През декември 1952 г. нивото на Дунав започва да се покачва. Към средата на месеца началникът Китов представя на началника на управление “Затвори и ТВО” Късовски “План за евакуация при евентуално повдигане водите на р. Дунав” (утвърден от Късовски на 13 януари 1953 г.).

Китов съобщава, че опасността е далече и в момента нивото на реката е по-ниско с 35 см от най-високата кота през април 1952 г. и за да залее строените през 1949–1950 г. сгради, трябва да се покачи с още 1,5 м, постройките на площадки с 2 м над равнището – с 2,5 м, а II обект, където е най-високата точка – с 3,5 м.

Преустановява се дълбоката оран по ниските места и там, където при покачване на реката с 80 см може да излезе подпочвена вода. Изготвя се разпределение на работната ръка за укрепване на съществуващата дига, издигане с подръчен материал на временни диги по ниските места,

запушване на всички гърла на острова

и това ще се прави и нощем, ако се наложи. Изготвя се план за охраната при евакуация. Ежедневно ще се държи връзка с пристанището в Свищов за сведения за покачването на водите.

Животните, материалите и инвентарът трябва да се евакуират на V обект и в ТКЗС “Стаханов”, като на V обект се използват наличните палатки и брезенти. Разпределени са транспортните средства: на V обект за прибиране на имуществото – 10 каруци, 3 камиона “Щаер” при хубаво време, а при лошо – 2 трактора с 4 ремаркета; при оборите – останалите 6 каруци за извозване на материали, продукция и фураж.

До 25 декември пред щаба трябва да се закотвят 3 моторни парома и 10 единични понтона. Тези водни превозни средства са недостатъчни и ако се наложи, ще включат и от други поделения чрез Околийското управление на МВР. До 30 декември трябва да се направи воден път от I до II обект, като се почистят чукани и клони

и се обозначи със знаци за евакуация на имуществото. Същото се предвижда и за канала от II обект до главния ръкав на Дунав.

Материалите, които не се повреждат от вода, ще бъдат вдигнати на площадки и по дърветата, а по-тежките машини и прикачните ще се прехвърлят в селото. На острова трябва да останат материали, предмети, инструменти и други съоръжения само от първа необходимост. Върбовият строителен материал трябва да се извози пред щаба, а останалият да се укрепи в дърветата или с колове на кубици, колчетата от градината да се овържат с тел.

Евакуирането на животните трябва да се извърши на етапи: 2 дни преди цялостната евакуация кокошките да бъдат пренесени в построените за хората помещения на V обект; пчелните кошери да се пренесат с воден транспорт в района на V обект; воловете, кравите, юнците, конете и др. да се прехвърлят на V обект до 48 часа; овцете и агнетата да се прехвърлят от оборите на I обект на V обект в срок от 3 дни при нареждане; свинете източнобалканска порода да бъдат превозени на V обект с воден транспорт само по нареждане; останалият земеделски инвентар, горива, фураж и семена да бъдат пренесени на V обект 5 дни преди евакуацията при нареждане.

За лагера на Щурчето

вероятността от наводнение е малка, тъй като постройката е издигната на 2 м; излишният инвентар трябва да бъде прехвърлен на V обект до 30 декември, а до 25 декември да се направи път за воден транспорт с широчина най-малко 20 м от помещението до ръкава на Дунав.

В края на декември 1952 г. от северния ръкав нахлува вода в по-ниския източен край на острова. Всички сили на въдворените и част от затворниците са хвърлени в укрепване на дигата. В лагера цари напрегнато очакване. Бригади затворници са разпратени да спасяват инструменти, машини, фураж, да евакуират животните, птиците и кошерите на брега; при прехода в калта измират много овце и агнета. Водата залива все по-големи части от острова.

На 10 януари 1953 г. (различни спомени посочват 9, 12 и 13 януари) водата започва да прелива над дигата и неукрепените места. I обект е внезапно залят и остава под 1,5 м вода, затворниците, които си почиват след няколко денонощия непрестанен труд,

скачат от наровете

до кръста във вода

и заловени за ръце намират спасение върху насипа на построената през лятото барака, в която е канцеларията на култсъвета.

В бараката за 120 души и на насипа около нея се събират над 500 затворници и криминалните лагеристи от секцията край I обект. Милиционерите и надзирателите се спасяват в построените върху насип сгради на милицията извън потъналия под вода обект и само няколко пъти в денонощието идват с понтонни лодки, за да донесат дневната дажба за неработещи – 360 г хляб и рядка чорба. Част от затворниците остават в старата голяма барака за 500 души, събрани върху горните нарове, без да могат да излязат, и подаващи през прозореца само канчетата си за чорбата (Тодор Шалев).

Островът бързо изчезва под водата, над която стърчат само върбите и няколко по-високи сгради. Някои от бригадите затворници, изпратени да евакуират животни, намират спасение върху високи дървета Около 40 младежи от 7-а бригада, изпратена да евакуира пилчарниците и кошерите до застава “Тигър”, са изоставени върху кокошарника, през нощта са превозени с лодка и оставени върху дигата, а на сутринта са откарани при монтажната работилница за трактори (Недялко Гешев). Затворниците в “Оборите” се спасяват върху дървета, на които прекарват 5 дни.

Стефан Бочев разказва, че на 9 януари следобед лагеристите от II обект, които укрепват дигата, чуват шум от пробиващата вода. Реката започва да прелива през върха на дигата. Към 20 ч. лагеристите спират работа и застават в очакване от вътрешната страна на дигата. В 23,30 ч. пристига конник със заповед веднага да се прибират на обекта. След разкъсването на дигата водата нахлува бързо. В малките часове на 10 януари над нея вече са само бараките на II обект и най-високите клони на върбите в околните гори.

На I обект се стига до

сблъсъци между политическите затворници

и криминалните лагеристи, които прерастват в саморазправа на политическите затворници с членовете на култсъвета и подозираните за доносници. Вълненията са потушени от пристигнали с моторни лодки милиционери с автомати.

Част от младите политически затворници са изолирани върху понтон. Д-р Грозев разказва, че десетина души, не всички от тях участници в бунта срещу култсъветниците, но известни като водачи, са извикани по списък, а според Димитър Тодоров извиканите по списък са 12 човека, като списъкът е изготвен от култсъветниците.

По-късно на понтона са изпратени още хора. Петко Огойски, който е един от наказаните,

разказва подробно

за изтезанието

Изолираните са 36 души и са подбрани по предварително изготвен списък, прочетен от Кузманов от отдел “Затвори и ТВО”. Понтонът е завързан за стърчащ над водата стълб близо до помещението на милицията извън лагерната ограда и е пробит, затворниците не спират да изгребват вода.

Първоначално наказаните пеят бунтовни песни, но на втората нощ повечето от тях са в безпомощно състояние. Те са върнати в една от бараките, върху горните нарове, останали над водата. Тези, които са в по-добро състояние, оказват помощ на измръзналите. На няколко пъти

получават тайно храна, обувки и дрехи

от другарите си

След един ден отново са натоварени на понтона. В отделна лодка е заловеният при бягство Недялко Гешев.

На понтона са качени още няколко затворници, в това число циганинът Расим, наказан за това, че като прислужващ на милиционерите дал чай на Недялко Гешев. Един път на ден на наказаните се донася гюмче с чорба. Затворникът, който разсипва чорбата, успява да предаде сланина, изпратена от останалите затворници. От стотина метра разстояние затворниците окуражават другарите си на понтона, а д-р Никола Грозев им дава указания да се движат и да спят на смени, за да не замръзнат. Петко Огойски издрасква “Ужас” и с това име понтонът остава в лагерните спомени.