Едва ли през последните десетилетия е имало такъв прецедент като случая с политолога Антон Тодоров. Предложението той да оглави комисията по досиетата на бившата ДС стана повод за истински взрив от негативизъм. Противно на логиката на развитие на подобни шумни скандали у нас обаче този път брожение имаше както вляво, така и вдясно.
Президентът Румен Радев определи кандидатурата на Антон Тодоров за председател на комисията по досиетата като "подигравка с миналото и с българското общество".
"Това е все едно да назначиш бракониера за горски. При старанието, което полагаме да се обедини нацията, това ще я раздели", каза още Радев, който преди време бе критикуван остро от Тодоров.
Депутатите от БСП планираха
да не участват в избора на нови членове на комисията
по досиетата, ако кандидат за неин председател е Антон Тодоров. Социалистите отново се обявиха за нейното закриване, каквото е и мнението на вицепремиера Красимир Каракачанов.
В кандидатурата на Тодоров и предложенията на социалистите партиите "Движение Да България", "Демократи за силна България", "Зелените", "Български земеделски народен съюз" и ДЕОС пък виждат координирана атака на ГЕРБ и БСП за ликвидиране на комисията.
Самият Антон Тодоров вероятно именно заради този кръстосан огън се отказа от кандидатурата си.
Истината е, че с разобличенията си на компроматна основа през годините той постави своеобразен рекорд и успя да настрои широки политически кръгове от целия спектър на политическото пространство. Меглена Кунева, Иван Костов, Надежда Михайлова, Асен Агов, Татяна Дончева, Саша Безуханова, Иво Прокопиев, Евгений Дайнов, Огнян Минчев, Александър Йорданов, служебните премиери Георги Близнашки и Марин Райков, Цветан Цветанов са само малка част от "жертвите" на политолога.
По този начин достоверните документални свидетелства, извадени от архивите, които той направи достояние, отстъпиха на емоцията и в крайна сметка вместо симпатии, пожъна всеобща омраза. Вероятно по-обезпокоителното в случая е, че никой не се нае задълбочено да опровергава фактите.
Стигна се и до куриози, когато враговете на Тодоров извадиха компромат за баща му, който навремето при свада бил застрелял човек - информация, която Тодоров никога не е отричал.
Много неприязън си спечели и с решението, след като критикуваше ГЕРБ, да стане депутат от името на същата политическа сила. Интересното е, че на мнозина други, които в миналото са имали нееднозначно политическо поведение и в решителни моменти са подкрепяли политическите противници на партията, от която са избрани, включването в политиката на един професионалист им се стори като предателство.
Биографията на Антон Тодоров не е особено богата на подробности. Той е роден на 19 август 1966 г. в Раднево. Завършил е политология в СУ “Св. Климент Охридски”. Дипломната му работа е на тема "Генезис и природа на патримониалната държава в Русия". Специализирал е във Военна академия "Г. С. Раковски" и живее и работи в София.
Първоначално Тодоров
нашумя с изследването си, посветено на елитите на прехода
Според него перестройката е замислена още по времето на Юрий Андропов, а Горбачов е само човекът, който дава ход на предварително програмираните процеси. У нас пък основна движеща фигура на промените е бил Андрей Луканов, който като политически “Франкенщайн” е в основата на създаването и на БСП, и на СДС.
"До един това са хора, контролирани от БКП, под прякото ръководство на военния отдел на ЦК на БКП и почти всички са били офицери или секретни сътрудници в ДС или в РУМНО", казва по този повод Тодоров в едно от ранните си интервюта.
Воден от такива мисли, известният политолог повежда война на широк фронт, в която няма свои и чужди, а всички са обект на критика заради нечисти петна в биографиите си.
Персоналните му разобличения стартират с разкрития срещу Меглена Кунева през 2011 г., когато българската еврокомисарка и бивша министърка в кабинетите “Сакскобургготски” и “Станишев” е номинирана и за кандидат за президент.
Тодоров изважда нелицеприятни факти за ухажваната в този момент и отляво, и отдясно политичка.
“Малко се знае, че преди 10 ноември Меглена Кунева е била освен радиожурналист по екологични теми, също и дясна ръка като юрист в казионния Комитет за правата на човека на бившия секретар на ЦК на БКП и завеждащ отдел “Международни връзки” на БКП Константин Теллалов. Той заедно с Велко Вълканов бяха остриетата на Тодор Живков и Държавна сигурност в пропагандното осигуряване и отполиране на международните последици от “възродителния процес” и престъпленията на режима през последните години на съществуването му. Тогава е специализирала и в институт за правата на човека във финландския град Турку", изнася малкоизвестни данни за биографията й тогава Тодоров.
Впоследствие той посвети на бившата еврокомисарка и цяла книга, с която стартира поредицата му "Задкулисието на прехода". Цели три тома пък от тази серия бяха посветени на биографията на Иван Костов. Отделно за бившия премиер издаде още и "Иван Костов в документите на Държавна сигурност" и "Досието на Костов". И бившият президент Росен Плевнелиев беше удостоен с подобно специализирано издание. От него става ясно, че документи показват, че и бившият държавен глава също е част от червената номенклатура.
С документи открити в комисията, за която беше номиниран през 2013 г., той преследва известни дисиденти от миналото.
"Тия дни прочетох в архива на Комисията по досиетата от кора до кора личното кадрово дело и работното дело на Янко Янков като агент на Шесто управление на ДС - пише Тодоров в профила си във фейсбук. Отвратителни доноси за жена му, за
негови колеги
в Института по правото, ужасна гадост.
Прочетох и ДОР (делото за оперативна разработка) "Смешник". Този е наистина Смешник, пълен и нагъл нахалник, който е от най-долната проба доносници, а от двадесет и кусур години ни се представя за някакъв борец срещу комунизма. Пълна лъжа. ...Как е възможно да се сътвори и поддържа толкова години една пълна мистификация и лъжа за истинския образ на т.нар. "политически затворник №1 на комунизма?"

С подробни разкрития Тодоров атакува и бившия председател на Народното събрание от СДС Александър Йорданов - че в миналото правил кариера в Комсомола, и за срещата му с Огнян Дойнов във Виена, на която синият лидер се държал "двулично". В добавка изнесе и данни за дейността му във фондация "Век 21", както и за не особено чисти сделки с отдаване под наем на български дипломатически имоти в Полша, нерегламентирана търговска дейност, в която Йорданов замесил и тогавашния външен министър Надежда Михайлова.
Впоследствие Тодоров се насочи към ГЕРБ. Така през 2013 г. се появи "Шайка: Бойко, Росен, Цецо и другите", а през 2014 г.
дойде ред и на другата "шайка",
тази на БСП в "Сергей, Гоце и другите".
Бащата на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов е бил много повече от шофьор в бившата Държавна сигурност, съобщава пред Нова телевизия политологът.
"ГЕРБ е наблъскан с ченгета. Бащата на Цветан Цветанов - Генчо, е бил на ключова длъжност в Държавна сигурност", заяви навремето Тодоров.
А в друго свое интервю споделя:
"Някои казват: "Абе, Лиляна Павлова, защо го пипате момичето, много е работливо..." Прекрасно, нека си работи, но тя произхожда от един от най-кървавочервените родове, в които
няма нито един, който да не е бил
в ЦК на БКП
Нейният дядо е най-дългогодишният член на ЦК на БКП - цели 32 години!".
Антон Тодоров не пожали и Кристалина Георгиева и то по времето, когато тя оглавяваше всички класации за положителен политически рейтинг, като изнесе шокираща информация кариерата й по време на тоталитаризма.
"Задължена" на политолога в това отношение е и Татяна Дончева. В сутрешен блок по телевизията за нея той казва:
"Татяна Дончева парадира много в борбата срещу задкулисието, но ако проследите цялата й политическа, а в известна степен и юридическата й биография, ще видите, че там има доста разобличителни в обратна посока на твърденията й факти и данни. ...Тя е била адвокат-консултант на "Мултигруп" и е изпълнявала силно приближена функция до Илия Павлов."
Вероятно за да не бъде обвинен в партийни пристрастия скандалният политолог не пожали и служебните правителства. Така през 2013 г. той хвърля следната бомба:
Служебният премиер Марин Райков е бил сътрудник на военното разузнаване. Секретен сътрудник на РУМНО в момента е служебен премиер на България. Това е абсолютен скандал, знае се от тесен кръг хора от сектора на сигурността, от бившия премиер, от президента и от съветника му по националната сигурност ген. Стоимен Стоименов - заяви Тодоров. - Гарантирам, че това е истина, защото я знам от двама души. Първият е работил с Райков през 1988-1989 г. в посолството ни в Белград и е кадрови офицер разузнавач, но от Първо главно управление на ДС. Той е журналист и ми каза, че мога да се позова на него, че сам ще потвърди този факт, когато се наложи.
Вторият ми източник е бил на висша позиция в тази служба и не иска да се афишира. Той ми обясни как
Райков е вербуван в средата на 80-те години от РУМНО
и е пратен в посолството в Белград."
Според Тодоров след 1989 г. Марин Райков прави опити за напускане на военната служба, но това е невъзможно. Обещават му, че досието му ще бъде скрито и унищожено.
Година след това пък политологът обвини служебния премиер Георги Близнашки, че е изтрил съвсем съзнателно част от биографията си. Според него Близнашки е скрил, че е бил съветник на Тодор Живков. В тази връзка политологът е категоричен, че за подобни номенклатурни протежета винаги се намира по някоя добра позиция във властта. Нещо повече - Антон Тодоров посочва, че България е единствената държава от Източна Европа, в която хора от номенклатурата назначават на високи постове други такива.
Често в полезрението на Тодоров попадаха и негови колеги политолози като Евгений Дайнов, Огнян Минчев или бизнесмени и издатели като Саша Безуханова и Иво Прокопиев. При това словесните канонади на политолога почти винаги бяха придружени от солидна документална аргументация и представителите на елита трудно можеха да се защитят.
Затова и голяма беше изненадата на всички, когато неуморният критик на властта преди последните избори се появи на събрание на старейшините на ГЕРБ, и то не с кого да е, а заедно с Цветан Цветанов.
Вече
в подкрепа на управляващата партия
Тодоров отговаря и на въпроси на присъстващи в залата. А когато по повод на досиетата зам.-председателят на ГЕРБ отбелязва, че едни и същи хора "веднъж защитават БСП, после СДС" и сега същите хора са и срещу ГЕРБ, в негова подкрепа Тодоров обяснява, че по времето на управлението на СДС е имало два опита за отварянето на досиетата, които са били "мъртвородени". За тях Тодоров критикува основно тогавашния премиер Иван Костов и бившия председател на Национална служба Сигурност по време на управлението му Атанас Атанасов.