Днес изпращаме на заслужена почивка 102-годишният капитан Васил Вълчанов. Разбрах, че е починал по същия начин, както преди години разбрах въобще, че съществува такъв човек - казаха ми приятели от Алжир. Капитанът бе много по-известен там, отколкото у нас. През 1960 г. като командващ на кораба “Бреза” капитан Вълчанов извършва секретна доставка на оръжие за Алжирската освободителна армия, като успява да пробие морската блокада на колониалната френска армия. След обявяването на независимостта на Алжир тази помощ никога не е забравена. Убедих се лично в това 50 години след онези събития. Пътувах няколко пъти до Алжир между 2010-а и 2015 г. и винаги се намираше някой там, който да ми спомене или разкаже за капитан Вълчанов. За тях той си бе герой. Имаше и два медала от президента Бутефлика. Бях истински впечатлен от историята му и като се върнах в България го потърсих. Капитанът беше на 97 г., живееше в Герман, но ми определи среща в "Синия лъв" в центъра на София. Дойде точно в уречения час, изкачвайки безпроблемно стълбите на ресторанта с помощта на едно бастунче. Бе в завидна за годините си физическа форма и с невероятно бърз и бистър ум.

Разказвал съм вече историята му, но ще я припомня отново.

Вълчанов е роден в разгара на Първата световна война, а по време на Втората световна война оцелява по чудо. През юни 1941 г. италианският танкер, на който служи е торпилиран от британска подводница. Спасява се само той, след като пет часа плува със счупен крак и почти ослепял. Но не се отказва от морето. 9 септември 1944 г. го заварва като помощник-директор на пристанище Кавала, където е създал организацията "Беломорски корабен риболов". Не му остава нищо друго освен да предаде всичко на гърците и да си тръгне. През 1947 г. отново е на вода. И животът му пак виси на косъм. Като капитан на кораба "Пирин" е заловен от гърците и обвинен в саботаж. Чака го смъртна присъда. От затвора чрез нелегални куриери успява да изпрати писмо. По онова време България и Гърция все още нямат подписан мирен договор след войната, затова освобождаването му е уредено чрез югославски дипломатически демарш.

Част от историите си Васил Вълчанов разказва в книгата "Секретни доставки на оръжие". Всички имена на хора, кораби, населени места, дати, факти и събития са достоверни. Измислено е само едно име - това на полковника от тайните служби, възложил му операцията с оръжието за Алжир през 1960 г. Дори след повече от половин век и въпреки факта, че отдавна всички други действащи лица освен него бяха мъртви, капитанът все така пазеше тайната. Смяташе, че след като е дал дума, не може да наруши клетвата.

Е, капитанът се отправи на последното си плаване и отнесе със себе си тайната, от която вече никой в България не се интересуваше. Но той удържа на думата си.

Ще го изпратим днес в 11 ч на Централните софийски гробища.

Беше чест, капитане!