Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Ами, да, човек хвърля серкмето на своето въображение и на своята интелектуална амбиция понякога твърде нашироко. Той замахва с ръка, серкмето описва дъга изпращайки бризги в дъгата на слънцето и го пльосва в средата на талвега. Човекът иска да проумее всичко, преди да умре.

Той се стреми да прочете всички умни книги, да проникне в същността на нещата, да хване всички риби в реката, която старите гърци наричат Реката Лета. В повечето случаи се оказва обаче, при внимателен житейски прочит, че най-успешен е само онзи опит, при който е ставало дума за проникване в една, или в няколко, отделно взети жени, или обратното, за приемане на проникването от наличните за момента и готови да извършат пенетрацията мъжове.

Това е, което оставя единствената следа за нашето биологично присъствие, при онзи неизбежен лов на яйцеклетки в младостта, който остава единствено релевантен, след всичките прочетени книги и след всички серкмета, опитващи се да хванат в мрежата рибите, обитаващи пространството на необятното. Аз се опитах неуспешно да прочета повечето от наличните книги. Опитах се и да се здрависам с много яйцеклетки по най-лекомисленият и фриволен начин. В края на тези мои опити не изскочи внезапно някакъв невиждан дотогава смисъл. Не успях да достигна дори петите на един странен италиански енциклопедист, писател и есеист, който се нарича Джиовани Папини.

Той написа автобиографичната си книга за съдбата на ерудита, хвърлил неимоверно тежкото си умствено серкме в един обречен опит за осъзнаване на целия свят и на цялата световна култура през ранните и трудни десетилетия на двайсети век, която озаглави “Един свършен човек” - Un uomo finito. Той се бе опитал като юноша да прочете всички книги и да разбере всичко, като напише история на света започвайки с буквата А. Той никога не успя да преодолее тази буква. Аз днес, като негов остаряващ духовен внук обаче, решавам да оставя и да пенсионирам своето интелектуално серкме в ъгъла на килера, наливам си чаша вино и отправям взор на запад. Там бавно гасне залеза. Книгите ще останат недочетени. Дали ще има някой след нас да продължи обреченият опит?

За наличните яйцеклетки винаги ще се намерят кандидати, знам.

Коментарът е от фейсбук