Никой никога няма да разбере как точно са се стекли събитията в дома на Неделчо Юнаков и Кети Кюхова в новогодишната нощ. Разследващите сглобяват пъзела за шесторното убийство с помощта на наличните доказателства. Дори и така картината изглежда твърде ужасяваща и трудна за изличаване от съзнанието.

Нищичко човешко не е останало в съзнанието и сърцето на Росен Ангелов, който нахлува неканен в къщата на улица "Лозянски дол" 5 в Нови Искър. Някогашният мъж, превърнат от лоши родители, природа или дори от Сатаната в чудовище, вдига пистолета и започва да отнема човешки животи. На първия етаж застрелва Неделчо Юнаков и сина му Георги, а веднага след това изстрелва няколко куршума в тялото на 72-годишната Еленка Бурджиева. И тук убиецът можеше да спре своето пъклено дело, да се обърне и да си тръгне,

утолил жаждата

си за кръв.

Но в онази нощ Росен Ангелов е решил да действа докрай и така да се превърне в един от най-ужасяващите убийци в историята на България. Той започва да изкачва стълбите към втория етаж, където са се скрили 18-годишният Боби Иванов и 16-годишната му приятелка Нанси Кюхова. Момчето и момичето имат достатъчно време, за да изживеят ужаса на мисълта, че няма спасение за тях. Росен отнема и техния живот, застрелва и кучето. Няколко часа по-рано е убил любовницата си Кети Кюхова, която живее в “Къщата на ужасите” и заради която извършва

кървавото

злодеяние.

Накрая, според разследващите, отнема и собствения си живот.

И така приключва историята на едно цяло семейство, на трима млади хора, за които животът тепърва започва, на мъж и жена, които явно имат твърде много тайни помежду си, на един убиец, който в продължение на 8 години се подиграва на правораздавателната ни система и вилнее на свобода, въпреки че има влязла в сила присъда.

Жертвите са погребани в студената земя,

роднините се свиват

в мъката си,

животът продължава. "168 часа" отиде на място да провери какво се случва с къщата на ул. "Лозянски дол", която се издига към небето като паметник на ужаса и насилствената смърт. Малко повече от месец след кървавата екзекуция хората в квартала не могат да се отърсят от кошмарите, които ги връхлитат след масовата екзекуция. Съседите до един молят да не бъдат снимани и да не се изявяват с имената си. Страхуват се, че дори споменаването на случая може да върне по някакъв начин злото на тяхната улица. А дали то въобще си е отивало?

Не и според местните, които не спират да говорят за проклятието, спуснало се над къщата, в която загиват Еленка, Неделчо, Георги, Боби и Нанси. Най-често се отнасяме с пренебрежение към хорските суеверия. Но след случилото се в новогодишната нощ никой няма право да отхвърля с лека ръка разказите за поредицата от лоши събития, които са напоили с лоша енергия земята под двуетажната постройка. През годините на обитателите й се

стоварват поредица от нещастия.

Още първите собственици, които отделят от залъка, за да спестят за нова къща, не се радват дълго на домашния уют.

Пълен с енергия мъж, жена му и двете им деца (момче и момиче) се местят в Нови Искър и строят просторния си дом. След години ги застига първото голямо нещастие. Синът тръгва на лов, нарамил самоделно направена пушка. Само миг невнимание в гората коства живота на младия мъж. Той се прострелва смъртоносно в главата. Нелепата смърт носи своя отпечатък върху първите собственици на къщата на ужасите. Майката явно не успява да се справи с мъката си и постепенно

започва да губи разсъдъка си.

"Хората разправяха, че се занимава с магии. По-скоро се опитваше да врачува и не е правила лошо на никого. За съжаление накрая не знаеше дали е ден или нощ. Когато тя и съпругът й починаха, дъщеря им явно реши, че няма смисъл да остава сама в тази къща, която не й донесе радост, и я обяви за продан", разказва пред "168 часа" жена, която живее на улица "Лозянски дол". Изрично моли да не бъде снимана, тъй като все още се възстановява от преживяния шок.

"След случилото се в дома на Неделчо и Кети животът на нашата улица не е същият. Първо дъщеря ми се оплака, че постоянно се стряска от шумове и й се причува, че

някой ходи на

втория етаж.

Успокоявах я, че това са нормални последствия за всички нас, но сега и самата аз страдам. Онзи ден чух шум зад гърба си, обърнах се рязко и за части от секундата ми се яви образът на Неделчо", проплаква жената, чиято къща е в непосредствена близост до тази на убитото семейство. Тя не изпада в излишен драматизъм, не се и опитва да спечели евтина слава. Кратко и ясно разказва какво й се случва след кървавата Нова година.

Всички на ул. "Лозянски дол" търсят своя начин да се справят с преживените емоции. Възрастен мъж, който живее през две къщи, също не може да проумее как е възможно съседите му вече да ги няма.

"Обществото забрави случая, но ние няма как да го заличим от съзнанието. Всеки път, когато минавам оттам, очаквам да видя Неделчо или Кети с кучето им. Когато видя некролога,

се връщам към реалността

и чувството никак не е приятно", разказва човекът преди да се качи на колата си и да потегли на работа.

Животът наистина винаги си намира начин да пробие всяка стена на отчаяние и страх и да продължи своя вечен ход. Съседите на екзекутираното семейство обмислят да повикат свещеник, който да отслужи литургия на тяхната улица, за да бъде прогонено злото. Помолили и кметицата да монтира повече лампи в района, тъй като в сенките се крият най-големите хорски страхове.

В Нови Искър продължават да се питат дали убийствата можеха да бъдат предотвратени. И повечето обвиняват покойната Кети Кюхова. Нейното решение да започне любовна връзка с опасния Росен полага основите на невижданото и нечувано нещастие.

"Неделчо беше душа човек и често ни гостуваше. Ние обаче никога не сме били у тях на гости. Винаги беше сам или със сина си Георги.

Беше добро и отзивчиво момче.

Идваше да ми помага да залагаме капани за плъхове. Кети никога не е идвала у дома. С часове обикаляше гората с кучето. Сега си мисля, че тези разходки са били прикритие за нещата, които е вършила с убиеца. Жалко, че не е успяла да се отърве по-рано от него. Жалко за всички млади хора, които паднаха жертви на онова чудовище", разказват още в махалата. След екзекуцията полицейска кола често обикаляла района явно за да успокои хората, но от седмица-две насам униформените разредили посещенията си.