Легендарният играч на “Левски” Иван Стоянов-Типеца така и не излезе от кома след тежка черепно-мозъчна травма

Великият Йохан Кройф беше известен със своята пестеливост откъм похвали. Холандецът пазеше хубавите мисли за някой футболист за себе си и предпочиташе да хока играчите, които са се провалили. И все пак легендарният играч и впоследствие треньор не се сдържа да похвали един сърцат нашенец, който се раздаваше до последно в средата на терена.

Годината е 1972. Йохан Кройф е в България заедно с тима на "Аякс", който среща ЦСКА в турнира за Купата на европейските шампиони. Докато е на българска земя, на холандеца му се удава възможност да гледа по телевизията мача на "Левски" с "Динамо" (Берлин) за Купата на УЕФА. След едно полувреме Кройф възкликва: Играчът с номер 6 от българския тим е страхотен! Покрива огромен периметър в средата на терена". Въпросният футболист, който е впечатлил Йохан Кройф, е Иван Стоянов-Типеца, който само преди дни си отиде от този свят.

По-възрастните "сини" фенове на секундата ще се сетят за нисичкия, но изключително здрав физически халф на "Левски". На "Герена" Типеца прави запомняща се кариера - става три пъти шампион и четири пъти носител на купата, като има и една със “Спартак” (София). В актива му са 154 мача и 3 гола в първенството. С "Левски" участва в паметни сблъсъци с грандове от ранга на "Аякс", "Барселона" и "Атлетико" (Мадрид), а с националната фланелка записва участие на световното през 1974 г. във ФРГ.

"Отиде си един от най-добрите хора, които съм познавал. Претърпя инцидент, при който си удари много лошо главата и получи тежка черепно-мозъчна травма. Около месец беше в кома, преди да ни напусне. Мъчно ми е, че "синята" общност сякаш не разбра колко ценен човек и левскар загубихме. Сякаш го бяха забравили, а толкова легендарен футболист заслужава съвсем друго отношение", заяви пред "168 часа" друга легенда на "сините" - Стефан Стайков.

Той има шанса да се познава с Типеца още от юношеските години. Двамата започват в школата на "Спартак" (София), а след това играят рамо до рамо и в "Левски", и в националния отбор.

"Него го знаехме като оловния войник Иван Стоянов. По-младите със сигурност не си спомнят за оловните човечета, с които си играехме едно време. Интересното при тях беше, че колкото и да ги буташ, не падат. И Иван беше такъв тип футболист. Може да го ритат, да го блъскат, да го мачкат, но той остава здраво стъпил на крака до последния съдийски сигнал. Раздаваше се дори повече, отколкото може да даде. И след края на кариерата си патеше от своето голямо сърце. Всички професионални футболисти от едно време сега страдаме от различни болки по цялото тяло. Типеца го болеше, но никога не се е оплакал. До последно запазваше ненадминатия си оптимизъм. Ако е имал тъжни мисли, ги е крил старателно от нас, неговите бивши съотборници и приятели", разказва още Стефан Стайков.

Той е запомнил Иван Стоянов и като ненадминат шегаджия. Но от онази порода зевзеци, които искат да развеселят хората около себе си, а не да ги подиграят и да ги направят за смях.

"С "Левски" тръгваме на турне в Испания, а на летището ми съобщиха, че бившата ми съпруга е започнала да ражда. Вече на испанска земя, се засичаме с ЦСКА и започнах да си говоря с едно от момчетата от техния отбор. Тогава бяхме приятели и не се псувахме на терена или извън него. Та както си говорим, Типеца отдалеч ми показва пристигналата телеграма и се провиква: "Честито, имаш момче!". Обръщам се аз към колегата и му заявявам: "Като се върна в София, ще почерпя за момичето ми". Онзи се учуди и ме поправи, че Типеца е извикал "момче". Но аз му знаех номерата и повторих, че ще черпя за момиче. И аз, и той отгледахме по две дъщери", усмихва се при спомена Стефан Стайков.

Покойният вече Иван Стоянов приживе твърди, че най-голямата му радост е класирането за световното във ФРГ. Нашите минават през изключително тежка квалификационна група, в която Типеца по стара традиция се раздава докрай в името на общото благо. На самото световно той получава твърде малко възможности за изява. Хора, нямащи нищо общо с футбола, но облечени във власт, се намесват кой да играе и кой-не. Типеца в характерния си стил запазва само хубавите спомени и забравя лошото. Когато идва новата генерация футболисти, той е пенсиониран без излишни фанфари.

"Тогава идваха партийните дейци в съблекалнята и обявяваха: Този, този и този футболист от утре сте освободени. Нямаше бенефиси, нямаше прощални тържества. Дори по един плакет не ни дадоха на изпроводяк. И с Типеца така направиха. Той можеше да играе в който си поиска европейски гранд, но се роди и живя във времена, когато това не беше възможно", разказват бившите му съотборници.

След края на кариерата си Иван Стоянов работи в структурите на МВР и за известно време държи кръчма, в която често се отбиват легенди на "Левски".

Любопитното е, че много от неговите съотборници така и не разбират откъде идва прякорът му Типеца. Самият Иван Стоянов разказва, че думата има тракийски корени и така се наричала ниско окосената трева. Брат му също бил известен така и покрай него и той прихванал нестандартния прякор.

"За футболните му качества няма какво повече да се каже. Ще ви кажа, че не е имало мач той да се скатае и да остави някой друг да му свърши работата на терена. Едва ли ще се намери бивш футболист или фен, който да обори това ми твърдение. Но искам да споделя и за друго негово качество, за което хората може и да не знаят.

Той беше изключително жертвоготовен човек. Не е имало случай да върне приятел, познат или съвсем случаен човек, който е отишъл при него с молба. Може и да не успее да помогне, но ще опита всичко, за да го направи. Тези дни ми звънят страшно много приятели и бивши съотборници, които не могат да повярват, че вече не е между нас. Иван заслужава да си спомним за него, а "синя" и въобще футболна България му дължи едно голямо "благодаря", просълзява се приятелят му Стефан Стайков.