По време на Втората световна война, на 9 май 1941 г., макар и само за три години, под наша юрисдикция попадат и два по-значителни острова на Бяло море - Тасос и Самотраки. Остров Тасос е с площ 443 кв. км и в онези години има население от около 21 500 души, а по-малкият остров Самотраки обхваща 184 кв. км и на него тогава са били регистрирани 3866 души.

Без да са фиксирани с някакви международни договори, те попадат под българска власт заедно със значителна част от Беломорска Тракия след окупацията на Гърция от Третия райх. В стремежа си да се покаже лоялен съюзник германското командване ги предава на българската армия

с обещанието те да станат част от Царство България

след "победата". Не на последно място по този начин Хитлер иска и да освободи военен ресурс, който ще му трябва за нападението над Съветска Русия.

Въпреки това в началото предаването на тези територии не върви гладко, говорят документи от епохата. Местното германско командване по-скоро симпатизира на преобладаващото местно гръцко население и се отнася доста зле към българите. Налага се лично цар Борис ІІІ да направи обиколка из Беломорието, но ефектът пак не е особено добър.

"Цар Борис III предприема на 28, 29 и 30 април 1941 г. обиколка в Беломорието - пише в тази връзка в книгата си "България и Беломорието (октомври 1940 - 9 септември 1944 г.). Военнополитически аспекти" Димитър Йончев. - Освен да се запознае с обстановката в новоприсъединявашите се към България земи, царят се опитва

да разсее натегнатата обстановка

в областта

и да разведри българо-германските отношения. Независимо от това при завръщането си той споделя с Б. Филов, че “командващият немските войски в Кавала не бил много добре разположен към нас и поддържал доста гърците, както това правят почти всички германци”.

Нещата се променят чак след като българският монарх се оплаква на барон Рихтхофен, че “Изобщо германските служби били в неведение относно бъдещето на Тракия и често изразявали схващането, че българите нямало какво да търсят в Тракия. Естествено, това схващане се подемало от гърците...”.

За това становище на царя Рихтхофен изпраща веднага информация до Берлин.

Вероятно вследствие на нея на 5 май 1941 г. българското правителство получава разрешение от Германия да изпрати административни власти в Беломорието с изключение на крайбрежната ивица, която включва Дедеагач, Порто Лагос и Кавала. Това дава възможност да започне да изгражда административно-управленски апарат в областта. Три дни по-късно България получава разрешение и за цялостно административно

заемане на областта, включително и Тасос и Самотраки

Изпратените със задача да отбраняват островите наши войскови части първоначално заемат по-важните пристанища. На Тасос те се надяват, че ще срещнат и много българи - още повече, че едно от най-важните селища се наричало Вулгарос (дн. Рахони). Но за тяхно разочарование освен това наименование на островите почти няма следи от присъствие на нашенци - официално от 21 500 души

имало само трима регистрирани българи

Въпреки това за разлика от други места по Беломорието, местното население, съставено до голяма степен от гръцки изселници от Турция приело сравнително безропотно новата власт.

А царят и българското правителство в резултат на политиката си, като се осланят на “германската военна мощ”, смятат, че са възвърнали безвъзвратно Беломорието към България, и решават да пристъпят към неговото всестранно развитие. Така по време на българското управление в църквите и училищата на острова, станал част от територията на България и диоцеза на БПЦ, официално се служи и преподава на български език.

И днес е запазена голямата българска казарма в Лименария на южния бряг на Тасос, фактически препостроена в 1941 г. от българската войска. Първоначално от 1903 г. там е била централа на немската минна компания Speidel, но по-късно е унищожена от французите по време на Първата световна война.

След оттеглянето на армията ни през октомври 1944 г. за дълги години двата острова на практика са недостъпни за обикновените българи. През последните години с влизането ни в Европейския съюз неприятните спомени отдавна са забравени и районът се превърна в любима дестинация за почивка на много туристи от България.