Помня Коледите си в пъстри гирлянди от миризми.

Някои от които: аромата на портокалови кори върху печката, сухата миризма на попукващи цепеници, на подляла нафта по тенекиената туба, на смола по ствола на елхата, на несръчно изрязаните хартиени снежинки, на миналогодишна украса, на бенгалски огън, на студената геометрия на замръзнали прозорци, на брашното по масата, на тестото по тенекиените формички, на зяпналата фурна и на горещите курабийки, на зелеви сърми, на снежеца навял пред праговете, на съхнещи дрехи, на шейни, на перушина на премръзнали врабци, на заледени потоци, на ланшна шума, на пАра от устата на куче, на подправки за кайма…

Помня как веднъж — на село трябва да е било — дядо ми връхлита в къщата и носи в скут току-що родено агънце, а ние, децата го наобикаляме.

За тези Коледи и тези поизбледнели миризми си спомних днес. Нека всеки добави своите.

Уютно и светло посрещане на Рождество!

От фейсбук