Превръщаме се
от общество в
лоша и глупава
глутница
вълци

МИЛА родна картинка в метрото...

Две момчета, приблизително на по 15 години, седят с изпружени крака. На “Вардар” се качва майка с момиченце на не повече от 5 годинки. Момчетата си прибират краката, за да могат двете да застанат пред тях. Мъж на около 50-те, стоящ наблизо, съвсем спокойно, даже бащински, казва на момчетата да станат, та да може майката и детето да седнат, да не ги блъскат хората, които ще се качат на “Константин Величков”. И почти шеговито добавя, че двете момчета я какви юнаци са станали вече, никаква блъсканица няма да им е проблем.

Момчетата го гледат с безразличие, макар и очевидно примесено с леко колебание. В този момент седящата до тях жена, към 40-годишна, оказала се майка на едно от момчетата, почти избухва:

- Защо точно те трябва да станат?! Какви са тия глупости?? От цялото метро тях ли намерихте да разкарате!? Искате от малки да учим децата си да са будали, да са слаби, да не си бранят интересите, да отстъпват своето на другите!!

Хората наоколо онемяха. И аз онемях. Помислих си – как тази жена възпитава своя син (а може би има и друго дете)? Тя не е хептен млада и да, не е проста или тъпа... За нея отстъпването на място в метрото на по-нуждаещ се не е въпрос на ценност, а въпрос на борба за оскъден ресурс, т.е. на брутална борба или-или - или тя, или другият човек. В науката това се нарича конфликт с нулева сума – ако аз печеля, ти губиш; победа - загуба, win - lose.

Този тип конфликти, особено когато са за оскъдни ресурси (както в случая - 1 място за сядане), са с минимално социално съдържание, т.е. те са практически биологически конфликти, казано по-натурално – животински.

А когато човек е настроен да разглежда практически всички спорни ситуации като конфликти от този тип, той развива определени сетива, способности, нагони, нагласи, комплекси и неизбежно става безсърдечен, лош, зъл и нагъл.

Мила родна картинка, която – убеден съм в това, не е частен, изолиран случай. Тя ни показва в каква посока вървим, как деградираме като социум и се превръщаме от общество в лоша и глупава глутница вълци.

Сигурно, когато искат да покажат колко е деградирала тяхната глутница, как са оскотели събратята хищници, останалите с поне малко разум вълци в нея си казват:

- Доживяхме да стигнем до толкова лоши отношения помежду ни, до такава липса на ценности и на морал, че вече при нас Вълк за вълка е човек...

(От фейсбук)