Двамата са достойни мъже и държавници

Най-важно е да се забелязва истинското човешко милосърдие, което може да е във вехти дрехи, но под тях да тупа сърцето на добрия човек

Благодаря на “24 часа”, че насочи фокуса към обикновения човек, който всеки ден носи незабелязано добродетелите

С председателя на парламентарната комисия по културата и медиите разговаря КРИСТИНА КРЪСТЕВА

- Г-н Рашидов, дадохте отличието на “24 часа” “Достойните българи” на турската архитектка Фикрие Булунмаз, която 7 г. води реставрацията на българския храм в Истанбул. Разкажете малко повече за нея.

- Никак не беше лесна реставрацията на българската църква “Свети Стефан”, която години наред беше в тежко състояние и се нуждаеше от голям ремонт - ерозията от влагата и солените изпарения на морето бяха повредили голяма част от елементите. Благодарение на това, че българското правителство водеше в последните години целенасочена политика за опазване на културното наследство, както и в резултат на подписаните, докато бях министър, споразумения с турския ми колега, беше постигнат прекрасен резултат - този уникален храм да грее сега с чудна светлина.

А за госпожа Фикрие Булунмаз - както тя, така и екипът ѝ успяха да направят нещо, което трудно може да бъде изразено с думи. Пътувах много пъти до Желязната църква заради ремонта и виждах тази дама неуморно как 7 години, всеки божи ден от ранна сутрин до късна вечер работеше за една изключително качествена реставрация, направена с висок професионализъм. Затова е трудно да се благодари само с думи. Даден е нов живот на единствената православна българска Желязна църква в такъв мегаполис като Истанбул.

- Вие самият сте помагал лично на десетки хора в нужда, за част от които зная лично. Цени ли се доброто днес?

- Често изключително много внимание отделяме на показността, на жълтото, светското в нашия живот и вменяваме на фалша понятието добро. И като че ли все повече на заден план остава онова истинско човешко милосърдие, което може и да е във вехти дрехи, но под тях тупти сърцето на добрия човек. А това остава в сянка. Именно затова искам да поздравя Венелина Гочева, Борислав Зюмбюлев и прекрасния екип на “24 часа” затова, че са променили обектива на техния далекоглед - от това, което всеки ден ни залива с какви ли не мероприятия като мъже на годината, жени на годината, деца на годината, балдъзи на годината и какво ли още не на годината, и са се насочили към обикновения човек, който всеки ден носи незабелязано човешките добродетели.

- Тези дни споделихте много силни думи, с които съпругата ви ви е разубедила да сте министър за трети път. По-спокойна ли е сегашната ви позиция?

- Да, това е така, за което изключително много ѝ благодаря. И слава богу, че в моето семейство, където аз съм по-емоционален и мечтател, до мен има човек, който е по-реален, по-прагматичен и с професия на точните науки, където илюзиите биват измествани от сериозната отговорност, която носят всички лекари.

Понякога личната мотивация изчезва поради амбициите на хора, които нямат никакво значение за историята. Войнстващата агресивна посредственост и паразитиращите върху гърба на работещите хора, които денонощно създават нещо, демотивира и обезсмисля всеки човек, който гради и създава. А това вече е сериозен аргумент за вземане на решение. Сегашната ми позиция е много отговорна. А аз съм възпитан да нося отговорности.

- Кой е човекът, ял и пил на вашата трапеза, който после се възмущава по телевизията през 2009 г., че турчин е станал министър на културата? Историята беше споделена сега също от съпругата ви.

- Поради себеуважение няма да си позволя да коментирам кой е той. Но за радост или за съжаление,

когато човек

създава

приятелства,

инвестира в това

много обич,

много вяра, доверие

- изобщо в приятелството се инвестира всичко. Именно затова разочарованието от предателствата, идващи от хора, които си обичал, са доста болезнени и оставят неизлечими рани. За разлика от обидите и предателствата от случайни хора - тях можеш да подминеш и забравиш, дори без да забележиш, че сте живели в едно и също време заедно.

- Какви са очакванията ви от срещата на ръководството на ЕС с Ердоган във Варна? Трябва ли съюзът да отпусне вече обещаните на Анкара 3 милиарда евро, за да спим спокойни за границата?

- Аз лично бих се радвал на подобна среща, защото европейският континент и Балканите за мен остават земите с най-стара географска територия, които носят в себе си едни от най-древните и най-завършени култури и цивилизации. Няма да забравя разговорите на премиера Борисов с турския президент относно бежанците.

Благодарение на този техен диалог вече втора година българският народ живее със спокойни граници и забрави възбудите покрай началото на бежанския поток. Но една фраза съм запомнил, която ми направи силно впечатление - тя бе казана по повод на това, че

три милиона

и половина

бежанци стоят на

турско-сирийската

граница

и тяхното съществуване и оцеляване изцяло е легнало на гърба на турския данъкоплатец.

Ердоган тогава каза, че е изключително важно спокойствието на Европа и е хубаво всички да осъзнаят, че не само България и Гърция са външни граници, а в тежката обстановка може границите да са между Турция и Сирия.

И това е единствената причина Турция да желае помощ от Европа, за да могат бежанците рано или късно, след като тази война приключи, да се върнат по домовете си, при земите си, а не да плъзнат и да търсят своето бъдеще в Европа.

- С какво Борисов спечели доверието на Ердоган? Как бихте определили отношенията между двамата?

- Казвал съм го и отново ще го повторя -

премиерът

Борисов отдавна

премина

границите

на политика

и влезе в ролята на сериозен държавник.

Както и президентът Ердоган, който е един от много опитните държавници на Турция. Така че няма друга възможност за отношения между двама държавници освен интересите на държавите ни, спокойния диалог между достойни мъже и добрата дипломация.

- Трябва ли Борисов да реагира лично на думите на Ердоган, че Кърджали е в душевните граници на Турция, след като Външно пусна позиция по въпроса? Нинова призова и премиерът да се изкаже на 26 март във Варна.

- Всяко говорене на всеки държавник волно или неволно може да докосне някои тънки нагласи.

Аз смятам, че

всяко крайно

тълкуване не е

добре за никого.

Намирам за нормално например българската държава винаги в душата си да има място за всички българи, които са по света. А колкото до госпожа Нинова - когато въпросите са в нейната душа, там да потърси и отговорите.

- Лош ли е ремонтът на ларгото - големия ви проект, вече реализиран, гордостта на всички българи?

- Да се каже лош ремонт на нещо, на което всички гости на столицата се възхищават, то на това нямам отговор. Но всичко, което много бързо започваме да забелязваме, като няколко отлепени плочки или напукани стъкла, не е плод на лош ремонт, а на втренчване. Когато има обект с такъв мащаб, винаги

от десет хиляди

плочки все

няколко може да

дадат дефект.

А в случая дори не става дума за дефект, а за обикновена вандалщина. А за активността на “спасителите” какво да кажа? В живота ни съпътстват толкова много “спасители”... Спасяват ни кръстоносци, спасяват ни татари незнайно от кои, спасяват ни руснаци, спасяват ни германци, спасяват ни американци и какви ли не чужди фондации, спасяват ни комунисти, спасяват ни демократи и много често си имаме дори платени спасители и такова спасение пада, че ни разгониха фамилията. Аман от спасители. Да спрат да ни спасяват. България винаги се е спасявала и се е изправяла на крака сама. Нямаме нужда от такива спасители.

CV

Роден на 14 декември 1951 г. в Димитровград

Завършва Художествената академия. Правил е десетки самостоятелни изложби по цял свят

Носител на множество награди, включително на орден “Стара планина”

Член-кореспондент на БАН. Почетен академик на Московската художествена академия

Бил е общински съветник в София. Избран за депутат в 41-ото народно събрание като водач на листата на ГЕРБ в Кърджали, а в 42-ото, в 43-ото и в настоящото 44-о НС - от тази в Пловдив

Министър на културата в първите две правителства на Бойко Борисов. В третия мандат на ГЕРБ в момента е председател на парламентарната комисия по културата и медиите и на групата за приятелство със Саудитска Арабия

Знае френски, руски, турски и чешки