В ПЪРВИТЕ дни на януари 1909 г. жълтата преса в България изпълва традиционните си рубрики със сензационни новини.

Обществото е изненадано от бързите съобщения, че полицията е разкрила заговор срещу цар Фердинанд. Из Софийските улици и кафенета плъзват

слухове за пристигнали анархисти,

които готвят покушение срещу монарха. Историята всъщност е следната:

През декември 1908 г. с две писма белградската полиция предупреждава своите колеги в София, че в България ще пристигне известен анархист с намерение да убие българския държавен глава. Три седмици по-късно в софийския хотел "Де Франс" е задържано лице, което при проверка в градоначалството се представя с паспорт на името на Михаил Печенев.

От паспорта липсва страница с описание на белезите. В хотелската стая са намерени 15 фишека динамит, химически препарати за изготвяне на взривни вещества и множество шифровани писма. Освободен от полицията, Печенев разбира за обиска в хотела и потегля за Цариброд. Преди да премине границата, е арестуван.

Оказва се, че

истинското име

на арестувания

е Леонид Михайлович Островски, 26-годишен руски анархист, известен още като Григорий Ерофеев.

На 1 януари той пристига в София от Белград и тук се запознава с българските студенти братята Николай и Димитър Анастасови, Николай Николаев-Бездомник и др. Заедно с тях присъства на студентско събрание, което подготвя отпразнуването на годишнината от освиркването на Фердинанд при откриването на Народния театър (3.I.1907 г.). По-късно българите също са арестувани като него съучастници. Установява се, Островски-Ерофеев е добре познат на полицейските власти в редица европейски страни.

На 10 януари белградският в. "Политика" хвърля допълнителна светлина около неговата личност. Според информацията, преди да дойде в България, той пребивавал няколко дни в Белград, където открадва паспорта на Михаил Печенев - поручик от сръбската армия. В столицата на Сърбия Ерофеев се представя под името Сергей Мадзурадзе, грузинец-емигрант. Тези разкрития обгръщат с още по-загадъчно було фигурата и дейността на руския анархист.

Островски-Ерофеев и останалите арестувани са откарани в пети полицейски участък и срещу тях започва предварително следствие.

В ареста Ерофеев подготвя

план за бягство

Неговият замисъл е да се нарани леко, да бъде откаран в болница и след това, преоблечен като милосърдна сестра, да избяга. Активна помощ за реализирането на тези намерения му оказва журналистът от вестник "Камбана" Димитър Константинов. За ала беда, няколко дни преди осъществяването на плана, журналистът е арестуван и срещу него е заведено дело за нанасяне обида на царицата чрез печата.

След излизането от предварителния арест Константинов купува пистолет, укрива го в пакет със захар и успява тайно да го внесе в килията на Ерофеев. По неизвестни причини пистолетът остава неизползван.

В началото на март 1909 г. Островски-Ерофеев симулира опит за самоубийство, като се наранява в слабините. Веднага е настанен в Александровската болница, където е опериран. При обиска, извършен в килията му, е открита папка, съдържаща записи на анархиста, писани под формата на дневник и датирани от 1 януари 1909 г. "Дневникът" е предаден на следствените органи, но непосредствено след това част от записките са публикувани във вестник "Камбана". Всичко това поставя нови въпросителни пред следствието и подсилва интригата.

Делото на Ерофеев

започва да се гледа от Софийския окръжен съд на 15 юни 1909 г. На главния подсъдим не е осигурен адвокат и той се защитава сам. За защита на останалите обвиняеми са привлечени столични адвокати и политически дейци Григор Василев, Асен Цанков, Йосиф Фаденхехт и Александър Радев. Процесът предизвиква повишен интерес сред софийското гражданство. Съдебната зала и коридорите на окръжния съд са изпълнени с любопитна публика, предимно студенти. Из околните улици се тълпят хора, за да видят анархиста Ерофеев, планирал убийството на Фердинанд.

В обвинителната реч на прокурора се посочва, че Островски-Ерофеев е анархист и като такъв е опасен за имуществената сигурност и живота на отделната личност; че поддържа тесни връзки със сръбските анархисти от дружество "Славянски юг"; че е агент на сръбските тайни служби, които подготвят атентат срещу цар Фердинанд. Ето защо прокурорът счита, че Ерофеев е дошъл в София, за да

убие българския монарх

Подкрепя тезата си с веществените доказателства, намерени у обвиняемия, и с факта, че той прекалено много се интересува от особата на Фердинанд. Другите трима арестувани се обвиняват в съучастничество.

На процеса Островски-Ерофеев се държи свободно и самоуверено. Говори само на руски език, но ясно личи, че разбира и български, тъй като често не изчаква превода, а отговаря направо. Подсъдимия умело се защитава и категорично отхвърля всички пунктове от обвинението. Адвокатите от защитата поставят под съмнение доказателствата на прокурора и отправят остри упреци към столичната тайна полиция за нейните неправомерни и неоправдани действия. В пледоариите си те аргументирано изтъкват липсата на данни за подготвян атентат срещу българския монарх. Постепенно обвиненията срещу Ерофеев и останалите обвиняеми отпадат. Съдът го признава за виновен само затова, че е внесъл тайно в страната взривни вещества.

Руснакът е осъден

на 7 месеца тъмничен затвор и 200 лева глоба със зачитане на предварителния арест (5 1/2 месеца). Николаев-Бездомник получава присъда от 3 месеца тъмничен затвор със зачитане на предварителния арест. Поради изтичане на този срок той е освободен веднага. Братята Анастасови са оправдани.

Започнал като сензация на деня, процесът в крайна сметка се превръща в една от поредните политически афери. Сред българската общественост се налага неофициалното становище, че заговорът срещу цар Фердинанд е инсцениран от определени политически среди, които целят изострянето на отношенията между България и Сърбия. Изказва се и съждението, че австро-унгарските тайни служби също имат пръст в тази история. Така или иначе аферата Ерофеев се оказва "кьор фишек" и не резонира върху външнополитическите ходове на българската държава.