Сега е моментът всички да се обединим срещу Истанбулската конвенция

След като Министерският съвет изтегли решението за приемане на Истанбулската конвенция от Народното събрание, сега се подготвят серия от протести от страна на различни неправителствени организации, подкрепящи транс- и джендърфилософията. Дали кабинетът ще се поддаде, или ще се вслуша в призива на Светия синод и останалите вероизповедания да не приема конвенцията, тепърва ще се разбере.

Тиранията се установява от твърде крайната свобода, която поражда твърде голямо и твърде жестоко робство.

Платон

Basta – стига с това “късно постмодерно общество”, в което трябва да свикваме да живеем според наши и западни нео-, супер-, транслиберални интелектуалци и социални антрополози. Дилемата все още е

кого ще подкрепят министрите и депутатите

- българите, възпитани в традиционните консервативни ценности за семейство и възпитание на децата, Светия синод на Българската православна църква и другите религиозни общности ИЛИ Истанбулската конвенция (ИК) на Съвета на Европа, йезуитски криптирана с добри намерения за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие. Която всъщност е легитимиране на сексуалния плурализъм на стратегията Gender mainstreaming, описана и в Обяснителния доклад на ИК, по-точно джендър конвенцията.

Не бъркайте в душата на Бог и природата,

пропагандатори на джендър идеологията на СМО (социално модифицирани организми, може и сексуално модифицирани организми), НПО, политически партии и други привърженици на антистереотипното общество, което иска да руши основните ни биологични, семейни, национални и християнски ценности. Такава промяна на биосоциалните парадигми e prognosis pessima (много лоша прогноза) за всяко нормално, традиционно общество.

Сексуалната ориентация на човека се определя от биологични фактори – гените на мама и татко, структурата на мозъка и ранното вътреутробно развитие. А не от късното постмодерно общество и процъфтяващата в него джендър идеология. От тази радикална сексуална свобода “настъпва оргия на желанията”, за която ни предупреждаваше и Умберто Еко. Узаконяването на ИК ще внесе още един риск в “рисковото общество”, в което “изключението заплашва да се превърне в нормално състояние” (от книгата “Рисковото общество. По пътя към една друга модерност” на професор Улрих Бек).

Човешкият организъм обаче има вродена имунна система за защита срещу болестотворни (патогенни) микроорганизми, като бактерии, вируси и паразити. Тогава заразените клетки секретират молекули, наричани алармини. Те са сигнали, които алармират за надвиснала опасност за организма. Имунните клетки реагират на алармата чрез свои рецептори и така осъществяват защитата на организма от патогенна инвазия.

Също така – от джендърогенна инвазия

НИЕ, Homines sapientes biologicals, трябва да действаме настоятелно срещу узаконяването на Истанбулската конвенция в България, защото бездействието е съучастие със злото и се наказва:

Когато нацистите дойдоха за комунистите, аз мълчах; не бях комунист.

Когато дойдоха за социалдемократите, аз мълчах; не бях социалдемократ.

Когато дойдоха за тези от профсъюзите, аз мълчах; не членувах в профсъюз.

Когато дойдоха за евреите, аз мълчах; не бях евреин.

Когато дойдоха за мен - вече нямаше кой да говори

(“Когато те дойдоха” на Мартин Нимьолер - германски пастор и антинацист.)

Когато джендърите дойдоха за семействата и децата, ние не трябва да мълчим!

Защото “става безпощадно ясно: “човешката природа “бе - и отлетява!”

Все пак, “там, където дебне опасност, кълни и спасение” – този стих на романтичния Фридрих Хьолдерлин, написан през 18-ти (може би), е една от надеждите за 21-ви век.

Защото за силата на една държава са необходими и обединение на народа, и независимост от Съвета на Европа.

* Професор по клетъчна биология в медицински университети в Италия, Сърбия и Япония. Член на Международната академия на сърдечносъдови науки.