Между консултациите с посланика и брилянтния пример на Нова Зеландия

В разразилия се скандал между Запада и Русия заради отровения във Великобритания двоен агент Сергей Скрипал една подир друга страните в Европа представиха своите позиции. Някои по съвест, други по целесъобразност, а трети бяха настойчиво приканени за това от свои по-влиятелни партньори.

Франция, Германия и Полша например изгониха по четирима руски дипломати. Испания, Италия, Австрия и Холандия - по двама. Страни като Македония и Черна гора изгониха по един руски шпионин, а Албания обяви даже двама.

След като темата е от първостепенна важност в ЕС, като председателстваща страна България дори няма как да си помисли, че може да остане някак си встрани, незабелязана и незаявила ясна позиция.

Да бъде изтеглен българският посланик в Москва Бойко Коцев за консултации, изглежда като

един от малкото

сигурни варианти

за отиграване

на положението без навличане на излишни главоболия.

С този ход, от една страна, правителството показва съпричастност към Великобритания, от друга, решението е сходно с това на ЕС да изтегли шефа на европейската мисия в Москва, а на трето място демонстрира умереност към Русия, защото България не гони руски дипломати, така както 18 други страни членки на съюза.

Британците –

задоволени,

европейците -

натамънени,

руснаците -

неразгневни

Това изглежда златната формула на българската дипломация в тази напрегната ситуация.

Какъв знак е викането на посланика за консултации и достатъчно ли е това?

В двустранните отношения тази стъпка се смята за важен знак. На дипломатически език това изразява крайното недоволство или несъгласие на една страна с действия, решения или изявления на друга страна.

При съвременните методи на комуникация няма нещо, което да не може да бъде обсъдено (консултирано) с въпросния посланик и без той да се вика в столицата, затова се смята, че обявяването на такъв ход е ясна и недвусмислена индикация за това колко едната страна е ядосана на другата.

Разбира се, в дипломацията винаги има нюанси, от значение е степента на напрежението между двете държави, как се отнасят една към друга и колко тежко се е влошил диалогът им.

Ходът с извикването на посланика може да бъде степенуван и зависи от начина, по който се събщава за това, причините, които са изложени, и колко дълго продължават т.нар. консултации.

В този конкретен случай

може да се

наложи посланик

Бойко Коцев да

поостане в София

и за по-дълго. Зависи как въобще ще се развие драматичната игра между ЕС, Великобритания, САЩ и Русия.

Това, изглежда, ще блокира за известно време решението на президента Румен Радев да изпрати своя външнополитически съветник Атанас Кръстин за посланик в Москва. Дори междувременно закъснелият му агреман от Москва да дойде, държавният глава ще трябва да помисли дали може да отзове Коцев, защото ако го направи, това би се изтълкувало като демарш изцяло в контекста на случая “Скрипал”.

България е използвала и преди този дипломатически ход с привикването на посланика за консултации. Последният път бе миналата година покрай предизборното напрежение, когато посланик Надежда Нейнски бе извикана от Анкара заради “опит за намеса” на Турция във вътрешните работи на България. Гонили сме турски дипломати, можем да изгоним и руски. Но е добре да го направим тогава,

когато това

засяга пряко

българските

национални

интереси повече,

отколкото

британските

Иначе най-гениалният ход в тази ситуация е безспорно на Нова Зеландия, която обяви, че на драго сърце би изгонила руски шпиони като ответна мярка срещу отравянето на Скрипал, но не е открила такива на своя територия.

Просто брилянтна реакция на страна, оглавявана всъщност от кралицата на Великобритания!

Тъй като България не може да си позволи чак толкова перфиден цинизъм, затова се придържа към приличието на ортодоксалната дипломация.