Прочетох досието и личното дело на Юлия Кръстева. Останалото от тях. Тя ми стана симпатична като човек, харесах старите й интервюта, дадени за френската преса и надлежно прикачени в делото на "Сабина". Забавлявах се на неистовите усилия на агентите, общували с нея, да изкопчат нещо повече, от вече публично известна информация. И се погнусих.

От копираните лични писма. Всеки ред между нея и родителите й е четен, преценен и пуснат с резолюция "да бъде изпратено". Или писмата се губят. Доста папки съм изчела по работа и знам едно - службите и днес работят по подобен начин. Но вместо писма по пощата, копират чатове, СМС-и, мейли. И изпращат свои хора, за да се сближават с обектите, които ги интересуват, за да контролират - лични съдби, чувства, слабости, информация, процеси. Въздействат и на кариерите. Някои израстват, други - не.

Най-близките ви приятели или тези, които са винаги насреща в труден момент, могат да се окажат старателни доносници с перфектни маски. Ще четем скоро. 25 години минават бързо.

*Миролюба Бенатова във фейсбук