Преди смелото хрумване на един английски съдия колегите му са принудени дълго да убеждават провинилите се по време на мач футболисти, че трябва да напуснат терена.

Сигурно си мислите, че в наши дни на футболните съдии им е трудно! Най-вероятно дори съчувствате на реферите по нашите терени, които са псувани, блъскани и тероризирани от футболните босове. И не само на българските арбитри им е трудно, ще отбележите. В Гърция разбеснял се клубен шеф чак посегна към пистолета си, докато преследваше съдията по терена.

Истината е, че това са дребни закачки в сравнение със случилото се на световното първенство в Чили през 1962 г. Седмият в историята Мондиал със сигурност остава завинаги като едно от най-зрелищните футболни събития. Да, красивите голове са налице, но на терена чисто футболните изпълнения са засенчени от зловещите удари и ритници, които застрашават живота на футболистите. Неслучайно световното в Чили ще се запомни като може би най-грубото първенство за всички времена.

А още по-любопитното е, че по това време наказателните картони още не са измислени. Именно баталните сцени на южноамериканска земя са една от причините по-късно да бъде въведена системата с наказанията за провинилите се играчи.

В чест на истината, в Чили съдиите имат право да гонят кандидаткилърите от двата отбора, но процедурата е доста усложнена. На арбитъра му се налага първо да отдели провинилия се от заформилото се меле, да привлече вниманието му и след това да му посочи, че е изгонен. Много от разбеснелите се футболисти се правят, че не разбират какво им се говори, а техните съотборници емват рефера, за да го разконцентрират и да променят мнението му.

В Чили със сигурност е било ад да ръководиш футболен мач. Това ясно си личи от архивните телевизионни кадри. На един от мачовете на рефера му се налага да се хвърли с главата напред между борещите се и хапещите се играчи, за да ги разтърве и след това да издърпа почти насила нарочения за гонене извън пределите на терена. Върхът на скандалните изпълнения е мачът Чили - Италия, който остава в историята като Битката в Сантяго. Но за него след малко.

Редно е да се кажат първо няколко думи за Мондиала, около който има доста други любопитни моменти. Първо да отбележим, че това е първото световно на българския национален отбор.

На южноамериканска земя нашите губят с 1:6 от Унгария, с 0:1 от Аржентина и правят 0:0 с Англия. Иначе в квалификациите за шампионата участват 57 отбора от 6 континента, като домакините от Чили и световният шампион Бразилия се класират по право. Преди началото му напрежението се покачва заради ултиматума на южноамериканските отбори - или първенството ще се проведе на техния континент, или те няма да участват в него. Европейците правят компромис, но трябва да бъде решен друг голям проблем.

Две години по-рано Чили е преживяла тежко земетресение и буквално до последния момент съществува опасността домакините да не се справят с изграждането на необходимата инфраструктура. Президентът на организационния комитет Карлос Дитборн обаче изрича думи, които се превръщат в мото на първенството: "Сега нямаме нищо, затова ще построим всичко".

В крайна сметка чилийците се справят с предизвикателството и организират шампионата, на който се явяват Англия, Аржентина, Бразилия, България, Испания, Италия, Колумбия, Мексико, СССР, Унгария, Уругвай, ФРГ, Чехословакия, Чили, Швейцария, Югославия.

Запалените по футболната история припомнят, че това е и единственото световно първенство, чийто регламент е променен в хода на провеждането му. Следвайки предварителната схема на полуфиналите, Чехословакия трябва да се изправи срещу Чили, а Бразилия да играе с Югославия.

ФИФА, страхувайки се от ексцесии, в случай че домакините достигнат финала, променя формулата под официалния предлог - по-добре е на финала да играят южноамерикански и европейски отбор. В решителния мач един срещу друг се изправят Бразилия и Чехословакия. Европейците откриват резултата, но груба грешка на техния вратар Вилиам Шройф води до изравняване, а след това "кариоките" вкарват още два гола и грабват световната купа.

Но да се върнем към гладиаторските зрелища по време на първенството. Някои от играчите, пристигнали на чилийска земя, сякаш са забравили в какъв спорт се състезават и показват повече бойни, отколкото футболни умения. В мача между европейския шампион СССР и Югославия съветският защитник Дубински е изнесен на носилка със счупен крак след груба интервенция. Същата е съдбата на капитана на швейцарците Ешман след мача на отбора му с ФРГ. Звездата Пеле е контузен още във втория двубой на бразилците и пропуска остатъка от първенството.

Жестокости има и на двубоя Чили - ФРГ, който толкова впечатлява присъствалите журналисти, че след края му те пишат за мача, превърнал се в гладиаторска битка.

Десертът за феновете на кървавите боеве идва на Чили - Италия. Играчите на двата отбора до един момент играят футбол, а след това започват да вършат неща по терена, за които днес биха получили ефективни присъди. Ритници, шамари и онзи каратистки скок на италианския екзекутор Марио Давид, с който почти обезглавява съперник, са само част от баталните сцени.

Англичанинът Кен Астън е изтеглил късата клечка да ръководи кървавото дерби. Италианците го обвиняват, че предварително е излязъл със свалени гащи и ще свири в полза на домакините. По време на шампионата се разказва вицът: "Знаете ли поне един съдия, който ще посмее да отмени гол на чилийците? Не, но ще му научите името от некролозите".

Европейците явно са се хванали на въдицата и още от първия съдийски сигнал започват с провокациите. Идеята им явно е да изпробват хладнокръвието на мистър Астън. Англичанинът се проявява като широкоскроен след няколко сбивания на терена, но губи хладнокръвие, след като Джорджо Ферини изритва съперник без топка. Реферът тича към мястото на събитието, хваща провинилия се италианец и почти насила го тика към страничната линия.

Няма как по друг начин да му покаже, че е изгонен.

Нещо подобно се случва и с Марио Давид, който е ритнал жестоко в главата чилиец и също трябва да напусне преждевременно. Съдията му показва изхода, но виновният се прави на луд, а съотборниците му се опитват да го измъкнат от неприятната ситуация. Битката в Сантяго много остро поставя въпроса как играчите да бъдат гонени по-бързо и категорично, така че да не се губи излишно време. В много национални първенства в Европа футболистите също се правят на луди и твърдят, че въобще не са разбрали предупреждението на съдията.

На световното в Англия през 1966 г. на реферите също им се налага да убеждават футболистите, че нарушението им изисква моментално да напуснат терена. По това време вече споменатият рефер от Битката в Сантяго Кен Астън е станал шеф на съдиите на световното.

Виждайки мъките на своите подчинени да гонят играчите, той си спомня и неприятностите, които е преживял лично на чилийска земя, и се усеща, че трябва да бъдат взети мерки.

Според легендата Астън измисля новата схема на санкции, докато шофира колата си. На светофара той вижда жълтия и след това червения сигнал. Това го подсеща, че жълтото може да служи за предупреждение на играча, а червеното да означава:

"Ти си аут, отивай под душовете!"

На помощ на Астън се притичва съпругата му, която изрязва двата картона от жълта и червена хартия. Чак тогава реферът осъзнава, че това е изключително удобен вариант да се въведе ред на терена.

За късмет на футболната игра идеята на Кен Астън много бързо намира благородна почва, за да покълне и избуи. Предложението за използването на жълтия и червения картон е разгледано от ФИФА и влиза в сила на световното първенство в Мексико през 1970 г.

На шампионата съветският футболист Евгений Ловчев има късмета да влезе в историята като първия, получил жълт картон. 4 години по-късно на Мондиала в Западна Германия чилиецът Карлос Каслай също се отбелязва за историята като първия, получил червен картон на световно първенство.

Футболните историци у нас пък спорят по въпроса кога е показан първият жълт картон в българското първенство. Според едните това се е случило през 1970 г., а според други събитието е настъпило година по-късно.