Домакините дариха гориво за ферибота на бедните, но много опасни съседи.

Вождът Ким Чен Ун показа желание за помирение, пращайки любимата си сестра в лагера на врага.

Първо беше кучият студ, който изплаши и най-опитните метеоролози. След това дойде и вятърът, вледеняващ телата на дръзналите да се изправят срещу него. За капак удари и земетресение, изплашило спортисти, треньори и официални лица.

Природата прави каквото й е по силите, за да навреди на олимпийските игри в Южна Корея. Домакините обаче не се дават. Осигуриха грейки, шапки и дебели чорапи на изнежените си гости. Изпробваха и високотехнологичната си система за ранно предупреждение, която сработи изключително успешно, въпреки че предупреди на корейски обитателите на олимпийското село, че ги очаква земен трус. Южна Корея похарчи твърде много пари и нерви, за да организира една изключително подредена и подчинена на високите технологии олимпиада. Може да се окаже, че точността и модерните джаджи съвсем няма да са най-големите постижения на тази олимпиада. Големият въпрос е дали зимните игри ще послужат за арена на жизненоважни преговори за бъдещето на човечеството.

Възможно ли е спортните състезания на сняг и лед да послужат за параван на активна дипломация, която да ни отдалечи максимално от Трета световна война.

И учениците в 10 клас са наясно, че унищожителният глобален военен конфликт може да бъде разпален на две невралгични точки на планетата. Първата е Сирия, където действат твърде много тежковъоръжени и безразсъдни играчи. Втората е на Корейския полуостров, където КНДР продължава да усъвършенства своите ядрени оръжия, заплашвайки да тласне света към война, която може и да се окаже последна в човешката история.

Сега, по време на игрите, като плахи мартенски кокичета се прокрадват поводи за оптимизъм, че режимът в Северна Корея е готов да спре своята налудничава световна политика и да търси сближаване с Юга. Нещо, което допреди началото на игрите в Пьонгчанг изглеждаше на практика невъзможно. Едва ли има по-силно враждуващи съседни страни в света. Общата им граница е най-силно охраняваната зона в света, а лидерите им винаги ходят с пръст върху копчето за изстрелването на ракетите.

Сега ситуацията е съвсем малко по-различна. Непримирими врагове с нежелание и свенливост протегнаха ръка за ръкостискане. Но и това е достатъчно голям повод за оптимизъм в този луд свят, седнал върху нагорещено от слънцето буре с барут.

Крайно интересна е хронологията на започналото сближаване на двете Кореи, от което може да се роди план за дълготраен мир и сътрудничество в района. Всичко започва около 10 дни преди началото на олимпийските игри, а операцията е обвита в пълна секретност. Която със сигурност е необходима, като се има предвид колко много свръхсили наблюдават процесите на Корейския полуостров и са готови да се намесят, за да защитят своите си интереси.

Най-влиятелните секретни служби в света научават буквално в последния момент, че южнокорейският отбор по ски се е качил на самолет, който ще навлезе в севернокорейското въздушно пространство.

Само допреди няколко седмици този полет можеше и да приключи много трагично за всички участници в него, но сега самолетът от Юга се приземява безаварийно на летище Калма в КНДР. Оказва се, че двете враждуващи страни са се разбрали да организират съвместен спортен лагер за своите скиори. На жителите в по-нормалните кътчета на планетата това може да звучи и безинтересно. Какво толкова, ако румънски и български спортисти се договорят да тренират заедно на високопланинската ни база на Белмекен. За страните, които издигат враждата в култ, това е огромна крачка напред в размразяването на отношенията.

Операцията по закарването на южнокорейските спортисти в съседната държава моментално предизвиква остра реакция от страна на САЩ. Американците очевидно не са впечатлени от идеята, че двете Кореи ще се помирят и това ще даде шанс за едно по-добро бъдеще.

Налага се южнокорейското правителство да преговаря с американците, че това пътуване трябва да бъде прието като изключение от драконовските санкции, наложени на режима в КНДР. От септември миналата година Вашингтон налага поредната санкция, която предвижда 180-дневна забрана за пътувания до САЩ на плавателни съдове и самолети, посещавали Северна Корея.

Преговорите между съюзниците вървят трудно, но южнокорейците все пак пращат своите спортисти. Нещо повече, на връщане в техния самолет се качват севернокорейски спортисти, които са поканени да участват на олимпиадата. Размяната на любезности обаче беше помрачена от грандиозния военен парад, организиран от вожда Ким Чен Ун часове преди старта на олимпиадата. Тази година дефилирането на най-мощните оръжия в столицата Пхенян е изтеглено с няколко месеца, като идеята е пределно ясна – да бъде демонстрирана военната мощ на комунистическата страна пред останалия свят, събрал се на няколкостотин километра, за да участва в зимните игри.

И все пак маслиновите клонки продължават да летят от единия окоп към другия и обратно. Севера предлага на Юга да изпрати прочутите си мажоретки за откриването на игрите. И това посещение е договорено, а любимките на Ким впечатляват целия свят с елегантните си и идеално синхронизирани изпълнения.

За осъществяването на мисията с мажоретките Южна Корея дарява няколко тона гориво на съседите, за да могат да запалят ферибота си и да докарат артистичната трупа на отсрещния бряг.

Дори и този дребен жест очевидно вбесява американците, докато другите две суперсили Китай и Русия се включват в тихата дипломация, имаща за цел да налее още гориво в проекта за сплотяване на отношенията на Корейския полуостров.

Часове преди началото на същинските състезания севернокорейските спортисти пристигат на вражеска територия и се разминават на косъм с последните модели смартфони на „Самсунг”. Южнокорейският технологичен гигант „Самсунг”, който е и спонсор на игрите, е предвидил 4000 апарата от най-ново поколение за спортистите и официалните лица на Международния олимпийски комитет (МОК). За гостите от КНДР обаче няма от модерните телефончета. Ако ги получат, ще се разрази огромен международен скандал.

Което още веднъж доказва колко е идиотска ситуацията в някои части на света. Според решение на ООН никоя компания в света няма право да дарява луксозни стоки на гражданите на КНДР. Затова и съседите могат единствено да се любуват отдалеч на модерните смартфони, чиято цена започва от 1000 долара без допълнителните екстри. Намесва се МОК и предлага прецаканите спортисти да имат право поне да оперират с телефоните, докато са на олимпийските игри, но това предложение е отхвърлено.

Светът за пореден път доказва колко трудно могат да се пренебрегнат правилата, забраните и комплексите, за да се случи нещо добро. И все пак олимпиадата започва, рекордите падат, а двете враждуващи страни продължават да търсят сближаване. Защо пък то да не бъде последвано от пълно размразяване и възможност Югът да повлияе на Севера да се откаже от ядрените си амбиции и така да изключи поне едната аларма за предстояща световна война.

Домакините предложиха двете страни да се появят под един флаг на церемонията по откриването и тази оферта бе приета. Сформира се и общ женски хокеен отбор, който още повече впечатлява привържениците на сближаването между враждуващите лагери. Дамите на Северна и Южна Корея ядоха голям пердах в началото на хокейния турнир, но посланието тук е по-важно от резултатите. Неслучайно членът на Международния олимпийски комитет Анджела Руджеро опита да засили символиката на обединението, предлагайки корейският тим по хокей да бъде номиниран за Нобелова награда за мир.

„Много ми се иска този отбор да получи награда за мир. Тук не става дума за мен, за МОК или за нещо друго. Тук става въпрос за една изключителна постъпка, която трябва да послужи за пример пред целия свят", емоционална беше Руджеро, която е олимпийска шампионка по хокей на лед при жените със САЩ от Нагано 98.

Обединението на дамите в хокея наистина беше страхотен символичен жест, но съвсем друга беше кулминацията в затоплянето на отношенията между двете Кореи.

Светът наистина повярва, че нещо добро може да се случи, след като на южноокорейска земя стъпиха две нежни и изключително важни краченца. Вождът на КНДР прати на олимпиадата не кой да е, а любимата си сестричка Ким Йо Чен. Тя е първият представител на управляващото в Северна Корея семейство, който посещава Южна Корея след Корейската война (1950-1953 г.). Домакините реагираха подобаващо, отбелязвайки, че присъствието на сестрата Ким Йо Чен е категоричен знак за желанието на Севера да работи за подобряването на отношенията. В самолета от Пхенян се качва и друга важна персона в лицето на Ким Йон Нам, носещ тежката титла - председател на Президиума на Върховното народно събрание на КНДР.

Двамата може би най-доверени хора на диктатора Ким Чен Ун присъстваха на официалната вечеря преди игрите, а след това направиха и най-важния стратегически ход, за който бяха пратени при съседите. Сестрата на вожда предаде писмо на южнокорейския президент Мун Дже Ин, в което брат й отправя покана за гостуване на своя колега. Ако бъде осъществена подобна визита, дори и най-твърдите глави във Вашингтон биха допуснали мисълта, че е възможно стопляне на отношенията между Севера и Юга, а оттам и вкарването в правия път на КНДР.

Засега не се съобщават конкретни срокове за осъществяването на историческата визита. Знае се само, че президентът на Южна Корея не е отхвърлил поканата и на свой ред е заявил, че ще опита да инициира началото на диалог между северния съсед и САЩ. Засега подобни разговори изглеждат абсолютно невъзможни, но съвсем доскоро и гостуването на сестрата на Ким Чен Ун в Южна Корея звучеше като сценарий на лоша холивудска фантастика.

Световната общност вече похвали усилията на Южна Корея да организира една почти съвършена олимпиада напук на външните предизвикателства. Домакините обаче правят много повече от това да осигурят всички необходими удобства на спортисти, треньори и официални лица. Те очевидно искат да се сближат с врага и се възползват от най-висшите принципи на спортното съревнование и спортсменството, за да изпълнят целта и оттам да превърнат планетата ни в едно поне малко по-спокойно място за живеене.