Джонатан Едуардс е една от легендите на световната атлетика. Британецът е олимпийски, европейски и двукратен световен шампион в тройния скок, а рекордът му от 18,29 метра стои неподобрен вече 22 години. “24 часа” получи ексклузивен достъп до Джонатан Едуардс, който в момента е коментатор и експерт на “Евроспорт” - телевизията, която ще излъчва световното първенство по лека атлетика от първата до последната минута.

- Какво мислиш за предложението да бъдат анулирани всички световни и европейски рекорди, поставени преди 2005 година?

- По принцип поддържам всички нововъведения, които повишават качеството на спорта. Употребяването на допинг в който и да е спорт, но най-вече в леката атлетика оказва влияние върху начина, по който спортът се възприема от публиката, и върху представянията, които тя наблюдава. Така че по принцип подкрепям всичко, което подобрява нещата в тази насока. Въпреки това не смятам, че анулирането на рекордите ще окаже положителен ефект. Дори смятам, че ще бъде постигнат точно обратният ефект, ако заявим, че на нито един резултат преди 2005 г. не може да се има доверие, тъй като тогава ще заличим цялата история на спорта. Не подкрепям предложението в настоящия му вид, но подкрепям всяко предложение, което ще подобри начина, по който леката атлетика се възприема.

- Смяташ ли, че това предложение обезценява твоите резултати?

- Смятам, че обезценява резултатите на всички атлети, състезавали се преди 2005 г. Какво да кажем за атлетите, спечелили олимпийски и световни титли преди 2005 г.? Омърсени ли са тези медали? Поставяме ли спечелването им под подозрение? Предложението наистина е доста недообмислено и се надявам ръководните фактори да седнат и да измислят нещо по-добро.

- Твоят световен рекорд в тройния скок стои неподобрен вече 22 години. Какво си мислеше преди скока, с който постави рекорда през 1995 г.?

- Цялата година беше невероятна за мен, от първото до последното състезание.
Имах чувството, че нищо не може да се обърка. Така че отидох на световното първенство зареден с много адреналин и бях наясно, че ако се чувствам добре имам всички шансове да подобря световния рекорд - това беше реална цел за мен. В същото време бях много притеснен, че напрежението ще се окаже твърде голямо и няма да се представя добре. Самото спечелване на световна титла е много трудно, да не говорим пък за поставяне на рекорд.

- Мислиш ли, че рекордът ти на троен скок може да бъде подобрен на предстоящото световно първенство?

- Да, мисля че е възможно. Крисчън Тейлър има голямо съперничество със сънародника си Уил Клей, който също се представя силно, и това може допълнително да мобилизира и двамата да постигнат по-добри резултати. Това ме кара да мисля, че рекордът би могъл да се окаже в опасност.

- Защо според теб никой все още не е успял да подобри рекорда ти?

- Има няколко рекорда, поставени през 90-те години, които все още не са подобрени. Скок на височина, скок на дължина, троен скок - трудно е да се каже. В днешно време спортът предлага много повече възможности за младите хора. По мое време атлетиката беше един от двата или трите най-популярни спорта, но към днешна дата вероятно е позагубила позиции. Младите таланти могат да избират между огромен набор от спортове. Спринтът на 100 м винаги е бил много привлекателен, бягането на дълги разстояния все още е доста популярно, но мисля, че главната причина за големия брой неподобрени рекорди е недостатъчното наличие на талант.

- Смяташ ли, че рекордът ти някога ще бъде подобрен?

- Крисчън Тейлър беше много близо до това в Пекин през 2015 г. Той заедно с Уил Клей вече постигнаха резултати от над 18 метра през тази година. Четох също, че един 16-годишен кубински скачач, Джордан Диас, също постига чудесни резултати над 17 метра. Когато аз бях на 16, скачах около 12,5 метра! Така че той определено ме превъзхожда на този етап от кариерата си. Винаги съществува възможността някой отличен атлет да се появи и да подобри рекорда ти. Предполагам, че ще трябва да се подготвя за този момент.

- Когато Крисчън Тейлър за пръв път заплаши световния ти рекорд, беше ли развълнуван от появилото се предизвикателство?

- Честно казано, няма да имам нищо против, ако Крисчън или някой друг някога подобри рекорда ми. Ако можех да избирам дали да съм действащ рекордьор, или не, изборът е ясен. В същото време рекордите съществуват, за да бъдат подобрявани, така че това ще се случи един ден. Когато това стане, ще бъда разочарован, че някой се е представил по-добре от мен, но едновременно с това ще бъда поласкан, че съм държал рекорда толкова дълго време.

- Какво знаеш за българските лекоатлети от миналото и настоящето?

- Христо Марков беше един от най-добрите в света, що се отнася до тройния скок. Като момче му се възхищавах, а в ранните етапи на кариерата си усвоявах неговата техника. Харесвам също Стефка Костадинова, беше удоволствие да я наблюдавам. Много харесвам и Тереза Маринова, беше страхотна и винаги гледах състезанията с голям интерес. Според мен българите имат чудесна репутация в леката атлетика.

- Какво те накара да останеш мотивиран след поставянето на рекорда през 1995 г.?

- Беше смесица от желанието да спечеля още медали и да подобря рекорда отново. Винаги съм вярвал, че мога да постигна още по-добър резултат, но за съжаление, не успях. Технически никога повече не достигнах нивото си от 1995 г. Спечелването на олимпийската титла беше изключително важно за мен и златният медал от Сидни свали огромен товар от плещите ми. Това беше и чудесен начин да поддържам жизнения си стандарт. Всеки от нас трябва да си изкарва хляба, а леката атлетика за мен беше чудесна работа. Така че след спечелването на златния медал през 2000 г. главната мотивация за мен беше да продължа да се наслаждавам на тази доста привилегирована професия. След 2000 г. се фокусирах върху насладата от спорта.

- В тийейджърските си години беше ли изкушен да избереш друг спорт пред тройния скок? Липсва ли ти тръпката от състезанието?

- Не, никога не съм се замислял сериозно да се състезавам в друг спорт. Дали тръпката от състезанието ми липсва? Не, изобщо!

- Харесва ли ти да се връщаш към успехите си от европейските и световните първенства, към рекорда? Или предпочиташ да живееш в настоящето?

- Често се връщам към световния си рекорд, тъй като хората постоянно говорят за него. Това са хубави спомени, но имам чувството, че беше преди цяла вечност. Сигурен съм, че ще мисля за световния рекорд, когато съм на световното първенство в Лондон следващата седмица, коментирайки за “Евроспорт”. И съм сигурен, че ще ми зададат 1-2 въпроса за него.

- Какво си спомняш от тренировките си копиехвърлячите Ян Железни и Стив Бакли в Нимбург през 1999 г.?

- По онова време Стив Бакли работеше с Ян Железни и ми предложи да се присъединя. Имахме някои идеи и това беше положителен опит за мен. Според мен всяка година трябва да внасяш някаква промяна в режима си, особено когато наближиш края на кариерата си. Фокусирахме се върху техниката и физическата си форма. След това бяхме на тренировъчен лагер в Сиера Невада в продължение на няколко седмици. Все още поддържам връзка с тях.

- Знаеш ли нещо за състезанието по троен скок на олимпиадата през 1968 г., когато рекордът е бил подобрен пет пъти в рамките на състезанието?

- Да, знам за това. Без съмнение това състезание ще остане в историята като едно от най-великите. Доколкото знам, състезателните условия в Мексико Сити са били много добри.

- Ако можеше да промениш нещо в кариерата си, какво би било то?

- Щях да запазя за по-дълго време техниката, която демонстрирах през 1995 г. По някаква причина не успях да се върна към онова движение на ръцете, което ми помагаше да пазя баланса си, но което просто не успях да повторя след това. Но не мога да кажа, че съжалявам за това - просто е нещо, което бих променил. Ако бях запазил тази техника, щях да постигна по-добри резултати.

- Кой според теб ще бъде следващата звезда на леката атлетика след оттеглянето на Юсеин Болт?

- Най-напред бих искал да кажа, че никой няма да успее да замени Болт. Бих казал, че той е най-харизматичният спортист в света. Спортът се крепеше на него години наред, дори в трудните години. Всички искат да знаят как тича Болт, как успява да се представя така на световни първенства и олимпийски игри. Според мен това ще бъде голямо предизвикателство за спорта. Смятам, че следващата голяма звезда би могъл да бъде Уейд ван Нийкерк. Има опит на 200 и 400 м, слизал е под 10 секунди на 100 м. Така че смятам, че той е най-вероятният кандидат. Колкото до жените, мисля, че Илейн Томпсън се представя чудесно. Беше страхотна на олимпиадата в Рио, а и външният вид и излъчването се харесват на младите хора.

- Как си представяш бъдещето на леката атлетика без Юсейн Болт?

- Ще бъде трудно някой да го замести. Той е може би единственият лекоатлет, който е разпознаваем в световен мащаб. Медиите се интересуват от това, което се случва около него. Не мисля, че има друг, който да е толкова значим за публиката по света. Има някои чудесни атлети, които са добре познати в страните си, но
никой от тях не притежава аурата на Болт Мисля, че това е нещо, върху което светът на атлетиката трябва да се замисли. След успеха на олимпийските игри в Лондон през 2012 г. показаното на тазгодишното световно първенство ще бъде от огромно значение. Форумът ще привлече много внимание и феновете ще искат да видят звездите да демонстрират най-добрата си форма.

- Как леката атлетика би могла да привлече повече аудитория и да накара хората да се занимават с този спорт?

- Едно от нещата, които “Евроспорт” прави, е да продуцира късометражната поредица Sport Explainers, която помага да образоваме хората относно различните спортове с помощта на виртуалната реалност, която позволява да гледаме от доста по-широка перспектива. Социалните мрежи са друг начин да ангажираме вниманието на младите. Но най-важното нещо бяха и си остават силните представяния на спортистите.

- Започването на работа в медия беше ли естественият ход за професионално развитие след края на състезателната ти кариера?

- Това е нещо, което от много време исках да опитам, но както при всичко друго, и тук трябва да изучиш занаята. Старая се да се уча, да се развивам и да отразявам спортните събития така, както би го направил един професионалист. Това винаги е бил възможен вариант за мен, но нямаше никаква гаранция, че ще успея да се справя. Винаги ми е харесвало да бъда водещ и да се наслаждавам да водя предавания - нещо, за което няма да се налага да разчитам единствено на знанията си относно леката атлетика. Харесва ми да придобивам умения, които после мога да използвам при работата си с други спортове, и точно това правя в “Евроспорт”, независимо дали става дума за лека атлетика, зимни спортове или колоездене, върху каквото работих наскоро. Това винаги е бил вариант за мен, но трябваше да работя здраво, за да го осъществя.

- Трудно ли е да прескачате между различните спортове при работата си за “Евроспорт”?

- Необходима е много предварителна подготовка, разбира се. Трябва да полагаш доста повече усилия за спортове, за които нямаш толкова големи познания. В някои отношения ми харесва предизвикателството да работя върху различни спортове, да ги опозная, да разуча психологическата нагласа на хората в тях. Спортовете за издръжливост, какъвто е колоезденето например, се различават коренно от експлозивните спортове като този, който практикувах аз. Много ми харесва да работя върху различни видове спорт.

- Как ти се стори преходът от състезателна към медийна кариера?

- Не беше лесно. От това да си добър в нещо, преминаваш в това да трябва да изучиш цял нов занаят, нова идентичност. Така че имаше предизвикателства. Въпреки това обаче можех да използвам част от качествата, които вече притежавам, като работливост и прилежност, за да се усъвършенствам постоянно и да бъда добър в работата си. Дадох всичко от себе си по време на игрите в Лондон през 2012 г. Трябваше да се трудя много, но бях наясно, че не мога да се състезавам цял живот. Омръзнаха ми непрекъснатите тренировки и пътувания и бях готов за промяна.

- Кариерата в медиите винаги ли е била опция за теб?

- Това винаги е съществувало като възможност. Но в крайна сметка
всичко се свежда до това дали те бива, или не.

Дадох всичко от себе си, за да мога да се усъвършенствам възможно най-много, и слава богу, успях. Най-значимият показател е дали имам работа, а аз я имам, значи би трябвало да се справям добре.

- Как се стигна до тази кариерна промяна?

- Най-значимият фактор беше това, че Discovery закупиха правата за излъчването на олимпийските игри в Европа до 2024 г. Ядрото на кариерата ми като водещ е съсредоточено върху олимпийските спортове и работата със световноизвестна компания като Discovery беше невероятна възможност. В много отношения това беше естественият ход на нещата и много се развълнувах, когато от “Евроспорт” ме поканиха да се присъединя.

- Хареса ли ти да работиш с Тина Мазе по време на сезона на зимните спортове?

- Обожавах да работя с Тина. Тя е спортист, когото уважавам много. Интервюирах я в Сочи през 2014 г., когато спечели два златни медала. Хареса ми професионализмът, с който се отнася към медийните си задължения. Прекарахме много време, коментирайки събитията на световното в Санкт Мориц, беше ми много приятно.