70 СТРЕЛИ все още лежат на хълма Харцхорн, обстрелван от римляните с катапулти преди 18 века.
1800 други артефакти от III в. очертават границите на титанична битка за свобода и власт, в която римските войски на император Максимин Трак разбиват германите.
Бойното поле се простира на няколко квадратни километра между градовете Калефелд и Бад-Гандерсхайм в Долна Саксония. Стотици останки от

зловещия сблъсък

са пръснати навсякъде из гората на Харцхорн. Сред тях бродят немски археолози, надявайки се да разберат какво точно се е случило и защо няма гробове.
Уникално запазеното бойно поле свидетелства за кръвопролитни военни действия в сърцето на Германия и за свръхамбициите на Максимин да подчини северните є територии. Чрез метални детектори учените отграничават района на сраженията, работейки върху площ с дължина 2000 метра. Почти всички находки са римски, включително ножница с орнаменти, 9 монети от началото на III век, части от стрелометите "скорпиони" и манубалисти, куки и клинове от каруци, и конски кости, датирани чрез въглероден анализ около 235 г. Тази е и годината, в която роденият в земите на днешна България "варварин" Максимин е провъзгласен за император от войските и напада германските племена.
"Откритието пренаписва геополитическата история на Римската империя и германите, и разкрива някои от

най-големите тайни

на римската военна стратегия. Катапултите са с обсег до 200 метра, а железните остриета на стрелите тежат по 200 грама" - коментира професор Гюнтер Мусбауер, професор по археология от университета в Оснабрюк и участник в разкопките на Харцхорн.
Две са най-големите загадки за историците, стъпили на хълма. Липсата на останки от загинали воини и Гай Юлий Вер Максимин, известен с прозвището Трак. Той е първият войнишки император, който никога не влиза в Рим, тъй като постоянно воювал.
"Използваше властта си, за да внушава страх и респект. Съзнаваше добре, че се е издигнал от нищото до най-върховната длъжност. По наследство от своята раса имаше груба и сурова външност. Нравът му в същността си бе варварски, тъй като беше такъв и по произход. Реши да затвърди управлението си чрез насилие, страхувайки се от ненавистта на Сената и народа. Знаеше, че незнатната му кръв го обрича на презрение, независимо колко победи ще извоюва за Рим. Всички разказваха историята как той, овчар в планините на Тракия, се записал в местната кохорта и бил приет единствено заради огромния си ръст и страшната си физическа сила. Ето как случайно и с помощта на Фортуна станал император... Видът му наистина бе ужасяващ и заплашителен, тялото - на колос. Затова никой от изкусните гръцки атлети или най-опитните воини сред варварите не можеше да се мери с него" - описва гръцкият историк Херодиан в своята "История на Римската империя след смъртта на Марк Аврелий", завършена през първата половина на III в.
Херодиан свидетелства как Максимин екзекутира

без съд и присъда

заподозрените в симпатии към предшественика му Александър Север, опустошава немските земи, унищожава нивите, опожарява селищата и градовете, след като легионерите ги плячкосват, и конфискува стадата на германите. Образът му е повече от страховит. В ръкописите на Херодиан и в римския сборник от IV в. "История на императорите" го виждаме като великан с исполинска сила и ръст 2,60 метра, който поваля наведнъж 17 бойци и тегли натоварена талига само с една ръка. Античните хроникьори се надпреварвали да хвалят неукротимия му нрав, неговите бойни умения и презрението му към аристокрацията. Славата му на свръхчовек се носела още от управлението на Септимий Север. По време на организираните от Север военни игри Максимин преборил 16 противници, надбягал коня на императора и без да спре, победил
още 7 от най-силните мъже

в армията. Именно тогава императорът го взел в личната си охрана. Септимий е сменен от Александър Север, който на свой ред покровителства колоса и го назначава за легат на четвърти легион. 60-годишният гигант не знаел какво е умора, отчаяние и слабост.
Отново предизвиквал на бой по 15 мъже едновременно и сам се впрягал в каруци, натоварени с оръжия и боеприпаси. След убийството на Александър Север преторианската гвардия го провъзгласява светкавично за император. Изборът є е приет със съпротива от Сената, тъй като Максимин бил "недостоен и долен варварин", роден в земите на траките, син на баща гот и майка от племето алани.
Усещайки, че дните му са преброени, Трак управлявал войските си доблестно, влизайки пръв в боя, и печелейки с примера си обикновените войници. Раздавал награди на най-смелите и не прощавал на предатели и доносници.

"И тогава блатата потънаха в кръв..."

"И ТАКА германите изоставиха равнините и пустите обезлесени райони - пише Херодиан. - Скриха се в горите, сред тресавища и мочурища. Оттам така и не излязоха, надявайки се теренът да затрудни римските стрелци и копиеносци. Местните познаваха отлично пътеките през блатата, както и опасните за преминаване места. Движеха се ловко и бързо във вода до колене и бяха родени плувци. Схватките с римските войски ставаха именно по тези земи. В битките смело и винаги пръв се хвърляше императорът им. Веднъж германите се изтеглиха към обширно мочурище, опитвайки се да избягат, а римляните се поколебаха да тръгнат след тях. Единствен Максимин се потопи в блатото, въпреки че водата бе по-дълбока от корема на коня му. Без чужда помощ той отряза пътя им за спасение. В този момент останалите на брега войници, засрамени, че са предали императора си и че са оставили сам човек да се бие вместо тях, нагазиха в мътните води...
...Двата лагера претърпяха сериозни поражения, а най-отпред на бойното поле се извисяваше Трак. И докато мнозина римляни дадоха живота си, буквално цялата военна сила на германите беше унищожена. Тресавищата преливаха от мъртъвци и блатата почервеняха от кръв".

 

Краят на един варварин

Максимин нарежда най-кървавата сцена от победата над германите да бъде изобразена на огромно пано и то да се изложи пред Сената. По-късно сенаторите ще го унищожат, заедно с останалите символи, напомнящи за неговите победи. След Харцхорн следват още няколко грандиозни сражения, в които се повтаря същият сценарий. Трак се хвърля пръв срещу врага и се сражава най-смело и безразсъдно от всички римляни. През зимата на 235-236 г. той повежда армията си към Панония, откъдето се подготвя за своя план. Намерението му е да прегази и покори германските племена и да стигне до северните морета. Но ударът срещу него не идва от германите. В първите месеци на 238 г. провинция Африка е разтърсена от скандален съдебен процес за корупция на длъжностни лица. Делото е скалъпено от Сената. Избухва бунт. Земевладелците, техните клиенти и работници нахлуват в Тиздър (дн. Ел-Джем), убиват обвиняемия и неговите охранители и провъзгласяват управителя на Африка Марк Антоний Гордиан Семпроний (Гордиан I) и сина му Гордиан II за императори. Сенаторите им дават титлата "Август", а Максимин събира армията си и поема към Рим, за да отмъсти и да си върне трона. Край Аквилея войските му, отчаяни от болести и глад, за пръв път предусещат края на своя предводител и не успяват с обсадата на града. През април 238 г. 65-годишният варварин е убит от преторианската гвардия в собствения си военен лагер, заедно със сина си Гай Юлий Вер Максим и своите най-верни приближени. Главите им са отрязани, набучени на кол и отнесени в Рим от конницата.

 Възходът и смъртта на най-високия римски император ускорява кризата, в която затъва Римската империя. Следват 55 години на военна анархия, инвазии, граждански войни, чума и мизерия. За половин век 25 претенденти за титлата император, най-вече от средите на римската армия, ще мерят силите си и ще бъдат убивани, предавани и забравяни.