Тревата ще спаси Северозапада
Легализацията на канабис само във Видин, Монтана и Враца ще даде икономически тласък и ще възстанови изкоренените традиции на района
Преди Истанбулската конвенция и джендърията трайно да похитят и перманентно да содомизират гражданската енергия в България, един байчо от Монтана успя само за малко да привлече вниманието, предлагайки Северозападът да се отдели и присъедини към Румъния. Отчаян вопъл на отчаян човек, живеещ в най-занемарената и бедна част на страната и съюза, към който принадлежим.
Коментарите не закъсняха, но бяха в рамките на очакваното. От незабавен разстрел за държавна измяна до коварството на северната ни съседка, която с евтин сепаратизъм цели да прецака началото на съкровенното ни преЦедателство. След което всичко потъна, неглижирано като мимолетен каприз за тунел под Петрохан. Очевидно страната първо трябва да бъде опасана с магистрали, тангенти, скоростни отсечки и детелини от Черноочене до Сусурлево и едва тогава може да се появи и един читав път от София до Видин. Но само в краен случай. Защо ни е да улесняваме инвазията на вероломните румънци? Представете си, ако има такъв прав и добре асфалтиран път, колко лесно мамалигарската армия би могла да мине Дунав мост 2 и да стигне за нула време до столицата на България. Сега такава опасност няма, защото ако понечат, още при Арчар румънците ще паднат в някой трап или пък ще се катурнат на завоите в отсечката Димово-Скомля и въобще нямат никакъв шанс да стигнат даже до Мездра...
Северозападът е обречен на забрава. Но има един начин това да се промени. И той не е нито автономия, нито отцепване, нито прерайониране към Плевен, Търново и Русе.
Узаконяване на канабиса във Видин, Монтана и Враца! Само там и никъде другаде в България. Ето това би дало мощен тласък на тази тъй клета част на майка България.
Легализацията на отглеждането, притежанието и употребата на канабис ексклузивно и единствено в Северозападна България ще има ред положителни страни. Първо ще реши проблема с пустеещите земи и безработицата. После ще привлече туристи от страната и чужбина. Което пък, от своя страна, ще стимулира малкия и среден бизнес в сферата на услугите – барчета и кафенета, ресторанти, квартири за гости, хотелчета... И то навсякъде из околията. Стаите с изглед към Дунава няма да стигнат. А как можеш да се напушиш във Врачанския Балкан или на Рабишкото езеро и Белоградчишките скали... Рай на Земята!
Само две дръпвания могат да върнат усмивката на лицето не само на този тъжен и беден край, а и на цяла България.
Освен всичко друго това ще е и възстановяване на историческата правда и завръщане към изкоренените насилствено традиции на района.
Преди Втората световна война марихуаната е била нещо съвсем естествено за Северозапада. Викали са й гръсти, или просто коноп. Правели са чували и въжета. Нишките, извлечени от мъжките растения, са се предяли и тъкали. Каквото остане от стъблата – викали са му паздери, сушели са го и са го ползвали за подпалки през зимата.
Цветовете на женските растения се сушали на дълъг канап, навързани като пиперки. Ползвали са ги за... пушене. А в Мездра и околността даже дъвчели семената. Имало конопени фабрики навсякъде из района. Във Видин била най-голямата – със стотина работници. Коноп се гледал и по къщите. От Вълчедръм, Ломско, до Извор махала, Кулско, хората си садели по половин-един декар гръсти за какво ли не. Марихуаната се ползвала и срещу къртици, и за главобол.
На тия малки нивички им викали гръстелници. Питайте старите хора, ако не вярвате.
П
о царско време, та чак до Вълко Червенков Северозападът се е отличавал с богата и процъфтяваща конопена култура А самото растение било сред най-популярните и почитани от хората в този край. Докъм средата на 50-те години у нас е имало повече от 250 хил. декара, засети с коноп. После дошла новата мода и от Централния комитет на партията разпоредили на ТКЗС-тата вместо коноп да сеят вече само лен. Така с течение на времето на конопа му излязло лошо име. Но вече има преосмисляне в световен мащаб. Процесът на легализация върви с бързи стъпки навсякъде по света от Европа до САЩ. Световни научни институти са категорични за медицинските качества на растението, а конопеното семе се определя като една от храните на бъдещето.
Преди 3 години Валери Найденов написа в сп. TREND “Тревата ще спаси туризма”. Идеята му бе, че България има шанс да поведе хорото в Европа, тъй като марихуаната е следващият голям бизнес, който вероятно ще замени тютюна. А както във всеки бизнес най-много ще спечелят първопроходците. Затова предлагаше да наложим овреме свои национални марки “Джебел джойнт” или “Родопа спешъл”. Но аз мисля, че можем да започнем с “Мездра уийд” или “Ломска резерва”, която със сигурност ще е много по-добра от ГМО “Резервата на Уили Нелсън”, с която американците се готвят да ни превземат маркетингово. А най-добре - “Баба Вида коз”.
Време е да бъдем малко шовинисти!
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега
-
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук, щеше да има много статуси, които гласят: „По турско време бяхме по-добре. Имаше сигурност, хлябът струваше само 2 гроша, децата ни се изучиха