През есента на 1905 г. кървава драма разтърсва софийското общество.

В дома на виден адвокат е извършено тройно убийство. Жестокото и зловещо престъпление е непознато явление за спокойния живот на младата българска столица.

Три седмици преди злодеянието адвокатът Светозар Димитров наема за слуга и файтонджия Владимир Стоянович, известен с прякора Сръбчето. Сърбинът прави впечатление на опитен коняр, грижлив и изпълнителен помощник. Той бързо разучава навиците на господаря си и започва да крои планове за обир. Търси съучастници и за целта се свързва със словенеца Андрей Шкомбла и унгареца Янош Балог. Двамата са дезертьори от австро-унгарската армия и се укриват в София. Шкомбла

се подвизава в гастролиращия

цирк "България"

а Балог работи в железарска работилница на ул. "Веслец". Адвокатът Димитров изтегля от банката 30 000 лв. и това ускорява осъществяването на престъпния замисъл. Интернационалната бригада цял ден умува как да отмъкне парите на баровеца. Надделява мнението да играе ножа. Със задигнатата сума възнамеряват да офейкат в Сърбия или Австро-Унгария.

На 17 ноември 1905 г. гъста мъгла пада на столицата. На 3 - 4 крачки не се вижда нищо. Привечер три сенки се приближават към ъгъла на улиците "П. Евтимий" и "А. Кънчев". Те тихомълком се шмугват в двора на къщата на адвоката Димитров. Спотайват се в яхъра при коня и се подготвят да приведат в действие своето пъклено дело. Докато чакат, пият вино за кураж. Адвокатът обикновено се прибира рано у дома. Тази вечер се отбива с приятели в пивница "Червения рак" и към 20,30 ч. сяда със сестра си Даринка и слугинята Кирияки да вечеря. Час по-късно се приготвят за лягане. Даринка отива в стаята си, а слугинята слиза в кухнята на долния етаж. По халат и чехли, с фенер в ръка, Светозар тръгва до тоалетната, която се намира на двора зад къщата.

Тук го пресреща файтонджията

Стоянович и обезпокоен му казва, че конят е болен, да отиде да го види. Адвокатът влиза в конюшнята и в този момент нападателите се нахвърлят върху него. Шкомбла забива нож в корема му. Димитров тежко се строполява на пода и изохква: "Олеле, загинах." Унгарецът Балог го хваща за гушата и започва да го души. Влиза Сръбчето и с предварително приготвена секира го довършва с няколко удара. Кирияки чува шумотевицата и излиза на двора да види какво става. Приближава се до яхъра и ужасена се опитва да избяга. Словенецът Шкомбла я настига, замахва с балтията и разсича главата колко конвулсии тялото на Даринка притихва. Извършили зверското покушение, убийците трескаво ровят из цялата къща. Не намират никакви пари, а от убития задигат само 30 лв., златен часовник, златен пръстен и ключовете от касата в кантората му. Словенецът прибира чифт обувки и горна риза. Двамата излизат необезпокоявани на улицата и

се изгубват в гъстата мъгла.

По пътя намират уплашения Янош и се отправят към Белопоповския хан да пиянстват.

Рано сутринта на следващия ден Стоянович и Шкомбла посещават кантората на Димитров на ул. "Мария Луиза". Представят се за работници от Захарната фабрика и клиенти на адвоката. Поръчват на секретарката да им донесе кафе. В нейно отсъствие се опитват да отворят касата, но скорошното Тялото му е обезформено

от жестоките удари

Сестрата Даринка е открита сред изцапани с кръв чаршафи със зееща рана в областта на сляпото око. Отстрани на кревата е подпрян окървавеният търнокоп, с който е нанесен смъртоносният удар. Къщата е огледана детайлно от ченгетата. Върху писалището на адвоката намират разхвърляни книжа. Всички долапи и шкафове са разтворени и претършувани.

Докато лекарят изяснява причините за смъртта на жертвите, следователите градят версии за убийството. Полицията действа енергично за разкриване на престъплението. Взети са спешни мерки за откриването и залавянето на престъпниците.

Първоначалните разследвания хвърлят подозренията върху файтонджията. Допуска се и възможността той да е имал съучастници. Припомня се фактът, че Сръбчето е работил известно време в цирк "България" и полицейските власти се насочват натам. Шкомбла е заловен в момента, когато продава златния часовник на адвоката за три наполеона на един от цирковите артисти. Свидетели си спомнят , че в деня на убийството са видели заедно Стоянович и Балог. Последният е арестуван в квартирата му, без да окаже съпротива. Владимир се издирва из цяла София, но от него няма следа. Граждани съобщават, че се крие в Орландовските гробища, но информацията се оказва невярна. Конни стражари блокират столицата и околните села. Следствените органи се обръщат към колегите си в Сърбия и Румъния

с молба за залавяне на убиеца

ако премине на тяхна територия.

Заловените Шкомбла и Балог правят пълни самопризнания. Показанията им, дадени поотделно и при очна ставка, се схождат. Те остават в Пети полицейски участък до насрочване на процеса. Оттук Янош организира бягство и в началото на април 1906 г. заедно с още петима затворници драсва от ареста. Още на следващия ден е заловен от пограничната стража и местни селяни в с. Главановци, Трънско. Докаран е обратно в София и за наказание е окован и затворен в окръжния затвор Черната джамия.

На 15 септември същата година Първо углавно отделение на Софийския окръжен съд дава ход на делото срещу убийците на адвокат Димитров, сестра му и слугинята. Залата е претъпкана, любопитни надничат и през прозорците. Процесът приключва само за три дни. Призори на 29 декември 1907 г. пръв Шкомбла увисва на въжето в двора на затвора "Черната джамия".

Сръбчето се измъква

Въпреки тези действия Сръбчето успява да се изплъзне.

От кантората на адвоката той се упътва незабавно към Централна гара. С малкото налични пари си купува билет до Цариброд (дн. Димитровград в Сърбия) и в 8,20 ч. се мята на влака. Преминава пеша западната ни граница и пристига в Пирот. Престоява в града няколко дни и научава, че убийството е разкрито. За да прикрие следите си, заминава за Скопие (тогава в пределите на Османската империя), а подир това се прехвърля в Ниш и Враня.

Тези резки придвижвания не му помагат и сръбската полиция го арестува. Отведен е в Белград, а софийското градоначалство е уведомено за залавянето му. При разпита Стоянович признава за участието си в извършеното престъпление, но отрича че е един от преките убийци. Тъй като е сръбски поданик, неговото деяние, макар и извършено на територията на друга държава, е съдимо пред сръбските съдилища. Ето защо българското правителство не прави постъпки за екстрадация.