Длъжен е да изпрати букет на Тереза Мей

Путин триумфира на президентските избори в Русия с нечуваните 76,65 на сто, но поне 5-6 пункта дължи на новата британска “желязна лейди” Тереза Мей. Ако е джентълмен, да ѝ прати букет от рози.

Но като го прати, букетът ще мине през химическата лаборатория на МИ6 и нищо чудно медиите да гръмнат, че е бил напоен с новичок. Готов съм със заглавието: “Старичок праща новичок на бабичок”.

В сравнение с 2012 г. на тези избори Путин взе допълнително 13%. Те пък откъде се взеха? Според мен не само те, но всичките 27 пункта над 50% са му подарък от Запада.

На първите си избори за президент през 2000 г. Путин едвам-едвам мина 50%, и то на втория тур. Тогава комунистите го обвиниха в манипулации и фалшификации, но пък Западът стоеше зад гърба му. Подкрепи го дори днешният му пръв душманин и последна надежда на руската демокрация, шахматистът Гари Каспаров. После Буш се вгледа в очите на Путин и видя душата му. И всичко бе цветя и рози някъде до конфликта с Грузия през 2008 г., когато на Путин му писна да губи, а Западът взе курс да го сваля.

Но колкото повече Западът и прозападните руски либерали се разочароваха от Путин, толкова повече рейтингът му растеше ли, растеше. Днес

вече се изравни

със Сталин, Мао

и Фидел

Кастро, но за разлика от тях го постигна в условията на свободни и състезателни избори.

Големият руски парадокс е, че този политически успех марширува с крак с икономическия неуспех. Преди 6 г. руската икономика бе на своя исторически връх, а народът живееше по-добре от всякога. Тогава това обясняваше победата с 63 на сто. Но днес руската икономика е в упадък и изолация, валутните резерви са изчерпани, рублата е обезценена, парите се изнасят по офшорки, а населението е затегнало коланите с 3 дупки (30% спад на реалните доходи). И въпреки това – още 13 пункта!

Явно лозунгът на Клинтън “Икономиката, глупако!” тук не важи и тези 13 пункта се дължат изцяло на международното положение. Когато присъедини Крим, Путин стана на практика несменяем. И обратното, ако не бе го присъединил, днес щеше да живее в Лондон и много да внимава за отрови.

След Крим Гари Каспаров огласи новата западна стратегия – ударете ги с икономически санкции, така че олигарсите да стенат от болка. Русия е олигархична държава, нали така? Ако те усетят, че Путин им пречи на благосъстоянието, сами ще го свалят. Уви, това се оказа принципна грешка и причините са не една, а поне три.

ПЪРВАТА и най-очевидната е, че

при натиск отвън

руският народ се

сплотява,

застава зад вожда и понася велики лишения. Особеностите на руския национален характер са достатъчно разработени, така че да не навлизам в подробности.

ВТОРО, да се очаква от днешните олигарси да свалят Путин, е като да чакаш пудел да сдави вълк. Още в първия си мандат Путин се разправи с непокорните представители на породата и оцеляха само тези олигарси, които пият вода от шепата му.

А и да му направят пуч, кого да сложат на негово място? Вижте резултатите на изборите. На второ и трето място са кандидатът на комунистите Грудинин и националистът Жириновски. И двамата са 100 пъти по-радикални и антизападни. Заедно тримата първи държат цели 94% от вота. Така че по-удобен за олигархията от Путин няма и няма да има.

Всичко това грантоедната експертна общност пропусна да обясни по-нагоре на своите шефове във Вашингтон може би защото не ѝ плащат, за да дава акъл. По принцип акълът в разгърнатите империи се движи от горе на долу, а не от долу на горе.

И така стигаме до третата причина за епохалната победа на Путин. Това успя да наложи в държавата изключително ловък “наратив”, както се казва сега. Или може би сценарий. Всички санкции водят до икономически трудности, а всички трудности отиват за сметка на предполагаемите опоненти на Путин – икономическите министри, банкерите, висшите бюрократи, които не слушат Путин, а указанията от Вашингтон. Това е схемата, която държи хегемонията на идеите в Русия - в страната има пета колона и тя е виновна за икономическите неудачи.

Каквото и да каже Путин, Петата колона прави точно обратното. Той им казва да свалят лихвите, те ги вдигат. Казва им да вдигнат пенсиите, те ги свалят. Тези сценки се разиграват, кажи-речи, веднъж на месец и поддържат “наратива” жив. Путин е този, който милее за народа, докато либералните бюрократи от петата колона го продават. Ако не е Путин, съвсем ще го разпродадат.

Така санкциите на практика укрепват Путин, помагат му да прехвърли вината за трудностите върху други рамене и да се разправи с опонентите си демократически. Видни политици, като например депутата Евгений Фьодоров, настояват за промяна в конституцията, така че Путин да получи пълна власт над икономиката. Други народни будители, като например известният сред левите среди у нас Андрей Фурсов, настояват за нова “опричнина” – жестока разправа с петата колона и всички национални предатели. Опричнината е терорът, с който през XVI век Иван Грозни усмирява непокорните боляри, налага пряко царско управление и така поставя основите на руското единовластие и единоначалие.

От две-три години Путин наистина взе да прави чистки, но путинистите очакват от него много повече. След като победи със 77 на сто, той вече няма алиби. Крайно време е спасителят на нацията да започне да я спасява, да предприеме някаква радикална реформа, а не само да спасява Асад в Сирия.

И тук идва големият проблем пред Путин – трябва да действа, но какво да предприеме?

Преди изборите той не предложи никаква програма за икономически реформи. Очевидно и няма такава. Да прави десни реформи – няма накъде. И без това управлението на Русия е ултрадясно.

Лява реформа, съчетана с протекционизъм и държавен контрол над националната валута, предложи основният съперник на изборите, Павел Грудинин. Но той пък не постигна никакъв успех. А бе го докарал до 20-30 на сто, Путин можеше да заимства от неговите идеи и дори да го назначи за премиер. Но след като народът не го е поискал, струва ли си?

Като говорим за премиера, Путин би трябвало да смени Медведев, който освен неуспехите в икономиката натрупа и доста корупционни точки. Но за разлика от Елцин, днешният президент държи докрай на старите си верни приятели. Много по-лесно му бе да се разведе с жена си. Как ще се справи с тази тежка дилема - не знам, но при всяко положение ще направи мощна чистка из министерствата.

А възможно е и Западът, след като се убеди, че не може нито да го изгони, нито да намери кой да го замести, да се откаже от политиката на санкциите и дори да му отстъпи Крим. Истинската заплаха пред САЩ отдавна не е Русия, а Китай. А истинският ужас, чудовището на нощните кошмари, е Китай плюс Русия.

Сегашната игра на Запада насила ги хвърля в обща прегръдка, създавайки един огромен евразийски мечешки дракон, който разполага и със суровини, и с промишленост, и с технологии, и с огромни армии. Към тях неудържимо гравитират регионални суперсили като Турция и Китай. Това би трябвало да стресне сериозно Чичо Сам.

Западът вече пропусна своя голям шанс да постави Русия под чехъл. Той можеше да я приеме в ЕС и в НАТО някъде в началото на 90-те години. Докато изпълни кохезионните програми и си хармонизира законодателството, вече да се е разпаднала.

Коментарът е от "24 часа"