70-ми ноември, Сиатъл. Вселената проявява странно чувство за хумор понякога. На хиляди километри от всички засегнати от Революцията, докато скитам из сиатълските улици забелязвам статуя с позната до болка осанка. Ленин. Малка табелка отстрани разказва за историята на тази статуя съборена в калта през 1989 в Словения, "спасена" от предприемчив американец и после довлечена тук. "Честит юбилей", сякаш безмълвно изрича Вожда. (той може да влиза в мислите на хората, а от мислите на други дори никога не излиза). "Изненада ли се? Защо? Забравяш ли, че ние сме оттук до края на света?" Та такава случка на тази дата... Ленин в Сиатъл. п.с. И някой пак му е разкървавил ръчичките. Защо, империалистически врагове на революцията? Защо?

*Захари Карабашлиев във фейсбук