Вариантите за войната в Сирия и моментът, в който Русия и САЩ влизат в пряк сблъсък

На 13 март САЩ заплашиха да ударят сирийските правителствени войски край Дамаск, а на другия ден руското военно министерство заяви, че ще отговори на атаката, ако при подобна операция бъдат застрашени руските военнослужещи в Сирия. От съобщението на руския Генерален щаб стана ясно, че в такъв случай Москва ще удари не само по американските ракети, но и по носителите им, т.е. по бойните кораби и по самолетите от ВВС на САЩ. За първи път от началото на конфликта в Сирия

флотът и авиацията

на САЩ са сред

потенциалните цели

за унищожаване

Това даде повод за опасения, че най-кошмарните прокоби за пряк военен конфликт между САЩ и Русия добиват все по-реални измерения.

Още миналата година аналитичната платформа South Front пусна разработка на възможното развитие на военните действия при възникването на конфликт между САЩ и Русия на територията на Сирия. Тези дни заради ескалацията на напрежението сайтът припомня този най-лош сценарий за сблъсък между американци и руснаци, определяйки го като особено релевантен от днешна гледна точка.

Според анализаторите

конфликтът може

да се отприщи след

серия провокации Възможностите включват въздушни удари от “неизвестни самолети” по мирни граждани и цели, използване на химическо оръжие, унищожаване на хуманитарни конвои, стрелба по военни самолети или кораби на коалицията... При това положение САЩ и западните страни биха обвинили сирийските или руските въоръжени сили. Възможно е да бъде наложено и решение за създаване на зона, свободна от полети в Сирия, и при следващ инцидент или провокация да бъде поставено началото на пълномащабна военна операция против “престъпния режим и неговите съюзници”.

При такъв сценарий първите цели биха били системите за противовъздушна отбрана (ПВО) и центровете за управление на сирийската армия. Ударите ще бъдат извършени от безопасно разстояние (500 км) с крилати ракети по най-уязвимите обекти. Сирийската армия няма да може да нанесе ответен удар сама, защото целите ще са извън обхвата на противокорабните ракети Х-35 (далекобойност до 200 км) и “Оникс” (до 300 км). Но атаката би засегнала руските военни съветници на терен и съответно ще бъде квалифицирана от Русия като акт на агресия съгласно направеното онзи ден изявление от Генщаба в Москва. Затова може да се очаква руска демонстрация на сила – атака по американските кораби от средиземноморския флот на САЩ. Това би могло да стане както от многоцелеви подводни лодки от проекта 636 “Варшавянка”, така и от стратегически бомбардировачи Ту-160.

При подобен развой на събитията САЩ съответно ще преминат към масиран удар от всички сили, с които разполагат в региона. В Средиземно море САЩ имат четири ескадрени миноносеца с пълен набор от ракетни системи. Тази морска бойна група е подкрепена от ядрено подводно подразделение тип “Охайо” с повече от 150 крилати ракети на борда.

Пети американски флот има още една мощна група кораби, които ще бъдат разгърнати в Персийския залив и Червено море. Към самолетоносача “Дуайт Айзенхауер” има четири ескадрени миноносеца с управляеми ракети и още два ракетни крайцера. Тази група е подсилена от две подводници, също снабдени с управляеми ракети.

Цели на техния масиран удар ще станат корабите на руския средиземноморски флот, командните центрове, летищата, системите за ПВО и центровете за електронна война на руските сили в Сирия. И въпреки наличието на системите за противовъздушна отбрана “Панцер-С1”, С-300 и С-400 при такава мощна американска атака от безопасно разстояние командните системи за управление ще пострадат сериозно. Според експерти за гарантирано унищожение на един руски ПВО комплекс трябват около 10 ракетни пуска в условията на ответен огън. По последни данни в Сирия има около 200 системи за ПВО в постоянна бойна готовност, но унищожение на първичните радари може да “ослепи” защитните пускови установки.

Единствен коз в

случая ще са

свръхсекретните

руски системи за

електронна война, които теоретично могат да дезориентират крилатите ракети на противника.

Ако това не се случи, до един час всичко ще е приключило. Русия ще е изправена пред избора да се откаже от Сирия или да отвърне с тактическо ядрено нападение.

Съгласно руската военна доктрина от 2014 г. Русия си запазва правото да използва ядрено оръжие в отговор на използване срещу нея или нейни съюзници на ядрено или друг тип оръжие за масово поразяване, а също и в случаите на агресия против Руската федерация с обикновено въоръжение, когато на опасност е подложено съществуването на руската държава.

В сирийския сценарий обаче САЩ не използват ядрено оръжие и конкретно не заплашват съществуването на руската държава. Затова анализите на САЩ за военен сблъсък в Сирия се правят на основата на предположението, че Русия не би направила такава стъпка – да използва ядрено оръжие. Или поне не на този етап от сценария.

В Москва ще имат

на разположение

около 40 минути

(колкото примерно трае полетът на ракетите, летящи със 880 км/ч, изстреляни от американските кораби в Средиземно море по целите в Сирия, отдалечени на 500 км), за да направят оценка на мащаба на атаката и да прибегнат до предварително изготвения план за действие в такава ситуация.

Очакваният руски

отговор би бил

атака по елементите

на системата ПРО

в Европа,

докато бомбардировачите Ту-160 се опитват да унищожат с ракети Х-102 силите на Пети и Шести американски флот.

Тогава вече САЩ (и съюзници) могат да се опитат да започнат ядрена атака по Русия, след което настъпва последната част от сценария – размяна на ядрени удари.

И така завършва възможно най-лошият сценарий.

Тези, които вярват, че ще се стигне до такъв ужасен развой на събитията, са малко. Сред тях е турският президент. Само преди дни в Анкара

Еродган призова своите

сънародници да бъдат

подготвени за сценарий

“Трета световна война”

Според него искрата може да тръгне точно от сирийска територия, но по друга причина.

“САЩ изграждат военни бази в Сирия. В региона има военно присъствие и на Турция, Иран и Русия. Тези бази могат да доведат до война, заяви турският президент. - Трябва да сме готови за всички възможности.”

Американските бази в Сирия бяха предмет и на разговорите между външните министри на Турция и Русия Чавушоглу и Лавров. След срещата си двамата излязоха с обща позиция за единна и неделима Сирия и обвиниха САЩ, че само на думи стоят зад международно признатите граници на страната, докато в същото време създават в нейната североизточна част кюрдска квазидържава и организират свои нови бази там.

Това е и причината, поради която

западната коалиция

в Сирия разиграва съвсем

отделни сценарии, при

които се действа така,

сякаш Турция вече

не е част от НАТО

“Има специални сухопътни сили в Сирия от САЩ, Великобритания, Франция и други държави. Това е не толкова “прокси война”, а пряка намеса във войната”, коментира шефът на руската дипломация. Според него американската коалиция е “нелегитимна” от гледна точка на международното право и Хартата на ООН.

“Ние сме реалисти и разбираме, че не можем да се борим с тях. Така че ние координираме действията си най-малко, за да предотвратим нежелани сблъсъци. Нашите военни постоянно са във връзка с американските командири, които водят операцията на сирийска територия”, каза още Лавров.

По думите му, докато американската дипломация безотговорно експлоатира микрофона в Съвета за сигурност на ООН, американските военни имат канали за комуникация с руските си колеги и по тези канали много ясно се казва кое може и кое не може да се прави.

Изявленията на руския външен министър по-скоро подкрепят тезата на анализаторите, които смятат, че няма да се стигне до фатален военен сблъсък, а по-вероятният сценарий е дългосрочно поддържане на военен паритет в региона. Всяка от страните, без да се отказва от своята политика, ще продължи да налага възможно най-силно влиянието си в тези части от страната, които контролира, опитвайки се да завземе нови територии. В крайна сметка

това ще доведе до

разделянето на Сирия на

зони и сфери на влияние

като следвоенна Германия Подобен сценарий предвижда страните да започнат дългосрочни политически преговори за формиране на правителство на националното единство и урегулиране на статута на евентуална кюрдска автономия.

При този вариант Русия и занапред ще подкрепя властите в Дамаск и всяко лоялно правителство, което гарантира присъствието на руските военноморски бази в Сирия, докато САЩ ще работят целенасочено за появата на кюрдска автономна власт, която пък гарантира тяхното военно присъствие.

Анализът на Георги Милков е от "24 часа"