Засега емблематичната сграда на бившето Иранско посолство в центъра на София няма да бъде надстроявана. Министерството на културата е отхвърлило намеренията на Агенцията за дипломатическите имоти (АДИС) да построи 8-етажна сграда в двора на бул. "Васил Левски" 77, обяви по БНТ министърът на културата Боил Банов.

Причината е, че архитектурният комплекс, разположен на ъгъла на бул. "Васил Левски" и ул. "Иван Вазов" в столицата, е обявен за архитектурен паметник на културата и трябва да бъде съхранен.

Точно затова и плановете за промени в него бяха посрещнати с широко обществено недоволство. Построени преди повече от сто години като жилищни сгради, двете постройки впечатляват с елементи и художествени детайли, но малцина днес знаят, че

те имат и

интересна история

Зад масивната ограда в дъното на обширния двор се издига кокетна стогодишна къща. В нея по време на целия си престой в България живее Йозеф Шмаха, първият главeн артистичен директор на Народния театър.

Това е и първото семейно жилище на Сава Огнянов, колоса на родното драматично изкуство, и на съпругата му оперетната актриса Жозефина Шмаха, първата наша Царица на чардаша в едноименната оперета на Калман.

През 1904 г. Столичната община настанява в просторната къща чешкия режисьор и актьор, пристигнал у нас, за да постави основите на новосформирания Народен театър.

По поръка на министъра на просвещението проф. Иван Шишманов Михаил Арнаудов избира по време на престоя си в Прага най-подходящия според него режисьор.

Арнаудов се спира на 56-годишния постановчик, тъй като по негова преценка той е най-демократичният и

най-прогресивният театрал в пределите на Австро-Унгария

В България чехът не крие учудването си - от една страна от бързото израстване на страната ни в първите години на ХХ век, а от друга - от някои признаци на изостаналост.

В началото за него София е едно "голямо турско село". Въпреки това му прави впечатление, че чисто нови автомобили разнасят пощата и градът израства пред очите му с красиви сгради и паркове.

Но най-непонятното нещо за него в тази красива страна, която толкова бързо е дръпнала напред, са всъщност българските тоалетни. "Влезеш ли в тях, висваш над някаква пропаст...", пише той на свой приятел в родината.

Когато пристига у нас, въпреки че го е учил предварително, чехът не се справя добре и с българския език и има нужда от преводач. Помага му

младият актьор Сава Огнянов, който бил учил в Германия

и затова владеел перфектно немски език. Освен архитектура той е завършил и актьорско майсторство в известното драматично студио на Ото Кьоних, а след това учи още две години в театралната школа на Емануил Райхер в Берлин.

Оттук обаче тръгва и интрига, която белязала по странен начин престоя на драматурга у нас. Между едва 13-годишната му дъщеря Жозефина и почти 30-годишния български актьор пламнала любов. Освен възрастовата разлика, обаче родителите на момичето били ужасени и от перспективата дъщеря им да се омъжи и заради това да остане да живее в България.

Ситуацията била толкова обезпокоителна, че Шмаха и съпругата му решили да изпратят детето си в дома на адвоката Мутафов във Варна

за да предотвратят скандалните усложнения

Решението било крайно неподходящо. Без Йозеф и жена му Терезия да подозират, съпругата на Мутафов била далечна роднина на Сава Огнянов и вместо да охладят страстите, налели масло в огъня. Мутафова направо прибирала и пускала тайно в пощенската кутия любовните им писма, писани на немски.

В крайна сметка двамата се женят през 1908 г. и заживяват под един покрив с родителите на Жозефина, която по това време е на 16 години.

Две години по-късно, през 1910 г. Йозеф Шмаха и съпругата му се връщат в родината си. Вероятно за това решение е допринесло и недоволството на чеха от новоназначения директор на Народния театър - Пенчо Славейков. Според него колкото по-малко публика идвала в театъра, толкова по-доволен бил Славейков.

Славейков не влиза в пряк конфликт с демодирания според неговите модерни разбирания режисьор, който все пак се ползва с авторитет, още повече, че негов зет е един от най-добрите тогава артисти – Сава Огнянов.

Най-напред директорът нарочно започва да прави забележки на артистите от сорта на: “Като че ли с моите крака ходиш” (Славейков е недъгав и трудно ходи дори с бастун), “Не се блещи като таласъм” или “Защо крещиш и цепиш въздуха като газена тенекия”.

Шмаха се притеснил да не му се струпат и на него подобни забележки и намеци

Затова дипломатично от втория ден на Славейковото режисиране се оттегля на втори план.

В това време директорът-режисьор става още

по-нападателен. Почва да учи артистките как да ходят – с бавни или бързи крачки, как да говорят – тихо или силно, страхливо или смело, с шепот или плачевно. Ако не го слушат, върху им се изсипват гръмотевични подигравки и обиди.

Накрая Шмаха благоразумно се оттегля зад кулисите, откъдето наблюдава играта на артистите. Като вижда, че за него няма повече живот, обиден и душевно сломен, чехът си заминава за Прага, разказват в спомените си театрални дейци от зората на Народния театър.

Злите езици твърдят, че съпругата му Терезия се поболяла от мъка по дъщеря си и затова умира малко след него. У нас Жозефина Шмаха не успява да изпрати дори баща си в последния му път, тъй като по това време Първата световна война е в разгара си. В началото семейният живот на двойката е щастлив.

Младата Жозефина, която междувременно се е разхубавила още повече,

жъне бляскави успехи пред публиката

"През 1918 г. тя има феноменален успех като първата изпълнителка на главната роля в „Царицата на чардаша“ от Имре Калман в България. Богатият алт и физическата й красота карат един от музикалните критици възторжено да възкликне: “Мъжете пият шампанско от обувката й!”,

пише по този повод Искра Ценкова в своя статия в сп. "Тема".

Но идилията не продължава дълго. При нелеп инцидент загива двегодишният им син Петър.

Започват взаимни обвинения и бракът им се разпада.

Сава Огнянов също израства в кариерата. През 1910 г. той е поканен в Пражкия театър да играе коронната си роля д-р Ранк в “Нора” на Ибсен. През есента на същата година е на сцената на театри във Виена, Берлин и Мюнхен. Следват Париж и Москва. В руската столица Сава се запознава със Станиславски, Немирович-Данченко, Качалов, Олга Книпер-Чехова. Новите знания му дават куража да се изявява и като режисьор в Народния театър.

През 1920 г. заминава за Италия, където изпълнява главната роля във филма “Отец Савелий” - на революционера д-р Коло.

Жозефина остава в квартирата с шестгодишната им дъщеричка, а той взема в един куфар единствено пиесите и дрехите си. Напук на приказките, че дъщерята на Йозеф Шмаха ще се върне в Чехия, където все още помнят заслугите на баща й, Жозефина остава в България и за първи път вижда родната си Прага чак през 1956 г.

Макар и вече разделен с любимата си Жозефина, Огнянов оставя ярка диря и в родното театрално творчество. Въпреки това, като човек на изкуството и бохем по природа

Огнянов е непрактичен и често остава без средства

Когато напуска луксозната къща на днешния бул. "Левски" той е принуден да живее под наем. Затова Кръстьо Сарафов урежда за при за приятеля си по повод 25-годишнината му на сцената на Народния театър от Столичната община да му дадат парцел да си построи къща малко над днешния пл. "Журналист".

Сава отказва.

“Чувството е всичко: както в живота, така и в изкуството”,

обичал да казва актьорът.

Бил ли е Сава Огнянов незаконен син на Христо Ботев, четете в печатното издание