Насилието и агресията през определен период от живота, когато все още съзнанието и светоусетът на човека са в процес на изграждане, най-често запокитват потърпевшия в крайности: или се превръща в увредено човекоподно като насилника си, или се превръща в негова изкривена сянка и не осъзнава, че се е отказал от своя живот и живее чужд, или се превръща в Майка Тереза, или губи вяра в себе си...
Във всички случаи, трансформиралите се са потърпевши завинаги...
Всички сме срещали или познаваме такива хора. Възможно е дори да се припознаем в един от изброените типажи.

В такива случаи винаги обвиняваме насилника. Дали обаче винаги той е виновен ( насилникът), или силите не ти достигат и това е удобно извинение да се откажеш от битката със себе си - основната житейска битка?! Познавам такива...
Аз не се отказах и имах късмета да се преборя да бъда себе си!