Средната заплата в България през последното тримесечие на 2017 г. се е вдигнала с 5,6% в сравнение с предишното. Но за депутатите увеличението е с 8,3%, а на президента, който взема най-високата заплата в управлението,

увеличението

е с 22,5%

Това показват изчисления на “24 часа” въз основа на данните, които НСИ разпространи във вторник.

Средната заплата в страната през месеците октомври, ноември и декември е била 1095 лв., съобщи НСИ. През октомври тя е била 1084 лв., през ноември е намаляла до 1078 лв., но през декември се е вдигнала до 1123 лв.

При изчисляването на депутатските заплати за основа се взема не средната заплата в страната, а средната в обществения сектор, при това не за цялото тримесечие, а само за последния месец от него.

През декември 2017 г.

средната заплата

в обществения

сектор е

стигнала 1180 лв.

Според правилника на парламента основата на заплатите на народните представители се изчислява, като средната заплата в обществения сектор се умножава по три. Така депутатите вече ще се разписват срещу 3540 лв., а не срещу досегашните 3243 лв. месечно. Т.е. увеличението за тях е 8,3%.

Досегашните 3243 лв. за народните представители бяха изчислени по същия начин въз основа на данните за средната заплата през третото тримесечие на 2017 г. Тогава тя дори бе намаляла в сравнение с предходното тримесечие, но тъй като само за септември беше по-висока, отколкото за юни, депутатските заплати пораснаха със 141 лв.

Тези пари са само основните за народните представители.

Депутатите получават и по 10% отгоре за участие в комисия, а на практика всички са членове на поне една, а някои на две, което автоматично

вдига заплатите

с около 1000 лв.

Отделно от това те получават още две трети от заплатата за наемане на сътрудници и други разходи.

Председателят на парламента взема с две трети от депутатската заплата отгоре, т.е. Цвета Караянчева вече ще се разписва срещу 5900 лв.

Всичко това е без добавката за класове, които за управленците са между 1 и 1,6% за всяка прослужена година, както и без добавките за звания, ако има такива.

Рекордът принадлежи на държавния глава. Неговата заплата се получава, като се удвои депутатската. Досега основата му беше 6486 лв., но според новите данни на НСИ трябва да стане 7080 лв. месечно.

Президентът взема и по 1,6% за всяка прослужена година отгоре, а Румен Радев има 35 години стаж в армията, т.е. трябва да получава още 56% отгоре. Това прави общо 11 044 лв. месечно. В началото на мандата му заплатата му заедно с класовете беше 9285 лв., или само за около една година тя е нараснала с почти 2000 лв., което прави над 20%.

Заплатите на премиера и министрите също се определят в зависимост от депутатските, но са малко по-скромни от президентската.

Бойко Борисов например получава с 55% по-висока заплата от основната депутатска, върху която му се начислява по 1% за всяка прослужена година. Т.е. без т.нар. клас основната му заплата, която доскоро беше 5026 лв., вече е 5487 лв.

В действителност той би трябвало

да се разписва

поне за 7133 лв.,

защото има минимум 30 години трудов стаж, което носи допълнително 1646 лв. отгоре. Заплатата на премиера за първи път надминава 7000 лв. месечно.

Министрите получават по 30% над основната депутатска заплата, т.е. без всякакви добавки те вече получават по 4602 лв. Значително перо в техните доходи, извън класовете и възнагражденията за звания, са и командировъчните. Те пътуват много из страната и в чужбина, а само дневните за едно денонощие престой в страни от Европейския съюз според наредбата за командировките са 35 евро.

В редица институции в страната ръководствата получават по-високи заплати от министерските. Такива са регулаторните органи като КЕВР, КФН и редица други. При тях по силата на специални закони заплатите на председателите и членовете на органа се получават от данните на НСИ за средните заплати в съответния ресор. Често те са по-високи от средната заплата и в обществения, и в частния сектор.

Например според Закона за енергетиката шефът на КЕВР получава 93% от три средни заплати за сектора. Това прави минимум 4902 лв. Към това трябва да се прибавят добавките за прослужено време и за звания, ако има такива.

Според данните на НСИ през четвъртото тримесечие на 2017 г. в сравнение с предното тримесечие най-голямо нарастване на заплатите

е имало в

образованието

- 19,2 на сто

Резултатът идва основно от увеличението на заплатите на учителите, което стана в началото на новата учебна година. Тогава те бяха вдигнати средно с 15%, но в сметките на НСИ влизат и допълненията към възнагражденията като например за стаж, други добавки и така нататък.

При занимаващите се с търговия с недвижими имоти също има видимо увеличение на заплатите - със 7,7% на тримесечна база. В тази сфера на дейност обаче възнагражденията се образуват по-скоро въз основа на успешно сключени сделки, а не с административен акт. Средната заплата в операциите с недвижими имоти е 937 лв.

По данни от сектора през 2017 г. има около 20-процентно нарастване на сключените сделки, макар и само в големите градове, където има активна търговия с имоти.

Въпреки повишението на учителските заплати в образованието все още получават ниски възнаграждения. Секторът е едва на 7-о място по заплати със средно 980 лв.

На първо място със средна заплата от

2248 лева от

няколко години

продължава да е

IT индустрията

Следват енергетиката с 1757 лв., финансовата дейност, в която влизат банковите служители и застрахователите - 1699 лв. След тях е добивната промишленост със средна заплата през последното тримесечие на 2017 г. от 1418 лв., а след нея сферата на научните изследвания със средна заплата 1421 лв. , а в търговията на дребно - 920 лв.

Традиционно на последно място е хотелиерството и ресторантьорството, където средната заплата в края на 2017 г. е била 600 лв. Тя е намаляла в сравнение с началото на 2017 г., когато е била 647 лв.

С края на лятото заетостта в страната е намаляла с 1,5%

Въпреки сравнително високата заетост в България, която напоследък нараства, през последното тримесечие на 2017 г. броят на заетите лица е намалял леко с 1,5%.

В сравнение с края на септември в края на декември работещите хора у нас са намалели с 34 хил., достигайки 2,28 милиона. Фактът, че най-голямо намаление се наблюдава в селското стопанство и в хотелиерството, показва, че това е сезонно явление. И в двата сектора наетите лица са намалели с по 12% в сравнение с месеците между юли и септември, когато е разгарът на туристическия сезон.

За разлика от други години през последното тримесечие на 2017 г. сравнително силно намаляват и наетите в сферата на търговията с недвижими имоти - с 5,1% в сравнение с третото тримесечие. През 2017 г., изглежда, в сферата на имотите е имало големи движения, тъй като и на годишна база брокерите са намалели с почти 3%.

На годишна база в сравнение с последните три месеца на 2016 г. заетостта в България се е увеличила с 0,2%, което прави 5400 нови служители на трудов или граждански договор. Повечето от тях са отишли на работа в туризма или в сферата на администрацията.

По региони ефективността на труда почти дословно повтаря общото икономическо развитие на региона. Най-висок е коефициентът на икономическа активност в Югозападния район за планиране, в който попада и столицата - 60,4%. Най-нисък е в Северозападния район - 47,3%. В Североизточния район коефициентът е също доста висок - 58,7%, като е с два процентни пункта по-висок от този в Южния Централен район, в който попадат Пловдив и Стара Загора.