По слънчевите хълмове край Сан Франциско процъфтяват български плантации за отглеждане на марихуана. Нашенци разделят имотите между свои роднини, а за работници наемат хора от Балканите - били по-находчиви. Собствениците на плантациите в района, прочут на Балканите като “рая на канабиса”, обаче рядко наемат българи, защото не ги смятат за достатъчно сигурни. Предпочитани са сърби, черногорци и македонци, които често печелят по $ 5000-6000 на месец, разказва “БГ войс”.

Освен легалната работа обаче често се случва българите да предложат на работниците си и незаконни дейности за четири пъти по-високо заплащане, казва източник, който живее в САЩ от 15 години.

Младите сърби отиват в САЩ, за да изживеят “американската мечта”. Започват добре платена работа в легалните плантации за марихуана, но много скоро пристъпват крачка напред - в желанието за бърза печалба започват криминална кариера с разпространението на наркотици.

Първата крачка към пропастта е транспортът на голямо количество марихуана в други американски щати, където тя не е легализирана. За $ 15 - 20 хил. на месец сърбите се съгласяват, като се нуждаят само от шофьорска книжка. Така често се случва да нямат място за пребиваване повече от година, защото постоянно се движат по пътищата от Лос Анджелис до Ню Йорк. Същият източник на сайта “БГ войс” твърди, че хората, транспортиращи марихуаната, понякога пренасят и кокаин в големи черни торби. Тези плантации действат като затворени комуни, откъдето на работниците е забранено да излизат.

Жени от Русия и Беларус кълцат марихуана в кухнята, а мъже от Сърбия и Македония работят на полето. Само на един човек е разрешено да ходи до Сан Франциско, за да купува храна за всички работници, казва източникът. Младежите, работещи в плантациите, често са немарливи към здравето си и прекарват месеци в полето без маски на лицата си и без да знаят, че растенията се пръскат с пестициди и хербициди.

У нас тромава процедура разрешава да се гледа само индустриален коноп

Не! Не се разрешава отглеждането на канабис, а на индустриален коноп за влакно и фуражи. Това бе изрично подчертано от Министерството на земеделието, храните и горите във връзка с неверни и неточни твърдения от медии и информационни сайтове, че проект на наредба от 2017 г. узаконява отглеждането на канабис у нас.

Позволението важи единствено за канабис, отглеждан за отделяне на влакно, семена за фураж и храна, както и семена за посев. “Става въпрос за регулиране на отглеждането на индустриален коноп (...) със съдържание под 0,2 тегловни процента на тетрахидроканабинол (ТХК), в листната маса, цветните и плодните връхчета”, гласи уточнението на министерството.

Тук е и ключовият момент - под 0,2% от активната упояваща съставка тетрахидроканабинол (ТХК). която влияе на организма при употреба на някои растения от семейството.

Индустриалният коноп неточно е приравняван в обществените представи с марихуаната за пушене. При нея психоактивният ефект се дължи на тетрахидроканабинола. Психотропното вещество в цветовете и листата на този вид растение е от 5 до 20%.

При индустриалния коноп въпросното вещество ТХК е под 0,2% и ефектът на напушване на практика е невъзможен. При него обаче има високо съдържанието на канабидиол - КБД. Непсихотропното КБД, подобно на ТХК, също се намира в цветната и листната маса. Именно КБД е основното, с което конопът напоследък привлича производителите.

Това е новото злато, търсено в хранителната, козметичната и фармацевтичната индустрия. Медицината изследва дали той може да подпомага терапиите при лечение на рак, епилепсия, диабет, множествена склероза, кожни проблеми и т.н.

България обаче остава една от най-назадничавите европейски държави по отношение на конопа. За миналата година дадените разрешения за отглеждането на индустриален коноп от Министерството на земеделието и храните бяха само 9, а засетите площи - едва 957 декара. За сравнение, площите, засети с артишок 2015 г., са 4400 декара.

По думите на редица представители на бранша причината е, че България е единствената държава в ЕС, в която листата и цветовете на конопа, където е КБД, остават дамгосани.

Това бе разписано в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКВНВП) през пролетта на 2016 г. Преди промените земеделците можеха да сеят коноп, но не беше много ясно дефинирано при какви условия той може да се преработва.

Законът криминализира листата и цветната маса, в която се съдържа КБД. “Отделянето на връхната част, листата, тяхното притежание и търговия попада в нарушение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите”, обясняват от министерството на земеделието. Следователно може да отглеждаш коноп, но ако му откъснеш цвета и листата - ставаш престъпник.

Отглеждането на растението се извършва само след издадено разрешение от министъра на земеделието и храните. За получаване на такова мераклиите са изправени пред тромава процедура, включваща събиране и предоставяне на 9 документа (част от тях свидетелство за анализ на съдържание на ТХК, регистрационна карта на земеделски стопанин и регистрация като семепроизводител) до 10 януари и чакане на разрешение в срок от 1 месец. Три месеца по-късно производителите са задължени да представят и справка за действително извършена сеитба по сортове. На следващата година всичко се повтаря.