Владимир бил пратен войник в т.нар. министерска рота в ШЗО в Плевен, набивал крак с другите, но имал право да сменя тежките обувки с гуменки

Двама от Политбюро определени за настойници да го вкарват в правия път

Огромно разочарование в живота им с Тодор Живков е синът им. Още от млади години той влиза в хрониките на Държавна сигурност с неласкави описания. МВР е следяло всички близки на Тато. Според някои по негово собствено желание, защото за всички останали членове на Политбюро и семействата им това е било забранено. Официална заповед за подслушване на младите Живкови липсва. Но Димитър Иванов, последният шеф на Шести отдел на Шесто управление на ДС, си спомня, че е имало подобна практика.

“Не мога да кажа дали Живков е знаел, че наблюдаваме роднините му. По-скоро според мен е било с негово съгласие. Не съм виждал документ, в който да пише: “Докладвано на д-ря Живков, дадени са такива и такива указания”, както беше по правило”, разказа Димитър Иванов пред “168 часа”. Той сподели, че цялата история около проследяването на роднините на Тато е била секретна и конспиративна.

“Нееднократно ми казваха, че всичко това

е на моя отговорност”,

допълни Иванов. Според него Живков е знаел, защото иначе не би позволил това да се случва, а и разчитал на информацията, за да стяга юздите на близките си и да предотвратява тежки последствия.

Устната заповед идвала лично от Григор Шопов - шефа на Държавна сигурност, пише в спомените на Димитър Иванов “Шести отдел”.

По думите му не може да се каже, че в личния си живот Тодор Живков е бил щастлив. “Остана без жена на 60 г., без любима дъщеря на 70 г. Посвети цялото си съществуване на работата, децата му раснаха без него. За сина му няма какво да говорим - пропи се още като млад и това съпътстваше цялата му кариера”, допълни Димитър Иванов.

Бившият шеф на Шести отдел е служил в казармата заедно с Владимир Живков. Баща му го изпратил с възпитателна цел да ходи войник. Но за сина на партийния ръководител е имало изключения в строгия ред. Като например са му позволявали да събува тежките войнишки обувки и да ходи по гуменки, когато му се разранявали краката.

“Бяхме заедно войници в Школата за запасни офицери в Плевен. Владко беше читаво момче, не парадираше с положението си и въпреки че беше син на Тодор Живков, го юркаха, така че свят му се завиваше - разказа Димитър Иванов пред “168 часа”. - Бяхме в съседни роти. Той имаше един ротен командир-капитан Конов, който беше издал заповед школник Живков да се наблюдава. В ШЗО-то бяхме и

със сина на Станко Тодоров, един от синовете на Иван

Пръмов - Райчин,

на министърката на леката промишленост, на ген. Нанка Серкеджиева. Викахме им министерската група, защото всички бяха в една рота, но служеха на общо основание.”

Заради провинения Владимир Живков бил наказван често да марширува по плаца, но по гуменки. По правилник лекарят можел да разреши на войниците да сменят специалните обувки.

"Втората година на службата, като станахме старшина-школници, заминахме по различни части. Него го подхванаха едни подмазвачи.

Научиха го да пие,

а се оказа, че не може да носи. Никой в семейството му не посяга към чашката - нито баща му, нито сестра му, нито Жени", допълни Иванов.

В документите на Държавна сигурност за Владимир Живков има точно такива сведения, че е злоупотребявал с пиенето и имал страх от баща си и кака си.

Прекарвал изцяло времето си по баровете

Движил се е в среда от хора с Уотрицателна трудова, личностна и социална характеристика. В мнозинството от случаите те са криминално проявени, регистрирани и съдени за кражби, измами, трансфер на валута и други престъпления. Повечето от тях са бармани, безделници без трудови навици, постоянни посетители на питейни заведенияФ, пише в книгата си УШести отделФ Димитър Иванов.

Други компрометиращи данни за сина на партийния ръководител на БКП не е имало в архивите на Държавна сигурност.

"Поведението му, както и това на Иван и Тодор Славкови, предизвикаха несъгласие и неодобрение в обществото, което се отразяваше на авторитета на Живков", коментира Димитър Иванов.

Тодор Живков страдал от поведението на сина си и определил двама висши комунисти за негови настойници, които да го вкарват в правия път. Това били заместник-председателят на Държавния съвет Ярослав Радев и министърът на културата Георги Йорданов.

Те не можели да направят нищо -

нито да го вразумят,

нито да кажат на баща му.

Иначе когато някои хора се опитвали да го молят да ходатайства за тях пред баща си, той отказвал.

"Имаше един момент, когато ни накараха да разчистим терена около него, както се казваше на нашия жаргон. Вкарахме двама от злополучните му приятели в затвора и тогава Вовата не се обади да натиска да ги пуснем", разказа още Димитър Иванов.

Подробности за личния живот на Тодор Живков и непоказвани снимки и документи от личния му архив четете в специалното списание "Досие" от 96 страници, което е на пазара от 16 юни