Анархистите зачестяват своите изяви през 1922 г. На 25 май те застрелват на улицата Александър Греков - известен дипломат, общественик и журналист. Месец и половина по-късно следват две нови показни убийства, които привличат вниманието на софийското гражданство.

На 8 юли вечерта 48-годишният Пано Чуклев - бивш столичен градоначалник по време на Владайските събития (1918 г.), началник на Обществена безопасност, дългогодишен съдия и съдебен следовател, а в момента поддиректор и юрисконсулт на тютюневото експортно дружество "Ориенттабак" - спокойно напуска офиса на фирмата. По привичка след приключването на работния си ден той прави кратка разходка по бул. "Цар Освободител". Влиза в няколко магазина за традиционни покупки и към 21 часа се запътва към дома си на ул. "Климентина" в София (дн. бул. "Ал. Стамболийски").

Уличните лампи все

още не са запалени

и Чуклев навлиза в тъмна отсечка. Той се поздравява със свои комшии и отминава. Убиецът го причаква пред входа на къщата му. Чуват се три изстрела, които попадат в гърдите на жертвата. Смъртно ранен, Чуклев се строполява на тротоара и разбива главата си в бордюра. Стреляно е почти в упор, като куршумите излизат през гърба на жертвата и се забиват в тухления зид.

В топлата юлска вечер движението по улицата е доста оживено, но въпреки това не стават ясни обстоятелствата, при които е извършено убийството. Появяват се няколко свидетели, чиито показания са доста противоречиви. Някои твърдят, че атентаторът е имал двама съучастници. Други са убедени, че той е действал сам. Всички го описват около 23 - 24-годишен, нисък, широкоплещест, облечен в черни дрехи с мека черна шапка на главата. След изстрелите са забелязани да бягат няколко души по посока на Вайсовата воденица, близо до еврейските гробища.

Няколко минути след покушението конната стража, начело с началника на Втори полицейски участък Светозаров, пристига на местопрестъплението. Еврейските гробища са обградени и претърсени. Арестувани са всички лица, които се намират там, но от престъпниците няма никакви следи.

Чуклев е известен като един от най-опитните съдебни следователи. В своя професионален актив има записани големи успехи по разкриване на углавни и политически престъпления. И след напускането на държавната си служба той не престава да се стреми чрез частни разследвания да разбулва неразкрити покушения. Ала сега

самият той става жертва

на уличната престъпност

Половин час след убийството на Чуклев е осъществен още един терористичен акт. Действието се развива на 50 метра от сградата на Централния софийски затвор, а потърпевш е главният надзирател Иван Иванов. Преди да поеме дежурството си, той се отбива в бирарията на бай Станчо на ул. "Ибър". Тук изпива едно шишенце ракия със своя колега Ганчо Везенков. Двамата излизат от пивницата и се отправят към входа на затвора. По улицата няма минувачи. В тъмнината изтрещяват три бързи изстрела.

Маниерът на действие е идентичен с този при убийството на Чуклев. Злодеецът е опитен стрелец и стреля от съвсем близко разстояние по затворническия служител. Иванов се хваща инстинктивно с две ръце за главата и се опитва да се защити с вика "Олеле, майко, изядоха ме". След това рухва тежко на земята. Стискайки револвера, убиецът изчезва в мрака. Везенков и близкостоящият часовой не успяват да видят нападателя. Тежко ранен, Иванов идва за кратко време в съзнание, но и той не хвърля светлина върху престъплението. Една баба, която по време на покушението е седяла пред дома си, забелязва двама мъже веднага

след гърмежите

да бягат по ул. "Ибър".

Следствието по убийството на Чуклев се поема от съдебния следовател Стоичков. На следващия ден е извършена аутопсия на трупа. Установява се, че трите куршума са засегнали гръбначния стълб и почти всички вътрешни органи. В джоба на сакото му са намерени 10 000 лева - факт, който изключва всякакво предположение за убийството с цел грабеж. От показанията на многобройните свидетели става ясно каква е възрастта и външността на убиеца. Никакви улики не насочват следствените органи по следа и подробностите остават неизвестни. П. Чуклев е публична личност и на погребението му присъстват видни политически фигури като Александър Малинов, Никола Мушанов, Андрей Ляпчев, множество адвокати, съдии, запасни офицери. Над прясно зарития гроб слово произнася Никола Мушанов, който недвусмислено заявява, че убийството има политически характер. Подобна е оценката и на вестниците от всички направления - "Мир", "Народ", "Пряпорец", "Независимост".

На съвсем различно становище е полицията. Около причините за убийството на Чуклев се лансира основната версия, че то е част от терора на анархокомунистите в страната. Предполагаемите убийци произхождат от средите, на които се отдава и убийството на Александър Греков. В подкрепа се изтъква съображението, че Чуклев е убит не като бивш следовател и съдия, а като един от шефовете на тютюневата къща "Ориенттабак". Работниците на фирмата в Кюстендил обявяват стачка, но исканията им не са удовлетворени. А в града действа едно от най-активните дружества на анархокомунистите. Макар и по-предпазлив в оценките си, на същото мнение е и следователят Стоичков.

Убийството на главния затворнически надзирател

също се смята за дело на анархистите. Преди известно време той получава анонимно писмо, с което е предупреден да напусне поста си и да се изсели от София. Ето защо софийският градоначалник дава нареждане до полицията в Дупница и Кюстендил да започне издирвания в средите на анархистите.

Предположенията на полицейските и съдебните органи се оказват верни. Отговорността за двете убийства официално е поета от анархокомунистите. В редакцията на в. "Утро" пристига писмо в обикновен жълт плик. То носи клеймото на софийската пощенска станция. Написано е на ръка с молив, като са имитирани печатни букви. В писмото убиецът на Чуклев дава подробни сведения и признава, че това е основно средство за борба на масите срещу представители на капитала. Предупреждава, че убийството няма да е последно и съмишлениците му ще извършат още акции.

Няколко дни по-късно на видни места в столицата и на царския дворец са разлепени екземпляри от новия 13-и брой на нелегално издавания вестник "Анархист". В него отново се повтарят твърденията, че софийската организация на анархокомунистите стои зад убийствата на Чуклев и главния надзирател Иван Иванов. Първият е очистен, защото като следовател и висш съдебен служител е преследвал анархистите, че е "стълб на разбойническото господарско тютюнево сдружение". За главния надзирател Иванов се посочва, че е ликвидиран заради лошото му отношение към затворниците. Броят на "Анархист" е изпратен до редакцията на в. "Утро". Почеркът върху плика наподобява този от анонимното писмо и навежда на мисълта, че документите са изпратени от едно и също място.

Години по-късно, от спомените на българските анархисти-емигранти във Франция става ясно, че организатор на убийствата е известният анархист Васил Икономов. Ползващ се с репутацията на

изключително добър стрелец

той е яростен привърженик на революционния терор. Икономов живее в нелегалност и извършва безброй терористични акции без мотиви и личен интерес. Физическите му данни съвпадат с описанието на убиеца на Чуклев. По заповед на Икономов в. "Анархист" дава публичност на извършените атентати и поема отговорност за същите. През 1925 г. четата на Икономов организира засадата на цар Борис III при Арабаконак. Преследван от потери, Икономов е убит при мистериозни обстоятелства два месеца по-късно при с. Белица, Ихтиманско.

Четете още:

Финансовият министър Паяков е първата жертва на страшен инфаркт в Народното събрание

Как убиха министъра на войната Александър Димитров