l Гените вдигат 12 пъти риска за алцхаймер, но с 4 часа разходки седмично вероятността става нула

l Помним всичко още от раждането до момента, само достъпът до “склада” е затруднен

l В по-напреднала възраст намаляването на калориите с около 25% оказва антиейджинг ефект.

Това казва неврологът член-кореспондент проф. Лъчезар Трайков, един от експертите, номинирани от читателите на в. "24 часа " във всички годишни кампании "Лекарите, на които вярваме".

- Проф. Трайков, модерната образна диагностика ще пенсионира ли чукчето на невролозите?

- Тя е много важна и дава възможност да се прецизира диагнозата. Но е рано да пенсионираме чукчето, то може да “каже” много неща на опитния невролог, който знае какво очаква от него. То не ме е подвеждало – от 30 години го използвам, преди това е работило 50 години за моя баща, също невролог. Всички неврологични симптоми се “хващат”. Ако нещо “застраши” чукчето, това ще е изследването на умствените способности. Дори малките инсулти може да се установят с него. Но за да се хванат рано промените в когнитивните способности, идват на помощ тестове, с които като част от прегледа може да се установят нарушенията в интелектуалните способности. И ако те подскажат нещо, да се пристъпи към по-подробно невро-психологическо изследване или изобразяване на мозъка и това не е непременно ядрено-магнитно резонансно изследване – съвременните скенери също имат високи възможности в ръцете на добри специалисти.

Така че чукчето ще бъде застрашено от пенсиониране чак когато минем в толкова ранна диагностика, че то да стане излишно.

- В България не е застрашено?

- Не само у нас, и по света не е. Отлични специалисти всеки ден използват изключително чевръсто чукчето и дори не се замислят да го изхвърлят.

- Хората, преживели микроинсулт, го смятат за “малкия дявол”, инцидент, който отминава и не оставя последици, така ли е?

- Така е само масовата представа за преходното мозъчно исхемично нарушение, наричано и транзиторна исхемична атака. Всъщност доскоро и в професионалните среди се мислeше, че огнищните симптоми не причиняват трайни увреждания, ако отминават без лечение в рамките на денонощие, по старата класификация, а по новата – за час. Огнищни сиптоми са временното изтръпване или парализа на ръка или крак или на половината лице, нарушение в говора, обърканост. При около 70% от преживелите такъв инцидент се откриват промени в мозъка, които не дават очевидна неврологична симптоматика. Но тези хора постепенно развиват т.нар. съдово когнитивно нарушение.

- В какво се изразява?

- То води до

загуба на качества,

свързани с ума

и познанието

Оказа се, че когато след такива транзиторни атаки се появи неврологичен симптом, това не е началото на проблема, процесът със загуба на когниция е започнал отдавна. Затова съветът е да се контролира кръвното налягане – хипертонията е изразен рисков фактор за транзиторните атаки и за инсултите. Обикновено на един голям инсулт се падат 10-12 малки, които не дават неврологична симптоматика. Основните предпоставки са неконтролираната хипертония, високият холестерол, диабетът, затлъстяването, обездвижването, пушенето. Дебело искам да подчертая, че

лекарствата

за хипертония

не се пият

само “когато

вдигна кръвното”,

както разказват много пациенти, а редовно и до живот, след като веднъж вече са назначени от специалист.

- Продължителността на живота днес расте, а мозъкът по-бавно ли остарява?

- Добрата новина е, че се очаква родените днес да живеят по 100 г. През последните 50-60 г. на всяка декада продължителността на живота се увеличава средно с 2 г., но голямо френско проучване установи, че 2 от последните 4 г. “добавен” живот човек прекарва в деменция. Илюстрация на китайската поговорка, че се борим за дълъг живот, но много се страхуваме от старостта. Във възрастта след 80 г. около 30% са дементни, това е всеки трети. В най-лошия сценарий спечелените с помощта на медицината, диетите, профилактиката години може да се окажат живот с деменция. Срещу това трябва да се разработят стратегии за борба с деменцията. Която държава мисли, че ще й се размине, греши.

Ако говорим как ще се лекуват неврологично след 30 г. родените днес, надявам се вече да го правим радикално. Сега не знаем причината за около 70% от тези заболявания и съответно не можем дефинитивно да ги лекуваме. А понякога и тръгваме по грешен път. Например за болестта на Алцхаймер медицината дълго приписваше всичко на един лош белтък и дълбаеше в биохимията, но се разбра, че блокирането на лошите белтъци не решава проблема, защото те се прехвърлят в кръвта и водят до кръвоизливи.

Човешкият мозък е изключително сложно нещо. И

най-голямата разлика

между човека и

маймуната е в

способността ни да си

представяме неща,

които не виждаме

Представността се осигурява от нашите 3 гънки в челната част на мозъка – една повече, отколкото при животното.

Надявам се да напредваме в познанието и етиологията на неврологичните болести. Вече правим известни стъпки в тази посока. Така например оказа се, че борбата с лошите белтъци не е единственият начин да се справим с болестта на Алцхаймер. Освен това се установи, че 25% от хората, които имат лошия белтък в мозъка, няма да развият алцхаймер никога.

- Какво ги пази?

- Това е един от най-модерните въпроси в неврологията. Хипотезата е, че основна роля имат гените – както за защита, така и за предразположение. Разбра се, че носителите на един определен ген са 12 пъти по-застрашени да се разболеят от алцхаймер, без това да значи, че болестта е наследствена.

- Звучи много обезкуражаващо – съдба, и край.

- Не точно. Беше установено например, че 4 едночасови разходки седмично правят този риск равен на нула. Това е нов подход, изместихме изцяло философията за противодействие. Но имаме много път да извървим. Не знаем още къде се намира точно паметовият “склад”, въпреки че знаем коя структура отговаря за него, неясен процес е също как се оформя споменът.

- Колко е голям “складът”?

- Разбра се, че помним всичко – от раждането си до настоящия момент, всичко е складирано някъде. Ако ви въведа в хипноза, може да си спомните дори отделен разговор отпреди десетилетия, случка, която смятате, че бегло си спомняте. Всичко стои някъде, само достъпът до него е затруднен.

- Как този средно 1 килограм нервни клетки, които имаме, произвежда мисли, чувства?

- Никой не знае. Само си мислим, че знаем. Често ми се струва, че преобладаващо се върви по погрешния път за изучаването на мозъка, въпреки че има и учени, които търсят по-нестандартни подходи. Основните познания за централната нервна система се натрупват през XIX век и процесът включва открития като това, направено от французина Пол Брока. Негов пациент, останал в историята на медицината като господин Тан, една сутрин започнал да отговоря на всичко, което го питали само с “тан”, въпреки че очевидно разбирал смисъла на въпросите. Когато по-късно Брока аутопсира мозъка му, открива, че пациентът има малка “дупчица” в челния дял на лявата хемисфера, която се дължала на исхемичен инсулт, който мъжът е получил в онази нощ. Така се разбира, че въпросната зона е свързана с речта. След 4-5 г. в Германия Карл Вернике описва друг пациент, който не разбирал дори прости команди и въпреки че нямал проблем с произнасянето на думите, речта му приличала на словесна “салата”, нахвърляни думи без смисъл. Когато след време неговият мозък бил изучен, се оказало, че има туморче в темпоралния дял, и той бил идентифициран като център, отговорен за разбирането на смислената реч. В същия период по време на операция се установяват точни зони, които управляват движенията, извършвани от различните мускулни групи. Давам тези примери, защото показват как се е трупало знанието в нашата област – като концепция за сбор от центрове в мозъка, отговорни за едно или друго. На тази база се утвърди схващането за огнищна неврологична симптоматика: в определена точка има увреждане и то води до конкретна дисфункция. И следователно при съответни симптоми можем да кажем къде в мозъка е проблемът. Много хора и днес живеят с това убеждение. Но в последните години видяхме, че

огнищната теория

е семпло обяснение,

което не отговаря на достиженията на неврологията.

При изучаването на инсулта се установи, че реално в мозъка може да има унищожени клетки много преди да се появят симптоми за заболяване.

Мозъкът работи на принципа на сложни взаимодействия между различни свои зони и при различните дейности едни и същи “участници” могат да сменят позицията си, от водещи да стават подпомагащи и обратното. Тогава заговорихме за невронни мрежи, но и те не могат да опишат целия смисъл на мисловната дейност.

Допускаме, че става дума за взаимодействие между много зони на мозъка, че тези един килограм неврони имат ролята да обработват цялата информация от околния свят, получавана от различните сетивни канали под формата на образ, звук, мирис, вкус, допир... Смисълът на всичко това е да помогнат на човека като съвкупност от органи и системи да съществува. Казано с други думи,

мозъкът отговаря

за непрекъснатото

изработване на

стратегии за оцеляване

Това коригира теорията за мозъка като елементарна съвкупност от центрове. Надгражда я до концепция за невронни мрежи, участващи в поредица от обработка на информация в челната част на мозъка, която изработва стратегиите в представността за осъществяване на всяко наше действие. Но точно как се случва мисловната дейност, какво точно става в челния ни дял, за който до Втората световна война се смята, че отговаря само за емоциите и поведението? Не знаем. Засега сме напреднали само до откритието, че уникалността, творчеството, мощта на човешката мисъл се осъществява под контрола на челния дял на мозъка.

Но за да стане още по-сложно, в процеса се намесват емоциите и мотивацията, които дават смисъл на нещата, които правим. В последните 10-ина години успяхме да разгадаем и част от невронните мрежи, свързани с мотивацията, но и с усещането за възнаграждение, за удоволствие.

- Кой вид награда е най-високо в оценъчната скала на мозъка?

- Смята се, че

най-силният

мотивационен фактор

е любовта,

романтичната любов Това обяснява защо в последните години тя е обект на множество изследвания с най-съвременните методи.

- Как се установява, че любовта е мотиватор номер 1?

- С помощта на образните методи за изследване. Показват се например снимки на партньорката и това предизвиква различна мозъчна активация в сравнение с разглеждане на фотографии на непознати жени. Ако предварително от купчина снимки на жени едни са били определени от изследвания като красиви, и тяхното показване води до по-голяма активация в сравнение с останалите изображения.

Същият резултат се получава и при съзерцаването на красиви художествени творби. Много е интересен фактът, че мозъкът реагира по подобен начин и на абстрактната красота, като например при математици, които анализират красиви формули. Всичко това е свързано с активирането на невронни мрежи, които водят до усещането за удоволствие, за възнаграждение, което е силен мотив да го търсиш пак. Любовният контакт се оказва живителен за мозъка. Може би това е причината рискът за алцхаймер да е най-висок сред неомъжените, на второ място - за разведените, и най-малък за тези, които имат хармонично съжителство с партньор.

- Какво друго пази мозъка от упадък, трябва ли да го щадим?

- Преди години се смяташе, че за мозъка е протективна дейността, която го предпазва от преумора, за да не загиват нервни клетки. Изненадата е, че мозъкът не се износва от работа, колкото по-зает е, толкова по-защитен е. Зад фрази като “Мозъкът ми изпуши от работа” или “Преуморен съм от умствена работа” стои липсата на мотивация, вътрешно нехаресване на това, което правим.

Най-интелигентният мозък е този, който успява пълноценно да използва невронните мрежи за увеличаване на броя на разклоненията на нервните клетки, да стимулира възникването на нови връзки. Това става само при усилена умствена дейност.

- Коя е най-подходяща за целта?

- Четенето.

- За поколението на виртуалната реалност това ще прозвучи ретро, кои от заниманията, които подрастващите намират за интересни, развиват мозъка?

- Вероятно ще разочаровам мнозина, но четенето е номер едно. Колкото повече години си прекарал в четене и учене, толкова по-късно се развива алцхаймер, защото мозъкът дълго време компенсира промените със създадените допълнителни невронни вериги. Като универсална мярка за нисък риск от Алцхаймерова болест се приема образователният ценз - четенето и ученето поставят мозъка в необходимост да създава повече връзки между нервните клетки. Нито една компютърна игра няма такъв ефект върху мозъка с изключение на стратегическите, но само при първото изиграване. В този смисъл с лека тревога си задавам въпроса какво ще стане с мозъците на нашите деца и внуци. Едно време децата играеха навън, общуваха помежду си, бяха заети в дейности, които са много по-невропротективни, отколкото

“убиването на времето” с

електронни игри,

те изискват

геймърска сръчност -

на пръстите, не на ума

Казано най-опростено, такива деца няма да поумнеят в истинския смисъл на думата от това, че ще завършат една игра по-бързо. Усещането за възнаграждение от успеха в подобна победа е илюзорно. Като невролог категорично твърдя, че много повече ще се развие мозъкът на дете, което печели клавирен конкурс например, отколкото на победител в геймърска надпревара. Протективни за мозъка са предимно креативните дейности и в този смисъл – всички изкуства. Далече съм от мисълта всички да запишем децата си да учат непременно музика или рисуване, забравяйки необходимостта на всяко човешко същество от удоволствие и удовлетворение. Доскоро се приемаше за нормално родителите да взимат решение вместо децата, вече не е така. Трябва да се научим да ги слушаме, изобщо да слушаме хората край нас без измамното самочувствие, че единствено ние сме прави. Много е страшно да живееш сред хора, които си мислят, че знаят всички отговори. Аз лично

предпочитам да съм

сред хора, които знаят

всички въпроси, които

са готови да бутат

стени в търсене

на отговорите

По-вълнуващо и обогатяващо е. И, оказва се, чисто физиологично по-развиващо за мозъка.

Съвременната неврология сменя концепцията, не се фокусира само върху евентуалните “убийци” на нервните клетки, а отделя внимание на протективните, защитните механизми, които отлагат остаряването и упадъка на мозъка.

Сред тях

освен образованието,

ученето през целия

живот и четенето, са

още: поне 7 часа сън,

ходенето и физическата активност като цяло, социалните контакти, хобито, умереното като количество и балансирано като меню хранене с недопускането на дефицит на важни за нервната тъкан вещества, сред които са и витамините.

Сравнително нова, но убедителна теория е, че в по-напреднала възраст антиейджинг ефект има и намаляване на калориите с около 25 процента.

- Не казвате нищо за стреса?

- Използваме думата неправилно, стрес е всичко, което ни подтиква към дейност, това, което ни прави активни. А в ежедневието влагаме в термина смисъла, че нещо ни е неприятно и въпреки това трябва да го правим.

И логично идва въпросът: а как реагираме на натоварването, когато дейността ни е приятна? Не се оплакваме. И реално, когато сме под стреса на дефицит на време, но “в свои води” на интерес, сме най-продуктивни, най-креативни, музата ни спохожда най-често.

Като се справиш, удоволствието е голямо. И си мотивиран да го търсиш отново и отново. “Наградата” за всеки има различно измерение, но задължително трябва да присъства елементът на удовлетвореност.

Очевидно мозъкът не се сърди при натоварване с дейност, която харесваме, която ни носи удовлетворение, отстранява всички паразитни фактори за пилеене на време и ни прави по-ефективни в работата, която ни е приятна.

Четете още:

Състоянието на футболиста Марио Метушев, който уби приятеля си Красимир Колджиев-Дзъмбо, се подобрява. Двамата се клаха след запой, кой пръв посегнал - все още не е ясно

Заплашеният с пистолет депутат от БСП: Не е свързано с работата ми, беше нелепа агресия