Животът ме научи на много неща. И продължава. Щедър е към мен, така както към всеки. Аз се опитвам да го разбирам. И понякога успявам.

Научих нещо ценно и искам да го споделя.

Трябва да внимаваме, когато някой много говори за морал. Не спира да говори, пише и да поучава. Да интерпретира случки според целите си, да лъже, за да пооправи образа си.... в огледалото.?

Най-често хората с морал не бият камбаните за това. Те не лъжат. Хората ги харесват и не бягат от тях. Те са пример с плодовете си.?

Има такива, които говорят много за морал, а използват лъжи, с които омаскаряват други.Често пъти тези хора са страхливи, лъжат, отнемат и присвояват чуждото, не рядко могат и да са зли и рано или късно осъзнават, че НЕМОРАЛНИЯТ им начин на живот е в основата на човешкото им СГРОМОЛЯСВАНЕ (професионалното е неизбежно в тези случаи).

А когато не го осъзнаят, продължават да лъжат, да говорят за морал и да клеветят други без свян в името на възторга на слепците.

Пазете се от тези проповедници!

Гледайте със собствените си очи, мислете със собствените си глави. Не бъдете от възторжените слепци.

P.s “Аз съм дама! Аз съм дама!”

Спомних си колко пъти Мария в Биг Брадър го повтаряше?

Дама отвсякъде...

Една истинска дама никога няма да каже АЗ СЪМ ДАМА, нали?!?

А колко още примери мога да дам, но днес думата ми е за “моралистите”.

От фейсбук