка би се оказала от изключителна важност за биогеографската хипотеза за радиацията на орнитомимидите."

Точните размери на орнитомимозавъра все още не са ясни.

"Не се наемаме с конкретика само по тази кост", обясни пред "168 часа" гл. асистент Латинка Христова от Националния природонаучен музей.

Как си обяснява парадокса,

че по нашите земи са живели динозаври, а ние едва сега научаваме това?

"В университета все ни обясняваха, че територията на България е била дъно на море и че няма никакъв шанс тук да е имало динозаври - обясни Христова. – Но фактът, че има въглища, означава, че е имало и суша. За тези въглищни прослойки се знае от десетилетия, но никой не е проучил по-подробно това. Въпрос на научни приоритети

Вероятно защото геологията в България винаги се е развивала в посока практичното й приложение. Примерно, ако са необходими средства за проучване на някое ново находище с полезни изкопаеми, пари винаги се намират, но ако ви трябват средства за фундаментална наука, да се направи проучване на находище с кости на динозаври и бозайници, нещата стават много по-сложни."

Благодарение на това българската наука едва сега открива динозаврите по нашите земи.

Как продължава изследването, четете в хартиеното издание.