Цветелина Оланд е българка, която е мъжена в Норвегия и има две деца. След развод със съпруга й социалните служби идват и отнемат сина и дъщеря й. Причината е, че има опасения, че тя настройва децата срещу бащата и риск от излизането им от страната.

В репортаж на Бтв Цветелина Оланд разказа за случая си и историята й се превърна в една от централните дискусии в България. Какво точно е станало и наистина ли в Норвегия социалните просто идват и взимат деца без реални доказателства за риск за здравето и живота им в семейството? Звучи невероятно, тъй като Норвегия от години оглавява какви ли не класации за върховен жизнен стандарт. Тя е най-щастливата страна в света, тя е сред страните с най-добра защита на децата в света (критерии за това са ниската смъртност на новородени, достъпът им до образование и здравеопазване и възможността майката да гледа деца и да работи), една от най-богатите страни в света и т.н. и т.н.

Всъщност проблем в Норвегия има. И той е точно с начина, по който действат службите за защита на децата – „Барневернет“. От години те са във фокуса на различни чуждестранни медии заради десетки случаи подобни на този на Цветелина. Деца, отнети от родителите им само заради опасения, подозрения или моментната преценка на някоя социална работничка, често без да се взимат предвид опроверженията на тези подозрения от страна на полицията, учителите и лекарите.

Какво знаем за случая на Цветелина Оланд? Само онова, което тя разказа пред Бтв и което удостовери с документи. Децата са отнети без предупреждение, разделени са едно от друго, живеят в приемни семейства на 200 километра, нямат право да говорят на български с майка си, телефонните разговори са ограничени, срещите се провеждат само с охрана и на норвежки, дъщерята е трябвало да напусне училището, в което е учила заедно с брат си и да започне наново в друго, далеч от родния си град, приятели и учители. Цветелина има право да ги види отново едва през януари 2019 година за 2 часа и 40 минути, тези срещи ще се състоят на всеки два месеца до юни, след това майката ще получи правото на 4 часа свиждане на всеки два месеца, винаги под наблюдението на социални работници и на норвежки, тъй като според експертизата на „Барневернет“ тя е „твърде интелигентна и може да ги манипулира“. Паспортите на децата са иззети, за да не напуснат страната. Това е. За правото да говорят и поддържат българския си, да поддържат контакт с българската фамилия и да посещавата българската родина или поне да изучават и българската култура изобщо не става и дума. Макар според международните споразумения да имат правото на това и държавата Норвегия да е длъжна да не им го отнема. Това са факти, които събуждат твърде много въпроси дори и за скептиците, за които „няма дим без огън“. Наистина ли изтръгването от семейната среда, от училището и от целия досегашен живот на едно дете, разделянето на брат и сестра и лишаването на права върху тях на майката е защита на децата?

Всъщност Цветелина Оланд далеч не е единствената чужденка, която се сблъсква с „Барневернет“. Те се задействат при всяко нарушение на правата на децата от гледна точка на норвежкото законодателство.

Всяко телесно наказание, шамар, дори перване по ръката, е забранено от закона. Като за малтретиране в някои от случаите с отнети деца се смятат и твърде чести карания. „Барневернет“ имат указания да действат и при най-леките подозрения, че има бито или психически малтретирано дете. Според все повече критици обаче социалната служба отива твърде далеч при тълкуванието на това какво е телесно наказание или психически малтретирано дете, като няма никакъв външен контрол на действията им, нито пък обратна връзка с родителите. Твърде често отнемат деца от родителите им без предварителни разговори, само заради слухове и разкази на трети лица, че детето не се чувства добре, или и при най-малкото подозрение, че родителите не се справят с възпитанието. Напълно несправедливо и пресилено при около 20% от случаите, смятат междувременно и норвежки специалисти.

Преди две години 170 норвежки адвокати, социални педагози и психолози написаха отворено писмо до норвежката държава, в която обвиниха „Барневернет“ в несъответстващи по размер на провинението наказания, в напълно погрешни методи, които рушат семейства и в много случаи могат да бъдат сравнени с отвличане на деца от родителите им. Социалната служба обаче не отговори на тази критика. Според специалистите тя се е превърнала в държава в държавата – напълно недосегаема за контрол, която никога не признава грешки.

А 20% съмнителни случаи означава, че при всяко пето отнето дете раздялата с поне един от родителите не изглежда необходима. Една четвърт от децата са на родители от чуждестранен произход или от смесени бракове. Статистика, която също буди много въпроси.

Отнетите деца се дават на приемни семейства, по-късно отиват в дом, родителските права се отнемат и се дават на осиновители. 90% от отнетите деца никога не се връщат в истинските си семейства. Също странност, която не съществува в нито една друга европейска социална система.

Заради нея Норвегия има дипломатически скандали с не една европейска държава. Един от най-острите остава този с Чехия, макар и други правителства вече да са влезли в остър тон с норвежкото заради работата на „Барневернет“.

През 2015 година се стигна до там тогавашният чешки президент Милош Земан да сравни норвежката социална служба с нацистката организация „Лебенсборн“. „Лебенсборн“ е нацистката организация, която през Втората световна война отвлича и „погерманчва“ деца от други европейски държави. Причината за това обвинение е все още продължаващ спор за отнемането на две деца от чешката им майка след подозрение, че бащата е злоупотребявал сексуално с децата. Подозрението за това е изказано от училищна медицинска сестра. При разследването полицията, психолозите и лекарите отхвърлят подозренията, но това не оказва никакъв ефект върху решенията на социалните. Към майката – Ева Михалакова, няма никакви обвинения, тя се развежда незабавно от бащата, но и това не й помага. Нейният случай е първият, който се разчува в чужбина. През 2011 година „Барневернет“ отнема двете й деца – Денис и Давид. Тогава те са на 2 и на 6 години. Ева Михалакова не е извършила нищо, което да е в ущърб на децата й, но въпреки това в последвалите два съдебни процеса децата й са отнети и дадени за осиновяване. Аргументът за това е „твърде голям медиен шум по случая“. Тя няма вече никакво право да ги вижда или да научава нещо за тях. Първите срещи след отнемането са устроени по подобен на начина при Цветелина Оланд. На два месеца за два часа. „Не можехме да говорим на чешки, дадоха ги в норвежки семейства. След известно време те вече не можеха да говорят езика ни, а вместо както преди с „мамо“ се обръщаха към мен с Ева“, разказва тя пред медиите. Всички чешки медии следят отблизо случая й. Също и много чуждестранни. Пред френско-немската телевизия „Арте“ норвежката адвокатка на Михалакова казва: „Те искат да създадат най-доброто възможно общество. Утопия, каквато е описана от Платон. Смятам това за плашещо! Това не може да функционира, утопията не може да стане реалност. Няма перфектни родители. Това не е възможно!“

Въпреки това мнозинството от норвежците смятат, че имат най-добрата система за защита на децата.

Френската журналистка Алин Фонтейн, която разследва тези случаи, казва: „Норвежците се доверят сляпо на „Барневернет“. Тя е абсолютният критерий за всичко – семейни отношения, семейна политика, отношения между роднини. Това е причина и за появята на разцепление в обществото напоследък, защото пострадали норвежки родители разказват как са отнети децата им. Много малко хора обаче вярват на историите им. Но се появяват все повече новини и репортажи, а протестът става все по-многоброен и не може просто бъде пропуснат. Но журналистите имат много сериозен проблем в Норвегия. Защото те чуват десетки истории на пострадали родители, но когато поискат становище на „Барневернет“, ако поискат обяснение и аргументация, се сблъскват със стена от мълчание. „Барневернет“ не се изказва по отделни случаи. Така изказванията на родителите не могат да се сравнят с тези на институциите. Норвежците се доверяват извънредно много на държавата си. Тя е свръхпредставена в живота им и е символ на благото и добрия живот. Никой не я поставя под съмнение. Когато правих репортаж за „Барневернет“, често ме питаха какво изобщо искам, казваха, че е напълно неуместно и излишно да се задават въпроси и да се прави репортаж за това. Много ме изненада до каква степен норвежците се доверяват на държавата си и не желаят да я поставят под въпрос – по никакъв начин и за нищо.“

Единственият служител на „Барневернет“, който се съгласява да коментира начина на работа пред нея, обяснява: „В Норвегия имаме много напредничава система за защита на децата. За чужденците това е трудн ода бъде разбрано. Децата имат много права. Трябва да преценяваме дали има риск за тях и дали да се намесим. Според проучванията ни 80% от хората, на които сме помагали, са доволни от намесата ни.“ Останалите 20% обаче говорят за държавно своеволие.

В „Барневернет“ работят хиляди хора и е нормално някои от тях да допуснат грешки. Вероятно трябва да се подобри системата, но това ще отнеме години, признават междувременно някои политици в Норвегия. Според някои норвежки журналисти причината з апроблемите е и в това, че в системата работят твърде много млади момичета без семеен опит, които са имали средни оценки в училище и с тях не са успели да влязат медицина или психология, затова са станали социални работнички. Дали това е причината не може да се докаже, но процентът на грешки е твърде висок, за да остане незабелязан, предупреждават адвокати.

И това е факт. От създаването през 1992 година на „Барневернет“ Норвегия има вече четири присъди за нарушаване на човешките права от съда в Страсбург. Само миналата година срещу Норвегия има насрочени 7 изслушвания за подобни случаи. Въпреки това засега не се е променило нищо. Или почти нищо.

През 2016 година след сериозен натиск отвън Норвегия най-сетне подписва третата част от конвенцията за защита на правата на децата, която предвижда и защита на правото им да говорят и изучават родния си език или да се търсят роднини и сънародници, при които да останат, ако държавата ги отнеме от родителите.

През 2015 година „Барневернет“ отнема над 1600 деца от родителите им без предварителни разговори с тях. Това е покачване със 70% за пет години, сочи статистиката. Причината е, че през 2000 година на „Барневенет“ се дават извънредни пълномощия и те имат право да действат по свое усмотрение. Сред един от нашумелите случаи на норвежки семейства е този на пилота Тор. Децата му са отглеждани от бившата му съпруга, която пернала едно от тях по ръцете. Службите се намесват светкавично. Децата трябва да бъдат отнети. Тор предлага да ги вземе той, но според социалните работници дъщерята е разказала, че веднъж я е хванал за рамото и й се е скарал. Това също е физическо малтретиране. Тор губи децата си. Свързва се с други родители, започват да организират протести. През 2015 година е първият такъв митинг и за първи път и норвежци протестират срещу методите на „Барневернет“.

Деца в Норвегия се отнемат и при съмнения за психическа нестабилност на родителите. Това сполетява норвежката Катрин, чиято история е проследена от телевизия „Арте“. Отнемат новороденото й дете, защото в досието й пише, че в тийнейджърските си години е била психически нестабилна. Диагнозата към този момент е отпреди 8 години. Причина за тази нестабилност пък е, че тя самата била отнета от майка си в тийнейджърска възраст и не може да се приспособи към новото семейство. „Имам експертизи от 12 психолози, че вече съм напълно стабилна! Това не се взе предвид“, обяснява тя пред „Арте“.

„Барневернет“ разследва всяка година над 44000 семейства. Това е три пъти повече, отколкото например във Франция, макар в Норвегия да живеят 5 милиона души, а във Франция – 60 милиона. Според статистиката в края на 2015 година „Барневернет“ оказва помощни мерки при 36 800 деца – това са 2,9% от всички деца в Норвегия. 0.8% от тях са отнети.

КАРЕ

Десетки случаи с деца на родители чужденци

- Бившият обмудсман за правата на децата на Русия Павел Астахов обвини „Барневернет“ през 2014 година, че отвлича деца, „за да реши демографския проблем на страната“. Той обаче няма доказателства за обвинението си. Думите му и проблемите с деца на руск иродители обаче дават плод за многобройни спекулации и обвинения, че децата се дават нарочно на хомосексуални или педофили, които се разпространяват в руските медии. Това пък от своя страна става причина не малко европейци да се съмняват, че изобщо има някакъв проблем.

- Норвегия влиза в остър конфликт с Индия през 2012 година, когато службата отнема двете деца на индийско семейство, което е само временно на работа в страната. Причината: майката хранела децата насила. Нещо обичайно за индийските, но не за норвежките нрави. Норвежкият отдел на „Хюмън райтс уоч“ също се намесва и обвинява сънародниците си в „отвличане на деца“. „Това не е първият път, когато нещо такова става в Норвегия. В повечето случаи пишат, че един от родителите в психическа лабилност, за да затвърдят обвиненията си“, казва Берит Аарсет от организацията.

- Полша също има проблем с Норвегия заради десетки деца на полски имигранти, отнети от службите. Полската общност е най-голямата от имигрантите в страната. Най-скандален е случаят с две деца, отвлечени от приемните семейства от полски детективи. В единия случай става дума за руско момче, което успява да прати мейл за помощ до руските власти от новия си дом, макар да няма право да използва имейла си. Детето бяга от новото семейство, смята се, че е успяло с помощта на полски детектив.

-

- През ноември 2015 родители със смесен брак – норвежка и румънец, губят петте си деца по обвинение, че дисциплинирали с шамари. В Норвегия заминава делегация от румънската държава, която настоява за повече информация по случая. Чак тогава „Барневернет“ казва какъв е проблемът – смятат, че семейството е твърде религиозно и влияе зле на децата си. През 2016 година съдът връща децата на семейството.

- В същата година друго румънско семейство губи двете си деца, след като едното момиченце разказва на площадката, че са го плеснали по дупето. След една година съдът отново кара социалната служба да върне децата на родителите им.

- Февруари 2018 година канадско семейство губи 12-годишния си син. Обвинението – спрели са го от училище и го обучават у дома. Протестът, че момчето е спряно от училище след тежък мобинг и заплахи за убийството му, със знанието и след официална договорка с училището, както и фактът, че в Норвегия домашното обучение е законно, не помагат. Канада се намесва в случая.