Всички населени места в България ще разполагат с карта за сеизмичния риск. Тези карти ще бъдат готови до 2025 г. и ще показват в коя община какъв риск съществува за сградите, пътищата, жп линиите и друга инфраструктура и съответно какви мерки трябва да се вземат по места. Това произтича от методика за изработване на картите, която регионалното министерство пусна за обществено обсъждане.

“Картите трябва да са готови до 22 декември 2025 г. и

ще струват

към 10 млн. лв. Задължението да ги изготвим произтича от европейска директива, която е въведена в българското закононателство”, казаха от МРРБ.

Според Закона за устройство на територията и Закона за защита при бедствията и авариите сеизмичният риск за всяко населено място трябва да се картографира. Тези карти показват каква е степента на риск за всяка съществуваща сграда. Картите ще са в електронен вид, тъй като постоянно се строи нещо ново и постоянно възниква нужда от актуализация.

След като методиката бъде приета от кабинета, всички строителни наредби, които издава регионалният министър, ще бъдат съобразени с нивото на сеизмична защита, която е специфична за всяко населено място, казаха експерти. Сегашните правила за сеизмична защита са еднакви за цялата страна и се различават само по типа строителство. След приемане на методиката, инвеститорите и строителите ще трябва да се съобразяват и с конкретното място.

145-страничната

методика

е разработена от колектив с ръководител проф. д-р Светослав Симеонов. (Виж интервю с него по-долу).

Методиката описва подробно какви типове сгради при различните видове строителство са допустими за всеки регион в зависимост от неговата сеизмична устойчивост. Например до колко етажа може да са административните сгради, болниците, детските градини, жилищните кооперации и др. в зависимост от типа строителство. Борави се с понятието “клас на уязвимост на сгради”, което на картата се обозначава с цветовете от тъмночервено до светложълто. Това обяснява и дългия срок за изготвяне на картите, тъй като на практика съставителите им трябва да обозначат всяка сграда във всяко населено място. Самите карти ще са с доста едър мащаб - 1 към 5000 или 1 към 10 000.

Отделно от това на всяка карта ще се изобрази колко човека живеят или работят в съответната сграда и в съответното населено място, което се очаква да позволи оценяването на евентуалния брой жертви при земетресение от различни степени. Картите ще позволят и на спасителните екипи да се ориентират по-лесно във всяко населено място при евентуални земетресения или други мащабни аварии.

Това е шаблонът, по който ще се правят картите. Данните на тази карта са условни, не отразяват реалното състояние.

Проф. Светослав Симеонов, директор на Националния институт по геофизика,

геодезия и география при БАН:

Ще илюстрира къде колко е рискът от трус и ще издържат ли сградите

- Проф. Симеонов, бихте ли обяснили методиката за анализ, оценка и картографиране на сеизмичния риск?

- През 2016 и 2017 г. по възлагане на МРРБ разработихме методиката. Тя беше готова в края на октомври и сега ще бъде обнародвана. Предвижда се да стане наредба и да бъде приложена за територията на цялата страна до края на 2025 г.

- Какво включва това?

- За всеки предварително избран район се конкретизира сеизмичната опасност - вероятните сеизмични въздействия. Оценява се уязвимостта на сградния фонд и техническата инфраструктура. Рискът се оценява като комбинация от 3 компонента - сеизмичната опасност, уязвимостта и степента на изложеност (гъстота на население, интензивност на застрояване и др.). В резултат на това се оценяват щетите и загубите по отношение на сградния фонд, инфраструктурата, населението. Извършва се и обща оценка на икономическите загуби. В момента институтът по поръчка на Министерския съвет разработва пилотен проект за оценка на сеизмичния риск на община Севлиево. Той ще бъде завършен през септември тази година. Същият модел ще бъде използван за оценка на риска на цялата страна.

- За какво ще се използват резултатите?

- Резултатите на първо място могат да бъдат използвани за планиране на превантивни мероприятия. Такива могат да бъдат укрепване на сградния фонд и инженерната инфраструктура при доказана висока степен на уязвимост. По този начин се цели да бъдат намалени до минимум последствията при бъдещи земетресения. Резултатите могат да се използват също и за актуализиране на плановете на общините за действие при природни бедствия, примерно допълнителни болнични легла, организиране на места за подслон, усилване на пътища и съоръжения за осигуряване на достъп на екипи на пожарната, линейки, осигуряване на храна непосредствено след труса. Доста сложна и амбициозна програма, но жизнено необходима с цел намаляване на щетите и загубите при земетресение.