Най-важното, което разбрах от тоз клет живот, без никой да ми обяснявя и казва, е че човек трябва да е много тъп, за да се приема на сериозно. Фсмисал, какво сме ний? Една наночастица, един безсмислен прах в контекста на мултигалактическата клетост. Един миг, случил се по една клета случайност, който ще си отиде закономерно – както фотоволтичните конвулсии на лигвиста Гинка.

Мисълта ми е, че не е необходимо прекалено много да се натягаме на живота. Квот стане, стане. Но искам да кажа, че от всичките хора, които са ме впечатлявали най-много от гледна точка на самочуствие и убеденост в прозрението на вселенската мъдрост са софийсите таксиметрови шофоьори. На тях им свалям шапка, защото те, най-точно успяват по някакъв магически начин да се приемат за най-сериозния елемент на тази клета космическа конспирация.

Аз съм убедена, че преди Бог да е създал жената, мъжа и оная змия с тъпата й ябълка, той е измислил софийския таксиметров шофьор и му е казал да бъде носител на вселенското познание. Софийският таксиметров шофьор е единственият вселенски ескперитемент, който никога не би му хрумнало да не се приеме на сериозно. Той всъщност е носител на вселенското познание и мъдрост и когато Господ е създал човека по свой образ и подобие, той първо е създал таксиметровия шофьор, висящ на Терминал 2!

*Татяна Кристи във фейсбук