38-годишният мъж е магистър-фармацевт, но през 2011 г. отнели правата му.

Фирмата, в която бил началник-склад, има приходи от продажби за 30 млн. на година

38-годишният сириец с български паспорт Амир Мохамед ал Хусаини е мозъкът на схемата за реекспорт на скъпи лекарства, разбита от ГДБОП и прокуратурата в петък, научи “24 часа”. Той е бизнесмен и магистър-фармацевт, но от 2011 г. няма право да практикува професията си, за която е взел диплома в България.

Причината е, че през 2010 г. Амир Хусаини е арестуван като член на група за източване на ДДС. Повдигнати са му обвинения и в момента е подсъдим по дело в специализирания наказателен съд, показа наша проверка.

Проблемите с полицията, прокуратурата и съда, както и лишаването му от права като фармацевт в миналото, не му попречили да организира нова схема - реекспорт на лекарства за милиони, платени с пари от здравната каса и изписвани от болници и аптеки.

Сириецът Хусаини действал с връзките си сред медиците от времето, когато управлявал аптеки. Той е един от 7-те в престъпната група, които ще получат обвинения.

Неслучайно една от аптеките, които разследващите са проверили по време на акцията, е в Сливница. Тя е на фирмата “Чирита”, която има и склад в София и

лиценз за

търговия на едро

с лекарства

Собственик и управител е Росица Томова.

“Чирита” не се занимава с реекспорт. В момента не мога да ви дам връзка с Амир ал Хусаини и не искам да обяснявам нищо по телефона”, казва Росица Томова, която вдига един от телефоните на Хусаини, посочен в разрешителното на фирмата за търговия на едро. Другият, посочев в регистъра, е изключен.

В разрешителното на “Чирита” за търговия на едро от 2014 г. като ръководител на склада в жк “Хаджи Димитър” е вписан точно Амир Мохамед ал Хусаини. Това е едно от хранилищата, където скъпи лекарства за онкоболни са били препакетирани и подготвяни за продажба в Европа, където са в пъти по-скъпи. В същото време тук е имало дефицит и пациентите трудно са ги намирали, а недобросъвестни доктори са ги изписвали фиктивно.

Домашният адрес на Амир е посочен за кореспонденция с институциите. Правят впечатление и огромните приходи, които скромната фирма “Чирита” е реализирала от продажби.

За 2016 година

сумата е 26 млн.

лв., а за 2015 -

30 млн. лв.

Амир лл Хусаини има сестра, която е зъболекар.

През 2009 г., вече с български паспорт, Амир ал Хусаини купува аптека на столичната ул. “Цар Иван Асен”. Взема обаче заем за общо 100 хил. лв. от двама бизнесмени и подписва запис на заповед. Не връща парите. След това те запорират аптеката му и тя хлопва кепенци.

Оказва се, че докато е работил като аптекар и е продавал лекарства, Амир Мохамед ал Хусаини е участвал в банда за източване на ДДС. Това става ясно през 2010 г. след акция на полицията на в сградата на бул. “Черни връх” 59, известна като Меката на дедесарите.

Задържани са 10 души, сред които е и сириецът. Там той има поддържаща роля. Ръководители са Иван Иванов и Христо Георгиев. Бандата организирала схема за издаване на фиктивни фактури, които се използвали от реални фирми, за да си приспадат ДДС. Групата регистрирала кухи дружества. В нея участват счетоводители, бизнесмени и спортисти. Амир Хусаини е обвинен за това, че е издавал фиктивни фактури, като ги е декларирал пред НАП за реални, в резултат на което са източени 315 хил. лв. от бюджета. Акцията на МВР и прокуратурата е предотвратява фиктивни сделки, от които са спестени над 30 млн. лв.

3 г. по-късно Хусаини, двамата босове и съучастниците им са предадени на съд от прокуратурата. Делото още не е приключило. Хусаини рядко се явявал на заседанията и делото боксувало.

До дни обвинения за аферата с

медикаменти. След нощ в ареста

7-те задържани - пуснати

СТОЯН НЕШЕВ

Специализираната прокуратура ще повдигне обвинения до дни на заловената банда за незаконен износ на лекарства в чужбина от български болници. Уличените в аферата ще бъдат подведени под наказателна отговорност за 3 престъпления - за участие в престъпна група, данъчни престъпления и пране на пари, казаха за “24 часа” запознати.

Според първоначалната информация на ГДБОП са били задържани 7 души. Те обаче останали зад решетките само 24 ч и в събота били пуснати. Не е ясно колко ще станат клиенти на прокуратурата. Засега обвиненията се бавят, тъй като

се чакат заключения

по съдебни експертизи

Изводите на вещи лица са особено значими при данъчни машинации.

Близки до разследването казаха, че схемата с изписването на лекарства, които да не се дават на болни, а да се преопаковат и да се изнасят в чужбина датира поне от 2015 г.

По случая работят 6-7 прокурори и разследващи. Как върви делото, зорко следи и шефът на спецпрокуратурата Иван Гешев.

КРИБ: Да се

криминализира

нелегалният износ

на лекарства

Фармацевтичният бизнес в България се обявява категорично в подкрепа на действията на държавата срещу нелегалния износ на лекарства, обявиха в декларация от комитета по здравеопазване към КРИБ.

В нея се твърди още, че законодателната недостатъчност в съчетание с постоянния натиск за намаляване на цените и маржовете на лекарствата стимулират сивата икономика и криминалните схеми в сектора на грижа за здравето.

Компаниите - стратегически инвеститори в сектора на здравеопазването, настояват нелегалният износ на лекарства да бъде криминализиран. Основният закон в наказателното право у нас към момента не адресира разпространението на фалшифицирани лекарства, каквито по смисъла на закона са всички продукти, продавани извън регламентираната верига на лекарство-снабдяване, напомнят от работодателската организация.

Осъществената преди 3 дни акция на държавните органи показва по недвусмислен начин, че злоупотребите в сектора са причинени именно от криминални лица и предприемането на законодателно-административни мерки срещу тях е безсмислено, след като тези лица и фирми не спазват и не зачитат закона изначално, мотивират искането си от КРИБ.

Според фармацевтичния бизнес е наложително да се направи задълбочен анализ на причините за наличието на нерегламентиран износ: “А той показва, че е налице комплексно действие на много фактори - законодателна недостатъчност, ограничен ресурс на държавните органи да контролират фирми еднодневки, постоянен натиск за намаляване на маржове и цени на лекарствата, ниско заплащане на специалистите в здравеопазването и много други”.

“Разкрита е една групировка, но не са премахнати причините утре да се появи следващата. Затова фармацевтичната индустрия, която спазва стриктно буквата на закона, отговаря на най-високите международни стандарти, има репутация и ясна роля в обществото, призовава за ефективни мерки срещу сивата икономика и криминалните практики”, настояват от КРИБ.