Българите сме много изобретателни, когато търсим повод да се скараме и да се разделим на лагери. Правим го с настървение. Ако канализираме тази способност за нещо полезно, вероятно бихме могли да смелим някоя крина брашно. Но не, ние се караме за всичко. За политиците ни ежбите са общоприета, а за някои и “морална” норма.

Човек си мисли, че тук има някакво духовно “хало”, което подхранва кавгаджийството ни. Кончината на Вера Рубин, смятана за откривателка на тъмната материя във Вселената, даде повод тази нашенска черта да изпъкне отново и да се напомни за “българската следа” към тъмното вещество.

Тъмната материя, както говори името й, не излъчва. Поради това е невидима не само за нашите сетива, но и за най-прецизните инструменти.

Смята се, че тя не взаимодейства с материята и поради това още не е регистрирана. Но пък е вероятно, че подобно на потоците неутрино всяка секунда милиарди частици тъмна материя преминават през всеки квадратен сантиметър от кожата ни. Единственият начин, чрез който тъмната материя ни се “обажда”, е гравитационното й въздействие върху обичайната материя в космически мащаби.

Никой не знае и какво точно представлява тя, но работната хипотеза е, че е съставена от тежки частици, които си взаимодействат с материята чрез т.нар. слаба сила - едно от 4-те взаимодействия във физиката. Има и теория, че тъмната материя е

рожба на висши симетрии, все още ненаблюдавани,

но математически възможни. Количеството й обаче със сигурност е огромно. Съгласно прецизни оценки масата на тъмната материя е около 5,5 пъти повече от цялата видима материя. Това е най-огромното “нещо” във Вселената!

През пролетта на 2016 г. бе оповестено, че е открита “рехава галактика” с маса почти равна на Млечния път, но с едва 1% от звездите в него. Явно тази галактика се състои почти изцяло от тъмна материя.

Откриването на тъмната материя е продължение на революцията, започната от Николай Коперник. Не само че Земята не е в центъра на Вселената. Не само че Слънцето е обикновена звезда без някакво привилегировано място в галактиката. Не само че нашата галактика е една от милиардите подобни. Но сега пък и това, че не сме “направени” от най-разпространеното вещество във Вселената!

Безспорното доказване на съществуването на тъмната материя с право се приписва на починалата в края на 2016 г. американка Вера Рубин. На нейните

изобретателни

и педантични астрономически наблюдения,

съчетани с грижлив статистически анализ на наблюдателните данни.

Тук трябва да се направи уговорката, че при интерпретацията на наблюденията й има малко вероятна алтернатива на тъмната материя. И тя е в допускането, че законът за гравитацията не е съвсем прецизен и трябва да се модифицира. Дори във вида му, който следва от Общата теория на относителноста на Айнщайн. Това е една гореща тема за теоретичната физика през последните години.

Но първото допускане, че има тъмна материя, е на Фриц Цвики и е изказано още през 1933 г., отбелязва Денис Овърбай в статията си в “Ню Йорк таймс” по повод кончината на Рубин. Цвики е този, който всъщност е нейният кръстник, дал й името “тъмна материя”.

Той е американски астрофизик от швейцарски произход, или, ако предпочитате, швейцарски астрофизик, работил почти цял живот в Калифорнийския технологически институт (КалТех) в САЩ. При това идеята си за тъмната материя Цвики основава на собствени наблюдения.

Цвики има и множество други открития и изобретения. Например, че галактиките формират клъстери. Или изследванията му с Валтер Бааде на свръхновите. За тях коректно е предположил, че са избухвания на масивни звезди, след които се формират неутронни звезди. (частицата неутрон е открита само няколко години преди това) и се излъчват космически лъчи.

Хипотезата на Цвики, че има неутронни звезди, е приета в астрономията чак в средата на 60-те години на ХХ век с откриването на пулсарите. През 1937 г. той предсказва и че галактиките могат да действат като гравитационни лещи - явление, основано на Общата теория на относителноста и наблюдавано едва през 1979 г.

Идея пак на Фриц Цвики е, че

свръхновите могат да се използват за прецизно измерване на огромни разстояния. Тя е от ключово значение за космологията и е реализирана едва в наши дни.

Фриц има и над 50 патента, основно за ракетни двигатели, както и за подводен джет. Върху ракети Фау-2 е монтирал взривни капсули с цел да предизвика изкуствени метеори. Смята се, един от тях, наблюдаван от обсерваторията Маунт Паломар, достига скорост, позволила му напълно да преодолее земното привличане. Той е първят изкуствен обект, влязъл в околослънчева орбита на 16 октомври 1957 г. и изпреварил с малко безспорните успехи на съветската космическа програма.

Активна личност, Фриц прави и много грешки. Най-много е ценял своя “морфологичен анализ”, непризнат метод, повече философия, отколкото наука - за извършване на научни открития. Разбира се, като умен и образован човек е бил атеист и личност с множество хуманитарни почини за възраждането на Европа и Япония след Втората световна война.

Фриц обаче не е бил долюбван в научните среди и това като че ли и до днес се отразява на мястото му в историята на науката. Дължи го на чепатия си характер. Да, бил е приятел с Айнщайн, но успял да влезе в спорове и да се скара с почти всичките си колеги. Не е обичал и да се включва в колективи, работата му с Бааде е изключение. Сам си е правил и нужния математически анализ на изследванията. Възнамерявал да си напише и

автобиография

със заглавие “Операция вълк единак”

Най-знаковата му кавга е с Едуин Хабъл (прочутия американски астроном, на когото е наречен космическият телескоп). Фриц наричал него и екипа му от астрономи сферични копелета (spherical bastards). Защо? Защото са копелета, откъдето и да ги погледнеш! Никой обаче не отрича борбата на Фриц Цвике за високи научни стандарти и за по-справедливо разпределение на ресурсите в научните изследвания.

Къде тук е “българската следа”? Фриц е най-големият син на швейцареца Фридолин Цвики, който обаче е виден варненски индустриалец и консул на Норвегия във Варна. Фриц е роден във Варна през 1898 г. и е живял там до шестата си година, преди да бъде изпратен при дядо си да учи в швейцарско училище.

Как човек да не провиди в първите му 6 български години в

уникалната българска атмосфера

на крамоли

огромния отпечатък върху характера на това умно и възприемчиво дете, белязал целия му живот?

Бащата на Фриц е напуснал България през 1945 г., но сестра му Леони се е омъжила за българин и е останала да живее тук. Повече подробности за Фриц и семейството му могат да бъдат прочетени в кратката статия по случай 110-ата му годишнина от Наташа Иванова от Астрономическата обсерватория с планетариум във Варна. Биографична книга за Фриц излиза на немски едва през 2008 г. и е преведена на английски през 2011 г.