В Бразилия го нарекоха Българския Пеле, а лично Георги Аспарухов-Гунди навремето го взима под крилото си и му помага да стане велик футболист

Нещастията понякога се случват само за миг, когато най-малко ги очакваш. Точно така, внезапно и несправедливо, от този свят си отиде легендата на футболния "Левски" Павел Панов. На великия футболист му прилошало, докато гледал мача на любимия си клуб, а лекарите се оказали неспособни да му помогнат.

Гибелта на бившия нападател и треньор потресе България. Бивши съотборници, фенове и приятели заляха социалните мрежи с мъка и спомени за "синята" легенда. По-възрастните запалянковци никога няма да забравят великолепните голове на Панов, а по-младите са слушали достатъчно от бащи и дядовци за подвизите на нападателя, изиграл 301 мача и отбелязал 131 гола с екипа на "Левски". Дори и нормалните фенове на кръвния враг ЦСКА го уважаваха заради умереното му поведение и джентълменство на и извън терена.

Крайно любопитни са първите му стъпки във футбола. Той месеци на ред пази в пълна тайна от баща си факта, че ходи да тренира в столичния "Септември".

"Баща ми много държеше на учението, а от футбол въобще не се интересуваше. Бях решил да не му казвам в началото с какво се занимавам, но той сам разбра. Видял моя снимка, която публикуваха, след като станах републикански шампион със "Септември". Не ме спря, но държеше да продължа с училището и да не изоставам в клас", ще се върне в детството си Павел Панов. Оценките му са добри, но уменията му на терена са великолепни и той започва скоростното си изкачване във футболната йерархия.

Едва е навършил 17, когато го викат в младежкия национален отбор до 23 години, с който става балкански шампион. Малко преди 18-ия му рожден ден го включват в разширения олимпийски отбор за игрите в Мексико. Младият талант вече си стяга багажа, когато пристига повиквателна от военните.

Панов е шашнат, тъй като все още не е навършил пълнолетие и не би трябвало да го викат войник. Само че генералите имат план той да заиграе в ЦСКА, а това лесно би се уредило през войниклъка. Изненадващо за тях младият футболист се опъва и отказва да подпише молба за предсрочно влизане в казармата, категорично е против да подпише с "червените". Играта на котка и мишка продължава около месец и Павел Панов така и не успява да замине за Мексико.

"Винаги ме е било яд, че заради тази армейска глупост не участвах на олимпиадата, където нашите станаха втори", разказва по-късно великият футболист. Той не се поддава на жестокия натиск и в крайна сметка преминава в "Спартак" (СФ). А причината да не заиграе в ЦСКА е, че там е пълно с големи звезди и младият софиянец не вижда никакъв шанс да се утвърди в първия отбор. Само че съдбата в крайна сметка много бързо го събира с велики играчи. Малко след трансфера му в софийския "Спартак" отборът му се обединява с "Левски" и Панов е шашнат да научи, че ще дели една съблекалня с футболисти от ранга на Георги Аспарухов-Гунди, Сашо Костов, Цветан Веселинов-Меци. Старите кучета харесват младока и правят всичко възможно да помогнат на футболното му развитие. Гунди дори му предлага да спят в една стая по време на лагерите на тима.

"Идваха по-младите момчета, чукаха на вратата и ме питаха почтително дали могат да зърнат на живо Гунди. Не сме били големи приятели, но винаги съм разчитал на подкрепата му. Беше изключително земно момче, говореше си нормално с всеки срещнат и сякаш сам не осъзнаваше каква звезда беше в очите на хората", разказва Павел Панов. Приживе той обичаше да разказва своя любопитна история с Аспарухов.

През 1969 г. "Левски" пътува за Белгия за контрола със "Стандарт" (Лиеж) преди мача с исландския "Вестманея" за турнира на УЕФА. Панов и Гунди по традиция са в една стая, а по-възрастният играч е решил да изпробва новия си фотоапарат, който са му подарили домакините в Лиеж. Аспарухов прави няколко снимки в стаята и след това се оказва, че на една от тях е запечатал по-младия си съотборник с цигара в уста.

"Много се притесних и го помолих да не показва снимката, защото можеше да ми навлече голяма беда. Той с усмивка ми отвърна, че никога не би злепоставил съотборник и всички снимки си остават за лично ползване", обичаше да разказва случката Павел Панов. Дори и след трагичната гибел на Гунди той остава свързан с неговото семейство, тъй като дъщеря му Изабела се жени за Андрей Аспарухов.

"Децата ни се познаваха още от малки. Идваха на мачове, присъстваха на общите ни веселби. Влюбиха се един в друг доста след смъртта на Гунди, но на семейните сбирки винаги сме говорили за него все едно стои на масата. Андрей и Изабела решиха да заживеят в САЩ, което ми пречеше да ги виждам толкова често, колкото ми се искаше. Намразих пътуванията със самолет, може би се бях наситил от славните ми футболни времена", споделя Павел Панов.