Казаха ми, че от нашите деца няма какво да се очаква

Сълзите на премиера Бойко Борисов не успяха да спрaт Красимира Обретенова да емигрира заедно с увреденото си дете в Холандия.

Всъщност тя започва да се интересува от условията в други държави, след като е обидена от политици и кинезитерапевти на работна среща в София.

"Опитахме се да направим една група още по времето на първия кабинет “Борисов” - споделя пред "168 часа" Красимира Обретенова. - Зам.-министър на здравеопазването беше проф. Иван Миланов. Отидохме при него и там беше и шеф на асоциация на кинезитерапевтите. Абсурдното в случая е, че той се опита да ми обясни, че

от нашите деца с увреждания няма какво да се очаква

А Миланов ми каза да се обърнем към благотворителни кампании и фондации, за да ни осигурят рехабилитатори."

По тази причина Красимира започва да изучава системите на другите страни и решава да се установи в Хага.

"Писна ми от цялата държава, защото проблемът е в нея, а не в уврежданията на децата - споделя Обретенова. - Отдавна проучвам как стоят нещата в Холандия и бях решила да емигрирам. Там ще се грижат много по-добре за детето ми."

Тя избира Холандия, защото държавата е с най-добрата грижа за деца с увреждания.

"Системата там е най-комплексна, а и най-лесно може да се приложи в България - разказва майката. - Аз много отдавна я познавам, защото преди години оттам дойдоха специалисти в Добрич, за да ни покажат как работят те и най-вече да ни обучават как да се грижим за такива малчугани. Те обаче сами се убедиха, че тук няма система."

Благодарение на свои приятели в Хага, които също имат дете с увреждане, Обретенова в момента се установява там.

"Те ми помагат да се интегрирам - разказва Обретенова. - Вече се регистрирах в общината на Хага и оттук продължавам битката за детето си. След това трябва да ме посетят от здравната им служба на този адрес и ще анализират нуждите на дъщеря ми."

Според нея освен на децата с увреждания специалистите там

обръщат внимание и на самите родители

"Аз като нейна майка също имам нужди. Затова ще получа някакви помощи за адаптивен период. В началото ще съм плътно до нея, но после мога спокойно да си намеря работа - категорична е Обретенова. - А това къде сте го видели в България, където да си майка на дете с увреждане, означава да си затворен между 4 стени, да го дондуркаш, да му сменяш памперсите и да го тъпчеш с храна."

Всъщност в Холандия децата с увреждания са под шапката на образователната система.

"Тук към училищата има обособени центрове за специална грижа - разказва Обретенова. - Аз вече записах дъщеря си. Във всеки град в Холандия е различно, но в Хага вероятно от икономически съображения те са поместени в сградите на учебните заведения."

По думите й системата в Холандия работи за нея и дъщеря й, въпреки че за тях те са чужди граждани.

"Детето ми вече е изцяло под тяхна грижа - категорична е майката. - Сутрин идва автобусчето, взема дъщеря ми и я оставя в училище. Вечер ми я връща. В началото ще съм с нея, за да свикне с хората, които ще се грижат за нея. После ще започна работа."

Освен грижите за дъщеря й,

училището

осигурява и необходимите уреди

за детето й.

"Там ще й вземат мярка за инвалидна количка и ще й я направят - вълнува се Обретенова. - Тази здравна служба, която ще ме посети, ще й осигури и леглото. Освен това те учат родителите на деца с увреждания как да се грижат за тях. Първо много добре ме запознават с това какво прави детето ми в училище и съответно какво аз трябва да правя вкъщи с нея. Но основната грижа за нея е там."

По думите й в България, също може да се предприеме такава крачка и отговорността за децата с увреждания да не е на социалните.

"Отново казвам - в България няма и следа от такива грижи за малките с увреждания - категорична е Красимира. - У нас те са оставени сами да се спасяват. Освен това ние, родителите, не учим в гимназията или университета как да се грижим тях. На мен никой не ми каза какво да правя с дъщеря ми. Аз се учех от други родители."

Според нея огромният проблем в България са институциите и неуредената система.

"У нас политиците си мислят, че ние знаем всичко. А дори и самите лекари не ни помагат", възмущава се Обретенова.

По думите й основната разлика между двете държави е, че в Холандия посочват точно от какво има нужда едно дете с увреждане, а в България - само какви уреди има право да използва.

"Нелепото в България е, че хората с увреждания

имат право на някакви неща, от които нямат нужда

- категорична е Красимира. - Например на мен не ми трябва декубитален дюшек (предпазва от израняване на тялото), но защото мога да кандидатствам за него, отивам и го купувам. След това го продавам на някого, на когото му е необходим, но няма право да го придобие."

Четете още:

Борисов се разплака от дете с увреждания, иска уволнени бездушни чиновници (Обзор)

Коя е жената заради която Бойко Борисов се разплака?