Може да последва вследствие на сделка Тръмп - Путин

Още акценти от втората част на интервюто:

Никога не съм искал да съм силен президент. Искам да съм добрият и полезният

Последната година загубихме инерция за съдебна реформа. Иначе мониторингът щеше да падне до края на тази година. Енергията за промяна трябва да дойде от самата система, а депутатите да я подкрепят

С президента на Република България в периода 2012 - 2017 г., основател на фондацията "Решенията за бъдещето" разговаря КРИСТИНА КРЪСТЕВА

- Г-н Плевнелиев, давате мрачна прогноза, че с президента Тръмп никоя държава от Западните Балкани няма да може да стане член на НАТО в следващите години.

- Точно така. Освен това, отчитайки ситуацията от гледна точка на президента Тръмп и президента Путин...

- Между които има позитивна алхимия.

- От което ние много ще страдаме.

- И ние като България, не само регионът?

- Разбира се. Искрено се надявам да не съм прав, но от затоплянето на отношенията на президента Тръмп и президента Путин зад гърба на европейските партньори най-много ще страдат Балканите. Президентът Тръмп търси бърз резултат в Сирия. Знаете, че винаги съм бил честен и съм си носил кръста за това, което съм казвал. И може би

това интервю

след няколко

години ще

бъде четено и

препрочитано

именно от тази гледна точка. Но ще го кажа най-откровено - една подобна сепаративна сделка между президента Тръмп и президента Путин зад гърба на европейските партньори, която позиционира бърз успех на Америка и Русия в Сирия, ще се отрази изключително негативно на Балканите.

- Защо?

- Ще мотивира сили, проекти и амбиции от миналото да се върнат със страшна сила. Путин знае много добре, че процесът на интеграция на Западните Балкани към ЕС няма никакво значение за Тръмп. Което означава, че в един или друг аспект президентът на САЩ, търсейки успех в друг регион, ще остави Балканите в тежка зона.

- Може ли да влияе на процесите тук?

- Е как не? Връщам се на две думички, на които се опитвах моят мандат да е символ - смисъл и баланс. Може да има война на Балканите, ако изгубим баланса, ако някой си повярва, че може да се местят граници със сила само защото велика сила, в този случай - Русия, стои зад него. Виждам

извънредна

нестабилност на

Балканите, която

може да се

появи в Босна и

Херцеговина,

където руското влияние се засилва и се подготвя референдум за отделяне на автономната област Република Сръбска. Ако това се случи, на Балканите следва война. Аз виждам изключителна нестабилност, която може да се случи в Македония и там Груевски има огромната вина, и той бе подкрепян от Москва и от Сърбия. Връщат се най-погрешни идеологии на миналото - тези, които създадоха изкуствена империя, която се разпадна с войни и етническо прочистване, великосръбски и великославянски амбиции, начертани от Коминтерна и комунистическите режими от 30-те години на ХХ век. Връщат се под формата на

крайни

националисти,

които вярват в

същото, в което

вярваха Сталин и

Тито преди 100 г.

Изключително съм притеснен, че руският президент е по-скоро символ на това. Националният ни интерес е да има мир на Балканите, който се постига единствено чрез членството в ЕС и НАТО на всички страни тук.

- А не през сфери на влияние.

- Обратен е интересът на президента Путин. Ние искаме всички държави на Западните Балкани да станат бързо член на НАТО, той иска точно обратното. Ние искаме да влязат много бързо в ЕС, той иска точно обратното.

- Каква е пистата на президента, който има сравнително ограничени правомощия? Докъде да се разпростира?

- Пистата е само една, но скоростите по тази писта са различни. Това е малко като дебата, който се води днес за ЕС - на много скорости, при което някой стои в ъгъла и в периферията, с много бавна скорост, докато другите на много висока скорост отварят нови интеграционни проекти. Дебата за Европа на много скорости се опитвам да го променя, включително и в България. Това е част от всичките международни речи, от всяко мое изявление по света. Казвам, че

на нас ни трябва

ЕС не на много

скорости, а ЕС

на много писти.

Не е в нашия национален интерес някой да каже, че България трябва да си стои в ъгъла, на най-ниската скорост по всички нови европейски проекти - банков, цифров, отбранителен съюз, обща миграционна политика. Демократичното е след 2 месеца в ЕС да се случи друг дебат. Да се заяви: Оттук нататък стартираме нови интеграционни проекти. Тези са новите писти на интеграция. По тези нови писти всяка от държавите членки по най-демократичния начин може да прецени с каква скорост да тича. Президентската институция има само една писта - на обединителя.

- Но вие излязохте от тази рамка - договаряте инвестиции, съдействате по енергийни приоритети. Не е ли малко отвъд?

- Говорим за действащия или за президента по принцип?

- Говорим за вас сега.

- Моята писта е само една - и като държавен глава, и до края на живота ми. Не искам да съм силният президент.

Не гледам

рейтинг, нямам

его, аз съм

екипен играч.

Искам да остана в историята като добрия и полезния президент. Все още работя за това.

- Но не слабият, както някои ви определяха. А може би прекалено културният и европейският за нашата политика.

- Точно така. Аз този подход от първия ден го практикувах и той ми създаде много проблеми, защото бях добър, посветен, търпелив. Изговориха се маса лъжи срещу мен. “Слабия президент” - каза го дори президентът Първанов. Е, къде е сега той, къде съм аз? Аз обикалям по целия свят, хората ме търсят. Посочете ми едно международно мероприятие на президента Първанов. Нищо против него. Аз искам да е успешен, но съм длъжен да посоча и фактите. Различен съм от него и се гордея, че е така. Аз продължавам да служа на всичко, което представлявах. Културно отношение, добронамереност, подадена ръка към всеки, доброта и смисъл. Аз мисля, че и българският народ е такъв - добър народ. Човек, за да бъде твърд, трябва да бъде културен, уважителен и търпелив. Аз съм много търпелив човек.

Всеки ден се виждам с хиляди българи. Хората ме целуват, прегръщат, стискат ми ръката. Казват: “Благодарим ви, че бяхте добър президент. Вие служихте добре на България.” Ето това осмисля дните ми и ме мотивира. За това се борих. А да бъдеш добър и полезен, хоризонтът е широко скроен. Ти може да бъдеш полезен за много неща, включително и в енергийния сектор, привличането на нови инвестиции.

- Единственото разминаване между вас и Борисов, изглежда, е отношението ви към съдебната реформа в Румъния, която вие харесвате.

- Много е важно съдебната реформа в България да се случи в очите на българския народ, не само в очите на политиците, които винаги ще намерят разумно обяснение. Но народът не се доверява на системата. Доверието на българите и към главния прокурор, и към съда е критично ниско. След като хората имат такава оценка за тази система...

- Е в интерес на системата да се реформира.

- В интерес на системата, в интерес на българския народ. Много страдаме от това, че изпращаме всички погрешни послания - към инвеститорите, международните партньори и българския народ, по отношение на тази система. Аз бях поставил едно ново начало - така, както и румънците го направиха, за съжаление, не успяхме. Нов министър, който се ползваше с доверие, нова стратегия, която бе приета от всички политически сили, за което съм изключително благодарен на 43-ото НС. И тогава просто трябваше да се избутаме още напред и още напред, и още напред. Стъпка по стъпка, чрез резултати. Всичко бяхме подредили правилно. Международните партньори ни повярваха, започна разговор, че България ще излиза от Механизма за наблюдение и контрол в края на 2017 г. 1 г. по-късно, за съжаление, ние изпращаме точно обратните послания. В системата има жесток разкол, тотално противопоставяне на прокурори и съдии, абсолютно разделение.

- Енергията за промяна да тръгне от самата система, а не от парламента?

- Трябва да тръгне от долу на горе, народните избраници да я подкрепят и да има първите резултати. Резултати, резултати.

- Благодаря ви за това откровено интервю.