Към края на тази година, или след около 8 месеца, броят на българите, които живеят в родината, може да падне под 7 милиона. Това се налага като извод от разпространения вчера от НСИ доклад за демографските процеси в страната.

Към края на 2017 г. населението у нас е било 7 050 034, като е

намаляло в

сравнение с

предната година

с 51 825 души

Това е приблизително броят на хората, с които страната намалява във всяка една от последните години. Т.е. каквито и тенденции да настъпят през следващите месеци, в края на тази година или в началото на следващата България ще има под 7 милиона души население.

В изготвен наскоро доклад за демографските процеси на България до 2040 г., който правителството представи на парламента, се казва, че населението на България ще намалее с общо 20-25% до 2040 г. Докладът, изготвен от БАН, подчертава, че дори раждаемостта у нас да се увеличи рязко и за дълъг период от време, това няма да е достатъчно за увеличаване на населението, а ще се стигне просто до задържане на спада.

Отрицателният прираст на българското население се дължи главно на два фактора - ниската раждаемост, по която сме на челните места в ЕС, и високата смъртност, по която сме абсолютен лидер в общността.

Третият по важност фактор е емигрирането от страната. Според данните на НСИ през 2017 г. 31 586 български граждани са заминали да живеят в чужбина, но в същото време други 25 597 българи са се завърнали да живеят в страната.

В ЕС има само една държава с по-нисък коефициент на раждаемост от България - Италия. Там броят на новородените деца на 1000 души от населението е 7,8. В България той е 9 и намалява с 0,1 процентни пункта в сравнение с 2016 г.

За сравнение средният за ЕС коефициент на раждаемост е 10,1%, като най-висок е в Ирландия - 13,4%. В Турция например е 16,5%.

В исторически план в момента раждаемостта в България е на едно от най-ниските си нива, откакто се води статистика (виж графиките). Броят на живородените деца е бил по-нисък само през 1997 г. В началото на миналия век у нас

са се раждали

три пъти повече

деца, отколкото

сега,

макар че броят на оцелелите след 3-годишна възраст е бил значително по-малък от сегашния.

Двете области, които леко се различават от общата картина в това отношение, са Сливен и София-град. В Сливен на 1000 души през 2017 г. са се родили 12,5 деца, а в столицата - 10,3. Но и там, както и във всички останали области на страната има отрицателен естествен прираст на населението - тенденция, която в България е започнала през 1990 година и не се е променяла оттогава.

По смъртност България е

безапелационно

на първо място в

ЕС през миналата

година,

както беше и през 2016 и 2015 г. Броят на смъртните случаи на 1000 души от населението у нас е бил 15,5, а средното за ЕС ниво е 10. Ирландия отново е с най-ниска смъртност - 6,4, също както и Кипър.

С най-висока смъртност у нас е Видин - 22,7 смъртни случая на 1000 човека, като веднага след тази област се нареждат останалите от Северозападна България - Враца и Монтана.

В целия ЕС, както и в България трите водещи причини за смърт са сърдечносъдовите заболявания, на второ място са онкологичните, а на трето - респираторните заболявания.

Въпреки че броят на смъртните случаи в България през 2017 г. леко се увеличава в сравнение с предната година, рекордна за статистиката продължава да бъде 1997 г., когато броят на смъртните случаи на 1000 души е надвишавал 20. За отбелязване е обаче, че сегашната смъртност в България е

много по-висока

от тази през

1920 г.,

дори да се елиминира фактът, че тогава българите са били едва 4,5-5 милиона души.

Високата смъртност и ниската раждаемост естествено водят до застаряване на населението с всички негативни последици от това.

В края на 2017 г. българите на 65 и повече навършени години са 1 481 908, което представлява 21% от населението на страната. По този показател има ръст с 0,3 процентни пункта спрямо година по-рано, а спрямо 2001 г. - с 4,1 процентни пункта.

Делът на хората в пенсионна възраст е най-висок в областите Видин, Габрово и Кюстендил. Най-нисък е в София и Варна.

Застаряването на населението води до повишаване на средната възраст, която от 40,4 години през 2001 г. нараства на 41,2 години през 2005 г. и достига 43,6 години в края на 2017 г.

Далеч по-негативно е обаче отражението на този факт върху пазара на труда и пенсионната система. През 2001 г. например всеки 100 българи, излизащи от трудоспособна възраст (61 години тогава), са били замествани от

124 българи,

които са

навлизали в

трудоспособна

възраст,

т.е. са били над 15 години.

Според данните за 2017 г. всеки 100 пенсиониращи се българи се заместват от едва 64 младежи, които са в състояние да работят, въпреки че пенсионната възраст е вдигната. Най-благоприятно в това отношение е съотношението в Сливен - 84, Варна - 71, и София - 70 лица. Най-нисък е този показател в областите Смолян - 44, а в Габрово, Перник и Кюстендил всеки 100 човека, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват от едва 50 лица, влизащи в трудоспособна възраст.

Друга забележима тенденция от годишния доклад на НСИ е насочването на населението към градовете. Към края на 2017 г. българските градове с над 100 хиляди души население са вече 6 - София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора.

73,5% от

българите вече

живеят в

градовете,

а в шестте най-големи живее 34,1% от населението.

Вътрешната миграция през последните няколко години изобщо не е преставала, но през 2017 г. 113 471 българи са променили местожителството си, като най-голяма - над 18 хил., е групата на онези, които са се преселили в София. Другите два града, които привличат най-много населението, са Благоевград и Пловдив.

На фона на мрачните данни еднинствената положителна тенденция е увеличаването на броя на браковете и намаляването на разводите през 2017 г. Броят на сключените бракове през 2017 г. е с 1790 повече от този през 2016 г., а разводите са със 192 по-малко. Средната продължителност на брака в България е 15,8 години.