Гостите от Канада донесли от “луксозното лакомство”, за да почерпят децата в Москва, и така неволно предизвикват една от най-големите трагедии по време на спортно състезание в Русия

Мълвата за дъвките се разпространява със светлинна скорост. Чужденците са донесли цели кутии с луксозното лакомство и ги раздават без пари на народа. Сън не хваща стотици деца, които мечтаят да напълнят джобовете с екзотичната за тях жвачка, която никога не се изхабява.

По време на мача дъвките наистина се появяват, но вместо да сбъднат детските мечти, те предизвикват една от най-големите трагедии в историята на руския спорт. Загиват 21 души, 13 от които още не са навършили 16 години. Случаят е моментално прикрит от властите и излиза на бял свят десетилетия по-късно. Ето за какво точно става въпрос.

В началото на 1975 г. младежкият национален отбор на Канада по хокей пристига в СССР, за да изиграе пет приятелски мача с най-добрите съветски тимове. Интересът към чужденците е огромен, тъй като по онова време много рядко се случва да идват спортни звезди отвъд Желязната завеса. Младите канадски хокеисти се радват на огромен интерес и заради друго обстоятелство – те са напълнили саковете си с дъвки. През онези години в СССР това е изключително дефицитна стока. „Сегашните деца не могат да повярват, че преди 30 и повече години да се сдобиеш с дъвка беше равносилно на истинско чудо. Много рядко на някой баща му се удаваше да пътува до чужбина и да купи за детето си великото лакомство. Целият квартал разбираше, че еди-кой си малчуган от еди-кой си вход, етаж и апартамент се е сдобил с дъвки. И се започваха едни молби, едни уговорки, но притежателят на ценното съкровище не искаше да се раздели с него за нищо на света”, връща се назад във времето руският журналист Владимир Пахомов.

Описанието на тогавашната ситуация е важно, за да бъде обяснен ужасяващият инцидент, за който се разбира чак след разпадането на Съветския съюз. Нека да се върнем към онези весели момчета от Канада, които са решили да зарадват децата с дъвки. Пълните сакове с лакомството не са инициатива единствено на хокеистите. Един от най-големите производители на дъвки решава да се възползва от случая за създаването на хитроумна рекламна кампания. Идеята е дъвките да бъдат хвърлени към децата, а фотографи да заснемат усмихнатите до уши малчугани, които се борят за всяко пакетче. Хокеистите наистина хвърлят дъвки към малчуганите след края на първите си два мача и ефектът е поразителен. Мълвата за щедрите чужденци се разпространява бързо и властите решават да вземат мерки.

В училищата върви кампания, която да обясни на децата, че дъвките са изключително вредни за тяхното здраве. Учителите убедено обясняват на питомците си колко боли коремът, ако прекалиш с жвакането на опасния западен продукт. Необходими са и допълнителни мерки, за да бъде ограничен интересът на подрастващите. Полицаи са пратени в Спортния дворец "Соколники", където трябва да се проведе третият мач на канадците с отбора на „Спартак” (Москва). Ченгетата се настаняват в публиката и предупреждават, че ще наказват всеки, който се спусне към хвърлена от чужденците дъвка. В залата се събират 4500 души, една трета от които са деца. След края на срещата канадските младежи отиват да поздравят публиката и хвърлят от дъвките, които са взели със себе си. Всички им махат вежливо, но никой не тича да си вземе от малките подаръчета. Чужденците са учудени, че точно в тази зала не се е разразила същата истерия, както при предишните два мача. Веселата част приключва и чуждата делегация се отправя към автобуса си.

Минути по-късно съдбата ли, безчувствената случайност ли, но нещо нарежда молекулите така, че да започнат да умират хора. Много от зрителите вече са напуснали спортното съоръжение, когато сред хората вътре мълниеносно се разпространява информацията, че навън канадците все пак раздават дъвки на желаещите да си занесат у дома от безценната стока. Амбицирани родители и техните

дечица се втурват към единия от четирите изхода,

който е най-близо до вип зоната, където е паркиран автобусът на канадския тим. Той обаче се оказва заключен. Незнайно защо отговорникът точно за този изход е спуснал решетъчната врата и си е тръгнал преди края на мача. Най-бързите татковци, момченца и момиченца разбират, че няма път навън и се опитват да се върнат. Оказва се невъзможно. Стълбите към тунела за навън са прекалено стръмни, а отгоре бързо прииждат нови и нови хора. Десетки хора са притиснати буквално за секунди

Нямат шанс дори да изкрещят на прииждащите, че изходът е блокиран. Тълпата премазва жертвите, а те се задушават в страшни мъки, без да имат никакъв шанс да помолят за помощ. В този момент спират и лампите в залата, което още повече утежнява ситуацията.

„Тогава бях на 16 и мечтаех да видя канадските хокеисти. Биха ни с 3:2, но и двата отбора не си даваха много зор. След края чухме, че навън ще се раздават дъвки. За разлика от моите приятели нямах никакъв интерес към подаръците им. Но тръгнах с тях към източния изход, защото беше най-близо до метростанцията.

Всичко стана за минути. Спряхме да си изчакаме реда, но хората пред нас не помръдваха. Отзад обаче започнаха здраво да ни притискат. Докато се усетя какво става, вече бях на земята. Някой стъпи върху мен и ми изкара въздуха. Най-страшното беше, че започна едно тихо мачкане на мъже, жени и деца. Сякаш се притеснявахме да извикаме, че нещо не е наред.

В последния момент приятелите ми успяха да ме вдигнат от земята. В точно тогава видях как един мъж вади деца и ги кара да стъпват върху главите на другите, за да се измъкнат от капана. Никой не се съпротивляваше. Всички опитваха да помогнат”, ще разкаже 40 години по-късно Саша Медведев.

В крайна сметка желязната решетка е изкъртена под напора на тълпата и човешки тела започват да изхвърчат навън като тапи от шампанско. В това време някои от хората, които неволно са упражнили убийствения натиск върху тези пред тях, просто са се завъртели и са решили да излязат през друг изход, разочаровани, че са останали без дъвки. Много от тях дори не разбират какво се е случило. Линейките пристигат с голямо закъснение. На място хора правят изкуствено дишане на други хора, но на някои е твърде късно да се помогне. Загиват 21 души, а други 25 са тежко ранени. Полицията е далеч по-организирана от спешните медици и избутва любопитните надалеч. Канадците също са си заминали, без да разберат какво се е случило. В крайна сметка се оказва, че не е имало кампания за раздаване на дъвки.

Нито ред за трагедията не излиза в съветската преса. Нито дума по случая не е казана по държавните телевизия и радио. Единствено радиостанцията "Гласът на Америка" съобщава за случая, но и там информацията е твърде оскъдна, тъй като няма кой да разкаже по-подробно какво се е случило. Тихомълком започва разследване, в което главни обвиняеми са директорът на спортната зала Александър Борисов и заместникът му Виктор Титиевски. И двамата са си тръгнали доста преди края на хокейния мач и не дават логично обяснение защо е заключен точно входът, който най-лесно извежда до метростанцията. Разследван е и електротехникът, който отговаря за осветлението и който в деня на мача се е напил почти до безпаметност. Той обаче се разминава между капките. Шефът на залата е осъден на пет години затвор, а заместникът му на три. Впоследствие присъдите са отменени, а Александър Борисов дори е повишен и получава по-престижен пост.

Разследването така и не успява да установи кой е наредил да бъде заключен единият от четирите изхода. По време на следствието дори се проверява версията, според която чужденците нарочно залостват вратите отвън, за да всеят с терористичния си акт ужас в съветските души. Сценарият е твърде фантастичен и не хваща дикиш. На канадците е позволено да изиграят и следващите си два мача и да се приберат у дома с чувството за добре изпълнен дълг. Някои от тях ще научат почти 30 години по-късно какво се е случило заради техните дъвки.

Появяват се слухове и за намесата на КГБ

Спецслужбите се притеснявали да не бъде осъществен контакт между чужденците и съветските граждани извън залата и затова били заключили изхода. Но и тази версия не може да бъде подкрепена с конкретни доказателства. Най-вероятно става дума за обикновена човешка небрежност, която често води до големи трагедии навсякъде по света.

След ужаса от 1975 г. спортната зала е затворена за ремонт. Изходите са значително разширени, а подстъпите към тях са променени така, че да бъдат избегнати подобни инциденти. Едва ли точно заради този случай, но и централната съветска власт обръща внимание на проблема с липсата на дъвки в страната. Година след инцидента в страната са открити първите фабрики за производство на съветска дъвка. СССР се готви и за олимпиадата през 1980 г. и не може да си позволи да се излага пред света.